Дали ще разкажем историята на математика Ивайло Хартарски (роден 1994 г.) от началото или от края, е все едно. Защото медалите за младите ни физици и математици от международни състезания отдавна не са новина. Говорим за българска школа, за добрите ни преподаватели, около които „кръжат” все повече ученици с хъс да покоряват световни върхове в тези колкото стари, толкова и науки на бъдещето. Енергията на много от такива преподаватели ентусиасти, които като апостоли откриват и развиват дарбата на българчетата, от 25 г. обединява фондацията „Миню Балкански” на проф. Минко Балкански – физикът с български корен в Париж ( www.balkanski-foundation.org). Оказва се, че ранното развитие на дарбата в математиката не e по-малко важно от това в музиката например. Обичайно е да чуеш ученик от втори или трети клас да казва, че вече „твърдо” ще става математик или физик. В такава възраст сериозен интерес заявява и Ивайло Хартарски.
Точно от втори клас той е на състезания по математика. А от 5-и е вече в Софийската математическа гимназия, люпилня на медалисти от световни състезания. Днес не помни точно кога е решил да тръгне професионално по пътя на математиката. Майка му е учител по математика и това има значение. Но интересът към логическото мислене си е негов. Още на първото му участие на национална олимпиада е втори. Отключва се и интересът му към физиката и към информатиката. И 11 г. ученикът Ивайло участва в състезания по физика и информатика, но най-много – по математика. Има златен и сребърен медал от Балканска олимпиада и 2 сребърни от Жаутиковската олимпиада по физика. Съдбата му променя спечелването на годишния конкурс на фондацията „М. Балкански” в раздела за математика. И му отваря тежката врата към престижното ниво на висшето образование във Франция – т.нар. гранд-з-екол, или групата на най-престижните висши учебни заведения. Където всяко уважаващо се френско семейство би искало да изучи децата си и да гарантира работата им в държавните институции „завинаги”.
Това за лауреатите на фондацията преминава, както и при Ивайло, през 2 г. в лицея „Луи льо Гран” с физико-матема-тически профил, който ги подготвя за кандидат-стването. Някои от възпитаници-те на проф. Балкански определят за себе си обучението в него като най-голямото предизвика-телство. Ивайло се класира отлично на конкурсите във всички гранд-з-екол и е първи сред чуждестранните кандидати в „Екол политехник“. Заради плановете си да се занимава с научна дейност обаче се записва в „Екол Нормал“ в Париж. Като студент стажува с изследователска дейност във френския Комисариат по атомна енергия на тематика от статистическата физика. А заради добрите си резултати през м.г. – и 6 месеца в Кеймбридж, където прави първите си математически публикации.
Днес Ивайло работи по докторантурата си в университета „Париж Дофин“. Той специализира статистическа физика, тясно свързана с математиката на вероятностите. „Напоследък тя има приложение във финансите и в системи с много данни, при анализ на големи мрежи като интернет”, казва Ивайло, който вижда бъдещето си като теоретик.
Фондацията
Ивайло Хартарски днес смята, че фондацията на проф. Балкански наистина дава голям шанс на българските младежи да изучават математика и физика в най-престижните френски университети. С помощта и на фондация „Одон Вале” на един от най-големите меценати във Франция се осигуряват средствата за следването на талантливите ни студенти, което е безплатно за тях. Първите завършили обучението си вече 2 десетилетия се реализират професионално в различни институции, някои – в България. Проф. Минко Балкански е насреща за всеки техен проблем. А те, от своя страна, преподават в школите на фондацията в базата й в с. Оряховица, до Нова Загора.
Самият Ивайло преподава на ученици експериментална физика през ваканцията. От тази есен към фондацията се открива и регионален център за извънкласно образование всяка събота и неделя, който да направи по-достъпно обучението предимно за подготовка на състезания по математика, физика и информатика. В София има такива школи, а проф. Балкански смята, че в Северна България са нужни поне три. Физикът Теодоси Теодосиев е сред известните имена на преподавателите. На всяка от летните школи при пълен пансион могат да се запознават с нови методи в обучението и учители по математика и физика. Е, засега проявяват интерес преподаватели от Франция, от България – не…
Всяка година фондация „Миню Балкански” организира конкурс по математика и физика, обичайно в Софийския университет сред всички ученици до 11-и клас. Първите класирали се фондацията „поема” в Париж, там се подготвят за кандидатстване в държавния лицей „Луи льо Гран”. Лауреатите на фондацията оценяват възможността за обучението там като шанс и най-важната подкрепа на проф. Балкански за пътя им към висшето образование.
В лицея има интернат, а през ваканциите момчетата и момичетата са във вилата на професора и съпругата му Нели извън Париж. Най-голямата трудност все пак е езиковата бариера, но „нашите хора” пък имат преднина пред френските студенти в подготовката им по математика и физика заради обучението в България, където със заниманията се започва рано. Във Франция пък висшето образование е много добро. Самият Ивайло днес казва, че независимо дали с математически задачи или не, достатъчно е децата рано да си изградят логическо мислене.
Фондацията има и специализирана школа по криптография, която гарантира сигурността на комуникацията под всякаква форма. Тя ползва елементи от теорията на числата. Заради приложността на дисциплината директно от дейността й се интересуват и представители на индустрията. Т.е. това, което традиционно отнасяме като важно за дипломацията и военното дело, отдавна пряко е арсенал и на бизнеса. Приложни математици пък се занимават с това, как да се разполагат радари, за да се засичат ракети.
По-важен е пътят до откритието
– Ивайло, не е ли скучно млад човек да се затвори в „чистата наука”, кое е предизвикателството?
– Не, и днес вече имам подготовката, за да мога да го правя с първи опити. Във Франция има силен национален център за научни изследвания (CNRS). Но нямам красив отговор на въпроса кое е предизвикателството. Проблемите често са безнадеждно трудни, затова работиш на малки стъпки, с много опростени модели, „изкривяваш” до нещо, което може да се направи реално. И без да се мами, да се намери реалното решение. Математиците се занимаваме с много неща и просто защото ни е интересно. И много неща са открити именно защото някога на някого те са били просто интересни. Интересуват ни по-скоро методите как доказваме нещо, отколкото самото откритие. Обикновено по-важен е пътят до него, отколкото самият резултат. А методът помага при търсене и на други решения.
– Какво се стремите да постигнете чрез физиката и математиката?
– Просто да участвам в развитието на науката. Обикновено откритията „влизат в работа” много време след като и самият учен си е отишъл от света. Не е много видимо точно кой е направил важната крачка. Защото има хора, които сами правят определени открития в науката, но времето на енциклопедистите отдавна е изтекло. Науката се прави екипно, в научната общност работят много хора, които развиват откритието и надграждат с нови знания и опит. Не е практично да се инвестира във фундаменталната наука, но от откритията й се ползва светът. Шанс е, че Франция има традиции в научната дейност и се ценят хората на науката.
– Според акад. Благовест Сендов българите имат талант за математиката…
– Не знам дали е вярно. Това вероятно е специфичен начин на мислене, не съм сигурен доколко е талант и доколко се изгражда. Вероятно – и двете. Не съм категоричен, че го имаме в повече от всички останали.
