Последните думи на генерал Жостов, преди да напусне този свят на 30 август 1916 г., са: „Падна ли Чеган?“. Става дума за Леринската, или Чеганската, операция на 1-ва българска армия, проведена между 17 и 27 август 1916 г. Тогава 1-ва армия се сражава с три сръбски армии, които имат числено превъзходство. Чеган и Лерин са населени места в Гърция, на 50 км едно от друго. Тази операция се провежда на Солунския фронт. По време на операцията 2-ра българска армия, която трябва да подпомага действията на 1-ва, е спряна по решение на съюзническото командване начело с германския фелдмаршал Фон Макензен. В този и други случаи генерал Жостов открито изразява несъгласието си с решенията на Макензен.
Генерал-майор Константин Жостов е военен до мозъка на костите си. Както се казва, освен война в живота си той друго не знае. В такава епоха се е родил и съдбата му е такава. Роден е през 1867 г. в с. Гайтаниново, Благоевградско. След Освобождението семейството му се премества в княжеството. Жостов е ученик в Лом, когато започва Сръбско-българската война и той се записва доброволец в ученическия легион. Завършва гимназията и отива в артилерийското отделение на Военното училище в София. Завършва го през 1887 г. и е произведен в чин подпоручик. Служи в артилерията и през 1890 г. става поручик, а през 1894 г. – капитан. Жостов продължава да учи и след Военното училище. Завършва генералщабен курс във Виена, а през 1897 г. – и Висшето артилерийско училище с право да служи в генералния щаб. Най-напред командва батарея, а впоследствие завежда крепостната артилерия към Артилерийската инспекция на военното министерство.
През есента на 1905 г. Жостов е вече майор от генералния щаб и военен аташе в Австро-Унгария. Военната му кариера върви бързо и през 1906 г. е подполковник и началник-щаб на 8-а Тунджанска пехотна дивизия. В периода между 1907 и 1909 г. е военен аташе в Санкт Петербург и Париж. След завръщането си влиза в свитата на Фердинанд, а през 1910 г. е командир на Трети артилерийски полк. През 1912 г. полковник Жостов поема ръководството на Школата за запасни офицери. По време на Балканската война е началник-щаб на 3-та армия под командването на генерал-лейтенант Радко Димитриев. В Междусъюзническата война е командир на Първа бригада от 7-а Рилска дивизия. След това става командир на дивизията.
През август 1915 г. е повишен в чин генерал-майор и назначен за началник-щаб на Действащата армия още преди включването на България във войната. Като началник-щаб участва в редица важни военни срещи и в планирането и ръководството на бойните действия и победите на българската армия в Сърбия и Македония в периода 1915–1916 г. Макар и болен, продължава да ръководи щаба на Действащата армия.
На 21 септември 1915 г. генерал Жостов изпраща поверителен доклад до Министерския съвет за военно-политическата обстановка на Балканите преди и след мобилизацията на Българската армия. За мобилизацията той отбелязва в дневника си: „Изглежда, мобилизацията е една много необмислена работа. Като че сме подведени. Не са взети никакви предварителни мерки за охраната на границата; частична мобилизация за маневри. Затова, когато между 11-и и 13-ти видях бързото съсредоточаване на голяма част от сръбската армия на нашата граница – 5–6 дивизии (половината почти), преживях тревожни времена, безсънни нощи. Ако бяха ни нападнали веднага, не бяхме в състояние да им противопоставим нищо“.
По-нататък той продължава в обичайния си критичен маниер: „Не вървеше добре и с храната. Почти всеки ден говорех на Жеков (генерал Никола Жеков, командващ Действащата армия) да махне генерал Александър Танев, който не е за това място (по време на Първата световна война ген. Танев командва кавалерийска дивизия и се сражава при Велес, Прилеп и Битоля). Все дига рамене – „ще видим”. Принудихме се да отложим съсредоточаването на армията за 3 дни – поради липса на храни в пунктовете за съсредоточаване. И то при голямата сръбска опасност в дадени моменти! Неразбории“.
След приключване на военните операции против сърбите германците веднага искат да сложат ръка върху българската армия. Настояват българските дивизии да преминат на тяхно подчинение, да вземат железниците, комендантствата на градовете, „а за нас – пише Жостов – бяха запазили правото да бъдем покорни ратаи“. Той, естествено, е против подобни промени и благодарение на това българите успяват срещу англо-френските войски. Генералът е убеден, че ако са командвали германците, българската армия е щяла да си остане в долината на р. Черна. Тези реакции на Жостов, естествено, предизвикват недоволството на съюзниците. Те използват една лошо преведена телеграма на Жостов до Макензен от Петър Тантилов (излиза в запаса като генерал-лейтенант след войната) и, както пише Жостов: „направиха от това цял Източен въпрос“. Жеков, вместо да ме подкрепи, се измъкна за моя сметка“.
Планът за развръщането на войските
В поверителния доклад на генерал-майор Константин Жостов до правителството от 21 септември 1915 г. за военнополитическата обстановка на Балканите се казва, че в началото на септември, непосредствено преди мобилизацията на Българската армия, Сърбия воюва с Австрия и нейната армия се намира по бреговете на реките Дрина, Сава и Дунава, изцяло ориентирана на север и запад. Гърция държи в увеличен състав войските си в Македония, очаквайки удобен момент да се намеси в една война на Балканите. Турция воюва против войските на Тройното съглашение на три фронта: Кавказ, в Сирия и Дарданелите, но вниманието й е съсредоточено главно върху защитата на Дарданелите, където е привлечена половината турска армия. Румъния ту мобилизира, ту демобилизира армията си в зависимост от хода на събитията покрай нейните северни граници. По-нататък генерал Жостов обобщава военнополитическата обстановка в региона, като подчертава, че Турция воюва на страната на Централните сили и „засега, разбира се, не представлява опасност“. Сърбия е групирала почти три четвърти от войските си на западната граница на България. Гърция бързо мобилизира и концентрира своята сухопътна армия в Македония на южната граница на България. Румъния, запазвайки благосклонен неутралитет, в същото време концентрира войски в Добруджа. 
