„Европейска стратегическа автономия“ – точно така звучи новата мантра на Франция за продължаване на общата отбрана на Евросъюза. Предприемачи, депутати и военни, които се събраха на 10 и 11 септември в Париж на конференция за отбраната, говориха само за това.
Франция отдавна определя своята автономия като способност да „предугажда, да взима решения и да действа самостоятелно“ във военен план. Министърът на отбраната Флоранс Парли неотдавна излезе с призив към предприятията, заявявайки за недопустимостта на това Франция да отпадне от надпреварата в области като космоса и новите технологии. В условията на породения от „Брекзит“ хаос, заплахата от страна на Русия и Китай, а също проблемите, идващи от Доналд Тръмп, Париж би искал партньорите му да последват неговия пример. Само че постигането на всичко това просто ей така не се получава.
Залагайте на Европа
„Да се вслушаме в заявлението на президента на САЩ. Неговото послание е пределно ясно. Те бяха и си остават наши съюзници и приятели, а НАТО все още е стълб на трансатлантическата сигурност на фона на сериозни заплахи. Но въпреки всичко възникнаха съмнения. Какво би се случило, ако утре на Европа й се наложи сама за осигури своята безопасност?“, заяви Флоранс Парли. Франция и Германия формират „солидно ядро, което позволява да се развива обща стратегическа култура“, твърди министърът, независимо от съществуващата разлика в подхода в тази сфера. На 26 август Ангела Меркел заяви следното: „Трябва да се заложи на Европа, за да говорим в един глас и Германия пое върху себе си големи отговорности по отбранителните въпроси“.
Предприятията настояват на значимостта на двустранните проекти за „бойни авиационни системи на бъдещето“ и призовават правителството да намери средства за стартиране на програмата.
„Идеята на стратегическата автономия пуска корени. В Европейския съвет стана навик да се говори за отбрана и сега е достъпно общо финансиране, което беше просто немислимо през 2009 г.“, отбеляза новият директор в министерството по международните и стратегическите връзки Алис Гитон.
„За нас, французите, „заедно“ означава „другите с нас“. Трябва да се откажем от това“, призна един френски генерал.
Щабът се застъпва за общоевропейска отбранителна доктрина, като военните твърдят, че „няма друг избор, освен да се работи с Германия и да бъде привлечена Великобритания, независимо от „Брекзит“.
Първият проблемен въпрос е използването на „фонда за отбраната“ от Еврокомисията, т.е. 13 млрд. евро, които се очаква да бъдат отделени за оборудване на националните армии от 2021 до 2027 г. „Правилата на избирателност трябва да доведат до избора на европейска продукция“, казват от компанията „Дасо“. Засега обаче Европейският военнопромишлен комплекс (ВПК) се отличава с липса на единство и наличие на конкуренция. „Там има 20 типа изтребители (срещу 6 в САЩ) и 60 наземни оръжейни системи (срещу 5)“, казва шефът на компания „Некстер“. Той също така припомни, че половината от танковете и една пета от артилерийските системи се произвеждат извън пределите на Евросъюза.
Бюрократичен клуб
Независимо от утвърждаването на „постоянно структурираното сътрудничество“ в края на 2017 г., реализирането на общи проекти представлява една непроста задача. „Проведени бяха задълбочени дискусии, при нас се появи юридически инструмент в лицето на структурираното сътрудничество, а страните поеха върху себе си задължения. Само че някои не се съобразяват с тях“, с неохота споделя представител на ВПК. Работата е в това, че независимо от сериозните стъпки в посока предпочитане на европейското, Полша, Швеция, Румъния и Чехия продължиха плановете си за покупки на американско оръжие.
Освен това Париж трябва да придаде съдържание на „европейската инициатива за намеса“. Еманюел Макрон издигна тази идея по време на обръщение в Сорбоната през октомври 2017 г. без предварителна разработка на предложенията, което създаде риск за несъгласие от страна на Брюксел. Държавният глава тогава говори за „общи сили за намеса, общ бюджет и обща доктрина на действие“. Впоследствие той направи по-умерени мащабите на своите планове.
Флоранс Парли изрази съжаление във връзка с това, че държавите членки са позволили Европа да се превърне в „бюрократичен клуб“ и подчерта „дълбоко прагматичния и приспособим“ характер на инициативата. Нея я поддържат девет страни, които притежават „военни възможности и политическа воля“.
Първото политическо събрание ще се проведе през ноември в Брюксел. След това щабовете ще разработят кризисни сценарии и ще споделят получения по време на операции опит.
Проблемът е в това, че президентът Макрон постави министерство на отбраната в състояние на икономическа война, вместо на запазване на френския суверенитет. Но тази война настройва Франция против двама главни съюзници. САЩ искат да продават на Европа оръжие и използват наличието му във въоръженията, за да ограничават тяхното използване. Германия е яростен промишлен конкурент, който вече спря експорта на разработено заедно с Франция оборудване, независимо от забраняващия това договор Дебре Шмидт от 1972 г., според който двете правителства се задължават да не си пречат едно на друго.
„Плашим нашите съюзници“
Френски източници предполагат, че началото на обсъждане на тези договори може да усложни ситуацията поради съществуващото политическо равновесие в коалицията на Ангела Меркел. В крайна сметка, напомнят германците, те имат друго възприемане за външна намеса. Шефът на комисията по отбрана в Бундестага Волфганг Хелмих отбеляза, че 86% от населението е за изтегляне на немските войски от Афганистан и Мали, и че този въпрос е станал много сложен в политически план, след като го подхванаха крайнодесните.
Като се има предвид, че партньорите от север и изток залагат на НАТО, и че Еманюел Макрон е направил популистките правителства главен обект на критика в хода на европейска кампания, Франция се оказа в относителна изолация.
Източник: в.“Дума“
