Референдум или айвар: Македонците правят решаващ избор в неделя

Най-хубавият айвар е домашният. Приготвянето му е свещенодействие за домакинствата в Македония. Върху парче ламарина на открито се изпичат червени чушки, задушават се, отцеждат се, белят се внимателно, след което се смилат и се пържат. Добавят се малко патладжани за вкус и зимнината е готова. Основната разлика между „айварот“ и нашата лютеница е, че в него не се слагат домати. Това кулинарно встъпление е необходимо, за да разберете какво ще правят в неделя македонците, които са решили да бойкотират референдума за промяна на името на страната. Един от най-популярните призиви на противниците на Преспанското споразумение между Скопие и Атина е на 30 септември да се прави айвар, вместо да се пусне бюлетина в урните. Нещо като аналог на българското „да отидем за гъби, вместо да гласуваме“. Вече не помня кой наш политик го измисли. 

Броени дни преди всенародното допитване политическата атмосфера в Скопие се е нажежила почти колкото ламарината, върху която се пекат чушките за „айварот“. В неделя македонците трябва да отговорят на въпроса „Дали сте за членство в ЕС и НАТО чрез одобряване на договора между Република Македония и Република Гърция?“. Според опозицията питането е некоректно, защото съдържа в себе си цели три подвъпроса – за ЕС, за НАТО и за договора от Преспа. Оттук произлиза лозунгът „Някои въпроси не заслужават отговор“, зад който се обединяват привържениците на бойкота. 
ЕС, НАТО, Договорът с Гърция – двете страни на една монета
Ако договорът с Гърция не бъде одобрен, Македония няма шанс да влезе в НАТО и ЕС, казват представителите на правителството в Скопие и така доказват, че формулировката на въпроса за референдума е коректна. Премахването на гръцкото вето и членството в евроатлантическите структури са двете страни на една и съща монета, тя не може да се дели. „Бойкот на референдума означава бойкот на цялата македонска държавност“ – заяви един от участниците в дискусия за референдума в Скопие в началото на миналата седмица, на която имах възможност да присъствам. На обвинението, че властите в Скопие са направили твърде много отстъпки пред Гърция, външният министър Никола Димитров отговори, че когато се оценява договорът от Преспа, ние не бива да го сравняваме с друг възможен договор, а с положението да няма никакъв договор. Т.е. – за момента не е било възможно да се постигне нищо по-добро и болезненият компромис за името на страната е бил неизбежен. 
„С Преспанския договор Гърция получава миналото, а Македония – бъдещето“ – каза на същата дискусия в Скопие активистът на управляващата партия СДСМ Люпчо Петковски. Презумпцията е, че пред македонците се отваря перспектива за европейска и евроатлантическа интеграция или, както се изрази Никола Димитров – „за излизане от рова“, в който страната беше натикана по време на дългото управление на ВМРО–ДПМНЕ и Никола Груевски. Въобще подобрените международни позиции на Македония са главният и като че ли единствен коз, който правителството използва, за да се похвали, че управлява по-добре от своя предшественик, който бил натикал страната в „политически кьорсокак“. 
Лагерът на привържениците на Преспанския договор, които призовават да се гласува позитивно на референдума, е ясно очертан. В него влизат СДСМ и всички партии на етническите албанци. Преди около две седмици с отворено писмо в подкрепа на споразумението с Гърция излязоха и бившият премиер и първи лидер на ВМРО–ДПМНЕ Любчо Георгиевски и голяма част от по-изтъкнатите фигури в партията от периода, преди тя да бъде овладяна от Никола Груевски. Електоралната тежест на Любчо Георгиевски обаче не е много голяма. 
„Секогаш Македония, никогаш Северна!“
Доста по-разнолик като политическа физиономия и електорална стратегия е лагерът на противниците на смяната на името на страната на Северна Македония. Те издигат патетични лозунги от типа „Името не го даваме!“, „Македония е се, що имаме!“ или „Секогаш Македония, никогаш Северна!“ За хората от този лагер Преспанският договор е лош и трябва да бъде отхвърлен. Но дори и да не е бил възможен по-добър договор с Гърция, смяната на името на Северна Македония е твърде висока цена за отваряне на европейската перспектива, която на всичкото отгоре е доста мъглява – реално членство на страната в ЕС в следващите 10 г. не може да се случи. „Откакто Зоран Заев е на власт, в Македония няма никакъв напредък в социално-икономическата област, всички усилия на правителството се хвърлят за постигане на компромис с Гърция и прокарването му през парламента в Скопие“ – казва проф. Жидас Даскаловски, един от най-известните политолози в Скопие, който е сред най-ярките фигури в кампанията против Преспанския договор. С малко по-предпазлив тон същото ми каза и шофьорът на таксито, което ме возеше до скопската автогара. И не пропусна да добави, че синът му учи в София. 
На фона на ясната и категорична позиция на управляващите голямата интрига в Скопие е как ще постъпи главната опозиционна партия ВМРО–ДПМНЕ. След като загуби властта през миналата година, тази формация е в процес на дълбока вътрешна трансформация. Или ако предпочитате – в криза. Криза както идейна, така и по отношение на стратегията в текущата политическа ситуация. Лидер на ВМРО–ДПМНЕ сега е Християн Мицковски, 40-годишен професор от Машинния факултет на Скопския университет. Той обаче не владее напълно партията и е принуден постоянно да балансира между различните фракции в нея. Мицковски и повечето от неговите съпартийци критикуват люто Преспанския договор. Но възможните тактики за отхвърляне на този договор са две: Да се гласува против него на референдума или допитването да бъде бойкотирано с надеждата, че така активността ще бъде под 50% и по този начин референдумът става невалиден. 
Кой съм аз, Христиан Мицковски, че да давам акъл?
На многократно задавания директен въпрос, какви инструкции ще даде ръководството на ВМРО–ДПМНЕ на своите поддръжници, председателят на партията отговаря по парадоксален начин: „Кой съм аз, Христиан Мицковски, че да кажа на македонските граждани как да постъпят в деня на референдума“. А на уточняващото питане, как ще постъпи той самият, лидерът отговаря – „това ще разберете в деня на гласуването“. 
Всъщност близко до ума е, че за провалянето на договора с Гърция най-подходящата тактика за ВМРО–ДПМНЕ е бойкотът. Така гласовете на противниците на Преспанското споразумение ще се обединят с негласуващите и вероятността да бъде постигната избирателна активност над 50% става нищожна. Във ВМРО–ДПМНЕ обаче има и фракция, предвождана от младия кмет на община Кавадарци Митко Янчев, който заявява ясно, че ще участва в референдума и ще отговори на зададения въпрос с „не“. Същата позиция заяви на споменатата вече дискусия в Скопие и Петър Богоевски – заместник-председател на партията, който оспорва лидерството на Мицковски. От друга страна, за бойкот на референдума се обявява фракцията на бившия външен министър Антонио Милошевски. Според повечето наблюдатели силни позиции във ВМРО–ДПМНЕ запазва и бившият лидер Никола Груевски, като неговото крило ще изчаква до последно, за да заеме позиция спрямо референдума. 
В опит да изясня официалната позиция на ВМРО–ДПМНЕ се срещнах с Тимчо Муцунски – външнополитическият съветник на председателя Мицковски. Млад интелигентен човек, той ме прие във внушителната централа на партията, известна в Скопие като „Белия дом“. И заяви, че не е нужно ВМРО–ДПМНЕ да заема ясна позиция по темата за референдума, защото въпросът, по който ще се гласува, не е политически. Това не са парламентарни избори и ние няма да призоваваме нашите членове и симпатизанти да постъпят по точно определен начин, поясни г-н Муцунски. После добави, че ВМРО–ДППНЕ вече е провела собствено допитване до 40 хиляди семейства в страната под наслов „Лято за Македония“ и то е показало, че мнозинството не одобрява договора с Гърция. 
Как Скопие стана център на световната политика
Една от причините за нежеланието на Християн Мицковски да призове открито за бойкот на референдума е международният натиск. В последните седмици Скопие се превърна в най-посещаваната от високопоставени чуждестранни политици европейска столица. Премиери, министри, депутати от най-влиятелните държави на Стария континент се засичат ежедневно на скопското летище. В Македония бяха германският канцлер Ангела Меркел, австрийският й колега Себастиан Курц, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, американският военен министър Джеймс Матис, помощник-държавният секретар на САЩ за Европа и Евразия Уес Мичел. Еврокомисарите Федерика Могерини и Йоханес Хан посетиха Скопие по няколко пъти. С виедообръщения към македонските граждани се отчетоха френският президент Еманюел Макрон и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Премиерът Зоран Заев пък бе приет във Вашингтон от вицепрезидента на САЩ Майк Пенс. Само в деня, в който аз проведох срещите си в Скопие, там бяха споменатият вече Джеймс Матис, британският министър за Европа и Америка Алън Дънкън, Норберт Ротген – член на Бундестага и председател на Комисията за външни работи в партията на Меркел, австриецът Ханес Свобода – бивш председател на групата на социалистите в Европарламента и още двама-трима евродепутати, чийто имена не запомних. 
Всички тези високопоставени политици агитират да се гласува на референдума и договорът с Гърция да бъде одобрен. Целта е, първо, македонските граждани да се убедят, че международната общност стои зад Зоран Заев и Преспанското споразумение и второ, да бъде оказан натиск върху ВМРО–ДПМНЕ от нейните сестрински формации от Европейската народна партия и най-вече от германския Християн-демократически съюз. За европейските политици решаването на дълголетния гръцко-македонски спор е добър знак, който може да даде импулс и за разплитането на други геополитически възли в Западните Балкани и най-вече за помирение между Сърбия и Косово. Освен това ратификацията на Преспанския договор от парламентите в Скопие и Атина ще вкара Македония почти незабавно в НАТО и ще бъдат пресечни геополитическите амбиции на Русия да мъти водата на Запада край Вардар. Иначе в Скопие вече има и малобройна проруска партия, нарекла се „Единна Македония“ (по аналогия с „Единна Русия“ на Путин), която е категоричен противник на НАТО и се застъпва за членство на страната в Евразийския икономически съюз.  
Независимо от изхода на референдума, той вече доведе до преформатиране на политическия дебат край Вардар. Малцина вече си спомнят за какво трошаха копия СДСМ и ВМРО–ДПМНЕ преди година-две. Един е въпросът сега – ще стане ли Македония „Северна“ и ще отвори ли това пътят на страната към НАТО и ЕС. 

Електоралната математика
Как изглежда електоралната математика в навечерието на референдума? В избирателните списъци има около 1,8 млн. души. За да бъде допитването валидно, в него трябва да участват 900 хил. избиратели. На последните парламентарни избори до урните са отишли 1,192 млн. Ако от тях извадим гласовете, подадени за ВМРО–ДПМНЕ (455 хил.), остават 737 хиляди. Дори и да приемем, че за година и половина главната управляваща партия има прираст на гласовете, той едва ли е ще е достатъчен. Всъщност плаващият електорат в страната не е много голям – в рамките на 70 хил. гласа, което е под 10%. Ясно е, че етническите албанци ще подкрепят Преспанския договор, но според преброяването от 2001 г. те са 25% от населението, а сега може и да са по-малък процент, защото емиграцията при тях е значителна. Според бившия македонски премиер Владо Бучковски СДСМ и неговите албански съюзници могат твърдо да разчитат на 750, максимум 800 хил. избиратели. Така че недостигащите стотина хиляди гласа трябва да дойдат от лагера на ВМРО–ДПМНЕ. Много е съмнително, че това ще стане. Самият Заев, изглежда, е наясно с тази ситуация и затова в една от последните си телевизионни изяви каза, че референдумът ще е успешен, ако гласувалите „за“ договора с Гърция са „огромно видимо мнозинство“. Така той си оставя вратичка да продължи с процедурата на парламентарна ратификация на договора, дори и ако референдумът е неуспешен поради неизпълненото изискване за 50-процентно участие. Моята прогноза е, че активността ще бъде между 45 и 50%. 

Кампанията: Билбордове, клипове, Фейсбук
Кампанията за референдума в Македония е доста активна, макар че не е сигурно доколко ще повлияе на избора на гражданите. Според едно социологическо проучване едва 3% от населението на страната твърдят, че са чели Преспанския договор. На парламентарните сили се полагат държавни средства за агитация, но само ако са декларирали предварително, че ще водят кампания да се гласува с „да“ или „не“. Поради липса на ясна позиция ВМРО–ДМНПЕ не получи пари за агитация. Главният лозунг на правителствената кампания е „Излез за Европейска Македония!“ Въобще прилагателното „европейска“ е ключово в посланията на управляващите, никъде в техните материали няма да видите името „Северна Македония“, което всъщност ще бъде новото название на страната. В Скопие има доста билбордове (но не са натрапчиво много) с лозунги за ЕС, съдържащи спорни твърдения. Като например, че в Евросъюза здравеопазването е безплатно. 
В агитационните листовки се изтъква колко пари дава ЕС на Македония и се обещават повече инвестиции и работни места. Любопитно е, че централно място в агитацията заемат и постиженията на трите балкански държави, които вече влязоха в ЕС – България, Румъния и Хърватия. За нашата страна е отбелязано с колко се е повишила средната заплата от 2007 до 2017 г., с колко се е намалила безработицата и колко точно е нараснал броят на леглата в хотелите. 
На този фон може да се каже, че кампанията на противниците на преименуването на страната е асиметрична. Те не разполагат с много средства и затова залагат на интернет, социалните мрежи и 2–3 опозиционни вестника. Затова пък са много креативни, макар че трябва да отчитаме, че полето за изобретателност е много по-голямо, когато се агитира против нещо, а не „за“ него. Във Фейсбук се въртят няколко доста оригинални клипа, акцентиращи върху неприемливостта на името „Северна Македония“. Всяко непремерено или твърде патетично изказване на премиера или министрите е атакувано незабавно в социалните мрежи. Всъщност кампанията за бойкот на референдума до голяма степен е безпартийна, след като ВМРО–ДПМНЕ абдикира от нея. Ако не броим извънпарламентарната партия „Левица“, тя се води от отделни разпознаваеми личности, най-често университетски преподаватели. Не е изключено тази спонтанна гражданска активност да доведе до появата на нови политически сили в страната. Според някои от колегите политолози, с които разговарях в Скопие, драмите около референдума може да предизвикат и официално разцепление във ВМРО–ДПМНЕ. 

Поправка
В заглавието на статия от миналия брой на вестника уважаваният директор на Българския културен клуб – Скопие, Лазар Младенов е наречен погрешно „Чавдар Младенов“. Извиняваме се за неволната грешка (Чавдар Младенов е дипломат, бивш български консул в Битоля). По стара традиция авторът на статията трябва да купи риза на г-н Лазар Младенов.