Още от гимназията младши сержант Мария Дочева проявява интерес към армията
Млада, красива, амбициозна, владее английски език, завършила Икономическия университет във Варна със специалност „Туризъм” и избрала професията на военния полицай. Така накратко може да бъде представена младши сержант Мария Дочева.
Родена е в Пловдив. От семейството и роднините й няма военнослужещи, но още от гимназията проявява интерес към полицията и армията. Осъществила е желанието си през 2016 г., когато се е явила на конкурс, издържала го е успешно и е започнала работа в РС „Военна полиция” – Варна, в отдел „Контрол и охрана”.
Решила е обаче да се завърне в родния Пловдив, кандидатствала е по електронен регистър за вакантните длъжности и е назначена през ноември 2017 г. в РС „Военна полиция“ – Пловдив, с директор полковник Румен Тодоров. Сега е младши технически сътрудник в сектор „Аналитична и информационна дейност” в отдел „Административен”. На тази длъжност е от юли т.г., преди да замине на курса в Графенвьор, Германия.
На две години служба и… на курс, може да възкликне някой. Разбира се, съвсем друго е, ако заминеш на обучение малко преди да се пенсионираш. 
Емблематичен е случаят с един офицер в края на службата си. Изпратен бил на курс в САЩ и се явил на тест по английски език. След шест месеца, когато завършил обучението си, отново имало тест и резултатът на офицера бил по-нисък от този, който показал в началото на курса…
Разговорът ми с младши сержант Мария Дочева се състоя наскоро след завръщането й от Графенвьор. Тя веднага уточни, че този едномесечен курс в Германия
е вторият в кратката й служба. Първият е бил за първоначално военно обучение и специализирана военнополицейска подготовка в центъра на Военна полиция в София. За втория, в Германия, се е явила на изпит по английски език и след това е имало класиране. Тя и военният полицай от Плевен младши сержант Тихомир Митовски са показали най-високи резултати и са били изпратени на лидерския курс в Германия.
Доколко знае английски език? Младши сержант Дочева е скромна и отговаря – не перфектно, но добре. Обяснява, че на курса са използвани много военни термини, специфични за армията на САЩ, и е било малко по-трудно за обучаваните от другите страни. Но те са срещали голямо внимание и разбиране от инструкторите в Графенвьор.
Да, курсът беше много труден. Поне за мен имаше неща, с които не бях се сблъсквала до момента във Военна полиция. Изнесени бяха много лекции, учеха ни главно в лидерство, как да водим екипи, как да мотивираме хората си в екипа, как да ги обучаваме, как да им водим строева и физическа подготовка, как да откриваме техните положителни качества, къде са по-добри, къде не са, как да им помагаме в техните трудни моменти и как ние да продължим да водим своя екип, когато ние сме в труден момент, изрежда младши сержант Мария Дочева.
Поставяни са й много задачи по документация. И също така как да водят екип при тактически действия във военно положение. Всеки ден рано сутрин, без последната седмица, са имали физическа подготовка, която Мария определя като много различна от нашата, но е полезна и някои елементи могат да се прилагат във Военната ни полиция.
Проведено е било състезание между 22 отбора, всеки клас от курса с по два тима. Трябвало е да изпълняват по 10 лицеви опори, 10 набирания, 6 набирания и слизания по въже, обръщане на гума, носене на вода, носене на ранен и спринт. Екипът, в който е участвала младши сержант Дочева заедно с 6 американски военнослужещи, е спечелил първото място и е взел златен медал.
Дали са стреляли по време на обучението? Не, само с халосни патрони при тактика в гориста местност. Първият ден бяхме изпитвани, като изпълнявах ролята на командир на взвод и имах двама лидери на екипи с подчинени. Аз и още един командир на взвод трябваше да разпределяме задачите по претърсване на определена територия. Даден бе сигнал, че са забелязани три заподозрени вражески елемента и ни съобщиха техните координати. Открихме постройка, вътре в която се намираше цивилно население. Нашата задача беше да спасим тези хора и да ликвидираме врага. Като изпитвани всичко мина много добре. На следващия ден ние бяхме от другата страна – като вражески елементи. И тогава стреляхме с халосни патрони, разказва Мария.
Двамата представители на Българската военна полиция са се справили много добре при проведеното ориентиране в непозната местност
Трябвало е да открият зададени точки за не повече от 3 ч и 15 мин. Най-далечната точка е била на 1600 м в гората. Не е било никак лесно задачата да се изпълни в гъстата растителност, в която маркерите трудно са се забелязвали. Мария е намерила четирите точки за 1 ч и 20 мин. Младши сержант Тихомир Митовски също много бързо се е справил в ситуацията. Причината за успеха на двамата е, че у нас – във Военната полиция, се практикува ориентирането и те са били запознати с подобни задачи.
Много часове са имали за ръководене на екипи. Изучавали са закони за защита от сексуално посегателство, за защита на човешките ценности, за религия, за пол… Заключението на Мария е, че е много силна подкрепата от армията на САЩ към всеки един военнослужещ.
Може би за по-доброто усвояване на английския език представителите на другите нации са били в различни класове и така са контактували предимно с американците. Но са си помагали със словенците и македонците.
Мария е запознала колегите си от САЩ с българската история и със забележителностите на страната ни. Обобщава, че курсът е бил много натоварен, но и много полезен за нея. Концентриран е бил върху лидерството и в бъдеще придобитите знания ще й помагат. Защото лидерите се раждат, но и се създават. Върнала се е с богати впечатления и със запознанства с много хора от различни нации.
Заявява, че е доволна от работата си в РС „Военна полиция” – Пловдив, и харесва това, което прави. Преди назначаването на сегашната длъжност е изпълнявала задачи по охрана на делегации и обекти, по ескорти, водила е преписки по входящи номера към прокуратурата… Като цяло, определя досегашната си дейност като интересна и динамична. И очаква с нетърпение предизвикателствата в новия си отдел. Въпреки служебната си заетост винаги намира време и за себе си.
Накрая обобщава, че за нея е важно да ходи на курсове, да работи с хора от различни нации. Чувства се обогатена от всяка подготовка и у нас, защото научава нещо ново и се усъвършенства.
