Същата тази СФРЮ отдавна вече не съществува
От нейния разпад се родиха шест нови суверенни държави, не, седем, ако броим и някогашната сръбска провинция Косово, която от 17 февруари 2008 г. е също със статут на суверенна и независима държава, колкото и да не искат да признаят това в Белград. И водят преговори, с които да нормализират отношенията с Прищина под патронажа на Федерика Могерини, шефа на европейската дипломация.
Но не за това е думата. От подписването на Дейтънския мирен договор през 1995 г. до днес на етапи, спорадично, но все пак постъпателно, продължава процесът на подялба на имуществото на някогашната федерация. Справедливо или не, сукцесията продължава. Каквото можаха, някогашните югорепублики поделиха. Бяха си определили ключ, с който се опитваха да отключват сложните и преплетени връзки от някогашната голяма държава. Невинаги успяваха да постигнат това, което очакваха.
Не липсваха остри спорове и кавги
особено за апетитните имоти по света. Като сградите на дипломатическите представителства на първо място, разбира се. Някога, когато подялбата бе в активна фаза, писах текстове за нея и за неоправданите очаквания на Македония да получи някоя от сградите на бившите югопосолства в различни части на света. Нашите братовчеди от Македония много се надяваха да вземат някоя от сградите на комплекса на амбасадата на СФРЮ в София, но не ги „огря”, както се казва. И до днес посолството им се намира в апартамент в дипломатическите сгради на улица „Жолио Кюри”.
Не стана, а лъвският пай си поделиха Сърбия и Хърватия като най-големи от републиките в „Титова Югославия”. Те и в този процес намериха терен за историческото си съперничество, преминало и в СФРЮ, където само авторитетът на Тито го тушираше. Но когато станаха отделни независими държави, това съперничество избуя отново и продължава и до днес под най-различна форма. Сега съперничеството между Сърбия и Хърватия се пренася и на терена на подялбата на онова, което някога е било Югославска народна армия. Освен чистата суета да победиш основния си съперник при сукцесията на въоръжения и имоти става дума и за чисто
военно-политически съображения
Под ръководството на президента Александър Вучич Сърбия не крие амбициите си да стане първа военна сила в района на Западните Балкани, а защо не и по-широко. Демонстративните подаръци, които по един или друг повод получава от Русия, покупките, които прави там на преференциални цени са само едната страна на медала. През ноември Вучич отново очаква Владимир Путин на посещение в Белград, при което сърбинът не крие очакванията си руският президент да извади от ръкава си още нещо – я някой танк, я някой изтребител или нещо друго… От своя страна сърбите се готвят да пуснат в полет и експлоатация осем от деветте подарени руски изтребител МиГ-29, които вече от няколко седмици се оборудват и подготвят заедно от местни и руски специалисти. А и военната доктрина на Сърбия сега има за основа опасението, че тя е заобиколена от НАТО-вски държави, някои от които бивши членки на „Титова Югославия” и живеещи заедно под формулата „Братство и единство” – мантра, от която не остана нищо. А сега и Македония предстои да се включи в тази „огърлица” от държави, членки на Алианса, която
опасва шията на Сърбия
Стига референдумът на 30 септември да бъде успешен. А и да не бъде, ще се намерят институционални механизми това да стане.
Да, наистина претенциите на Хърватия и на Сърбия са най-големи. Експерти от хърватското министерство на отбраната смятат, че стойността на собствеността на ЮНА възлиза на 70 млрд. долара, от които Загреб иска 10 млрд. – осем от Сърбия и два от Черна гора…
Доколко е точна тяхната оценка, ще покажат архивите на бившата СФРЮ, принадлежащи на бившия Съюзен секретариат за народна отбрана, съхранявани в Сърбия, смята белградският всекидневник „Вечерне новости”. Вестникът уточнява, че, що се отнася до недвижимите имоти на бившата армия, според Договора за правоприемство от 2004 г. казармите, командните пунктове, почивните станции се предават на държавата наследник, на чиято територия се намират.
Хърватия вече има и конкретен списък на претенциите си
станал известен в медиите. Говори се за над 500 танка, хеликоптера, цистерни… Повече от 80 на сто от корабите на бившия югославски военноморски флот си остават в Которския залив в Черна гора, а от Черна гора се иска връщане на учебния кораб „Ядран” и самолета на Рудолф Перешин „МиГ-21”. Само за уточнение – Рудолф Перешин е първият пилот от ЮНА, който бяга на страната на хърватската армия. Това се случва по време на разузнавателен полет през 1991 г. През 1995-а е свален от противовъздушната отбрана на Армията на Република Сръбска, успява да катапултира, но загива при приземяването. Е, оттогава е хърватска легенда – и той, и неговият „МиГ-21”.
Извън това, очаква се основният спор все пак да се фокусира върху апартаментите и жилищата, които ЮНА е имала на разположение във всички бивши републики. Според военния анализатор Александър Радич „основният сблъсък ще е около апартаментите, с които разполагаше ЮНА във всички републики”. Според друг анализатор, Сава Щърпац от „Веритас”, само в Хърватия сърбите – цивилни, военни лица и полицията, са оставили между 40 и 50 хил. апартамента, от които немалка част са принадлежели на армията…
„Хърватите настояват, че по-голямата част от научните съоръжения на ЮНА са останали за Сърбия – преди всичко – Военнотехническият център в Жарково. Както и Техническо-изследователският център, Военномедицинската академия… И тук трябва да се очаква някакъв вид предложение или искане за компенсация”, казва от своя страна Александър Радич.
В Македония и до днес не могат да си простят
че позволиха частите на ЮНА да напуснат новата независима държава през пролетта на 1993 г. и да отнесат всичко със себе си.
Но като казваме, всичко – значи всичко. Дори крановете от чешмите в казармите са били демонтирани, контактите от стените са били изкорубени, крушките – свалени. Същата картина била заварена и в жилищата на военните, които са тръгнали на север със семействата си. Е, бившите сгради на ЮНА и днес се ползват от Армията на Македония, но им трябваше сериозен ремонт.
Във всеки случай и това се забравя на фона на страха, който македонците браха да не би гарнизоните на ЮНА на територията на страната да предприемат въоръжени действия, след като Македония стана независима и суверенна държава.
Факт е, че първият премиер на Македония проф. Никола Клюсев всяка вечер е сменял квартирата, в която е нощувал като превантивна мярка срещу вероятната опасност от действия на ЮНА. Така че нека взимат, само и само да си ходят. И никога да не се връщат повече…
Е, защо се чудите сега, че през 1999 г., когато Клюсев беше министър на отбраната в кабинета на Любчо Георгиевски, на граничния пункт Гюешево–Деве баир прие танкове и гаубици, подарък от България…
Но това е вече друга история, за която някога може би ще разкажа.
