Ударите срещу нелегалните фабрики отварят кутията
на Пандора – вместо да се радва, народът протестира,
че му отнемат хляба и защитава робовладелците си
България става все по-противоречива и нелогична страна. Което води единствено до пълна липса на доверие към държавните институции, правителството и политическата власт. Вперил очи в къшея хляб, българинът отдавна не си задава въпроса откъде идва заплатата му. Дали от нелегално производство на цигари и алкохол, или от бял бизнес, който си плаща чинно данъците. Българинът отдавна е стигнал социалното дъно – предпочита да пуши нелегални, но по-евтини цигари, а когато види наливен алкохол, не се свени да си сипе без съмнения дали на следващата сутрин ще го боли глава. Подобни „философски“ въпроси отдавна не са във фокуса на мисленето на обикновения българин, а това ражда небивали диспропорции – най-вече в доверието му към политическата класа. Така продължава да се мултиплицира старият социалистически принцип – „Те ни лъжат, че ни плащат, ние ги лъжем, че работим“. Модерният му вариант би трябвало да звучи така – „Те ни държат на къса връвчица и крадат, без да им мигне окото, ние пък намираме постоянно вратички, за да оцелеем“. Единствената пресечна точка е тоталната липса на доверие, което блокира нормалното функциониране на властта провеждането на каквито и да било политики, както и денонсира социалния договор с поданиците на държавата България.
Българите отдавна не вярват на никакви проучвания и изследвания – нито за политически нагласи за предстоящи избори, за цени на стоки и най-паче за нивата на контрабандата на цигари. Азбучна истина, потвърдена от няколко британски изследвания, е, че скочи ли акцизът, скача и контрабандата. Същото се случва и у нас. Данните на Агенция „Митници“ сочат, че в страната се пушат приблизително 23 млрд. къса годишно.
През 2003 г. с акциз са обложени 22,3 млрд. къса цигари. Тогава акцизът е 22,80 лв. на 1000 къса, или само 45 ст. на кутия. Три години по-късно, през 2006 г., акцизът скача 3 пъти и вече е 70,90 лв. на 1000 къса, или 1,41 лв. на кутия. Изпушените цигари с платен акциз намаляват на 14,4 млрд. къса. През 2007 г. акцизът намалява с 2,90 лв. и изпушените цигари нарастват до 19,6 млрд. къса. През 2008 г. вече са изпушени 21,6 млрд. къса. През 2009 г. идва кабинетът на Бойко Борисов, а през 2010 г. акцизът скача двойно. Обложените с акциз цигари падат наполовина – от 21,6 млрд. къса на 10,8 млрд. къса. През 2017 г. обмитените цигари стигат до 13,8 млрд. къса, но остават далеч от нивата от 2008 г. В същото време данните сочат, че
около 70 на сто от населението пуши
Дълги години България е втора след Гърция, като през 2014 г. дори изпреварва южната ни съседка по тютюнопушене и става най-пушещата страна в Европа. Изводът е само един. Българинът продължава да пуши като комин, но държавата успява да събере едва половината от акциза. Останалото е контрабанда. На този фон всякакви изследвания, че контрабандата е паднала до 6,5 на сто, а според последното проучване – и до 4,7 на сто, звучат нелогично и смешно.
Затова не е изненадващо, че доклади на неправителствени организации сочат, че щетата на бюджета от несъбран акциз от контрабандата на цигари е за над 1,2 млрд. лв. Към тези щети трябва да се добави и загубата от несъбрано ДДС в размер на 300 млн. лв. годишно. Анализите показват, че печалбата на цялата престъпна мрежа – от полицая до правителството, е около 600 млн. лв. на година.
Всички тези наблюдения се материализираха с разбитата фабрика за нелегални папироси в Карнобат, свързвана с алкохолния бос Миню Стайков. Оказа се, че тя може да задоволи потреблението на 1/3 България, а месечната печалба е 6 млн. лв. Т.е. произвежда нелегални цигари за 12 млн. лв. Напълно логично най-продаваната нелегална марка цигари се оказа неизвестната и нерегистрираната в страната Compliment, която държи цели 17,5 на сто от пазара в средата на 2018 г. Скокът на разпространението й от първото тримесечие на годината, когато е имала дял едва от 7,1 на сто, е главоломен. Освен Compliment у нас значителен дял държат и марки цигари като Calypso, Fargo, Marbel, които също никога не са имали официална регистрация в България. Всички тези марки са залавяни основно по морето – в Поморие, Бургас и Варна, както и в Плевен, Монтана, Враца. Странното е, че това са дестинациите и на нелегалния алкохол в бидони, както и и наркотеритории, владени от прочут несебърски наркобос.
Нелегалните цигари са едни от най-успешните пера за нелегални печалби на мафиотските формирования. Източници от подземния свят твърдят, че организацията на трафика на нелегални папироси през границата винаги се осъществява с държавна подкрепа. Основен играч от 90-те години насам винаги е Паскала. Контрабандата бележи възход по времето на Иван Костов, когато главен герой е Косьо Самоковеца и Доктора. По-късно избуяха имената на Маслинката. Играчите на по-ниските нива се менят бързо, защото според признанията им отчисленията за 
политическата власт са толкова големи, че е неизгодно да се занимават с контрабанда. Последното изобретение е да се правят цели фабрики за нелегални цигари. В последните години са „ударени“ фабрики не само в България, но и в Испания, Полша, Унгария, Гърция
В Унгария от 12-тимата души, арестувани в местна нелегална фабрика, 10 са били българи, а всички машини, материали и консумативи са били също с български произход, обясни главният прокурор Сотир Цацаров. За това, че организаторите са българи, може да се съди по факта, че основните лица, заети в производството, са нашенци. През 2011 г. е разбита крупна фабрика в пловдивското с. Патриарх Евтимово на Антон Арабаджиев, а година по-късно на Тодор Хаджижеков – Тотко Поршето. Никой от големите босове не е влизал в затвора, а практиката сочи, че организаторите се съвземат бързо и правят нови предприятия.
Сега с ударите по производствените мощности българското общество обаче се сблъсква с нов проблем. Мащабите на нелегалното производство вече са толкова големи, че ангажират стотици семейства. Така полицейските акции отварят кутията на Пандора – вместо да се радва, народът протестира, че му отнемат хляба и защитава робовладелците си. Българинът отдавна не прави разлика между бял, сив и черен бизнес – за него е по-важно да има някакво, каквото и да е препитание, за да изхрани фамилията си. И сякаш отдавна не го е еня за социалния ефект от данъците. Защото не вярва на никого от политическия елит и техните политики. Защото българинът иска да види и да пипне социалните придобивки. Но насреща си вижда само олигарси, свързаните с тях политици и никаква надежда за себе си.
Спешно криминализират производството на „черни“ папироси
Експерти от Върховна касационна прокуратура и от финансовото министерство заедно пишат спешно промени в Наказателния кодекс, които ще криминализират производството на цигари. Независимо от стотиците промени в НК, чийто първообраз от 1967 г. досега за производството на папироси няма нарочен текст. Машините за производство на цигари и за алкохол, частите и консумативите за тях ще се регистрират, за да се следи движението им.
Бързите мерки се основават и на досегашната практика, която показва нулева ефективност спрямо основните организатори на нелегално производство на цигари. За фабриката си в Патриарх Евтимово Антон Аабаджиев получава 3 г. условна присъда за участие в банда и за помагачество за държане на акцизни стоки без бандерол. Тотко Поршето е съден заедно с още трима души отново за участие в организирана престъпна група, но всички са оправдани през юни 2017 г. Разследването за пране на пари срещу Поршето въобще е прекратено заради липса на данни за престъпление.
Димитър Илиев
