Докато има корабоплаване, ще има и морски фарове

Професията фараджия на практика е поддръжка на една цяла къща. Фарът на нос Шабла е висок 32 м и има 132 стъпала. В него има две спални, кухня, хол. Снабден е и с агрегат. Има таблица, според изгрева и залеза на Слънцето, по която фарът се включва и изключва. Това разказаха пред вестник „Българска армия“ Наньо Нанев и Ташо Димитров – фараджии от 1 март 1992 г. тук, на Шабла. Те поемат поста от семейство, които са се грижили за фара от 1949 г. Техният син след това продължава делото им. Те са били на това място цели 42 г. Един от старите фаропазачи е служил в хидрографската служба на Бяло море. В момента пет човека се грижат за съоръжението. 

Фарът на нос Шабла е на подчинение на Военноморските сили на Република България. Това е хидрографската служба на флота ни, преди това са били Хидрорайон „Северен“ и Хидрорайон „Южен“. Шабленският фар е един от най-старите ни фарове и на практика е незаменим. Много рядко фарът не е работил, но се е случвало. Тогава докладваме на оперативния дежурен, който отговаря за движението на корабите, за да ги уведоми, че Шабленският фар не работи, разказаха Наньо Нанев и Ташо Димитров. 

Шабленският фар е уникален с архитектурата си. Строен е в 1765–1768/9 г. Базата е с кръстовиден купол. Нагоре кулата е осемстенна и е висока 17 м. Никъде в строежа не е използвано желязо и бетон. В зидарията има сводове, които изпълняват ролята на трегер в съвременното строителство. Фарът е граден с хоросан и счукана керамика вътре. Така са строили римляните и византийците. Този начин на градеж продължава и по време на османците. Керамиката е важна, защото обира влагата. Градежът е идентичен с градежа на крепостта „Кария“, в непосредствена близост. В северозападната част на кулата е открит един стилизиран лъв, което предполага, че камъкът е правен на земята и след това е поставен.  Открити са също и графити от 1898 г. по време на ремонт.  По време на румънската окупация фарът е боядисан с хоризонталните си цветове – бяло и червено, подменена е машината с нова шведска машина. В момента на фара има един фоторезистор от 1935 г. В онези години фарът се е захранвал с ацетиленов газ в бутилки от по 180–200 атмосфери налягане. Инсталацията е съхранена и старият въртящ се фар също е запазен. 

До септември 1987 г. фарът е бил именно на тази основа. След това руска система заменя стария фар. Това е единственият фар на нашето Черноморие, който не е побългарен, а е с оригиналното оборудване. През 1848 г. оттук минава френски пътешественик. Той оразмерява фара на Шабла. На един крайъгълен камък е открит надпис „1196 от Хиджа“, което означава 1768 г. – годината на строителството му. Старото жилищно помещение е изградено през 1856 г. Тогава фарът е възстановен, след Кримската война. По-съвременната част е строена 1957 г.  Ползва се система от лещи, които фокусират и правят така, че лъчът да е хоризонтален и видим по-отдалеч. Сега в южния район правят опити за въвеждане на LED осветление, но го няма това качество, което го има на един истински фар. Най-добри са въртящият се фар и електрониката, но лещите са и си остават класика, твърдят фараджиите. 

В последните години в нашия район започнаха да идват много туристи и фарът стана атракция. Общината иска от командването на ВМС да се разреши туристи да посещават фара. Правили сме дни на отворени врати и има голям интерес от хората, разказаха старите фараджии Наньо Нанев и Ташо Димитров. В момента фарът е опакован от метална конструкция заради претърпени щети от земетресение от 7-а степен по скалата на Рихтер, преди години.