Пистолетът, който запали Първата световна война

Автор: Доц. д-р инж. Георги Маринов

Много често любителите на оръжията обичат да спорят за това, кой конструктор умело се е възползвал от съществуващи преди него решения, за да ги внедри в своите нови разработки. За това съществува и една народна мъдрост, която гласи, че всяко ново нещо е добре забравено старо. И както всяко правило си има изключения, така и в оръжейната история изключения правят разработките на американския конструктор Джон Моузес Браунинг. 
 През своя 71-годишен живот този гениален оръжейник създава 37 базови модела нарезно оръжие и 18 модела гладкоцевно оръжие, без да се отчитат техните многобройни модификации. Джон Браунинг успява да получи 128 патента, по които различни фирми изработват оръжия по неговите патенти.  Браунинг създава и значителен брой патрони, които са стандартизирани и до днес се намират в масово производство. Това са пистолетните патрони с обозначия 6,35 mm Browning, 7,65 mm Browning, 9 mm Browning Short, 9 mm Browning Long  и .38 АСР.
 
Джон Моузес Браунинг (John Moses Browning) e роден на 23 януари 1855 г. в гр. Огден (Ogden), щата Юта, в семейството на мормона Джонатан Браунинг, който имал 22 деца от три жени. Бащата бил майстор ковач в оръжейна ковачница, където Джон научил частите, детайлите и механизмите на оръжията още преди да се научи да чете. Още на 23-годишна възраст Джон Браунинг успява да патентова еднозарядна пушка с обозначение J. M. Browning Single Shot Rifle. Тя става известна като Model 1879. След нейното усъвършенстване тя се изработва и до днес с обозначението Мodel 1885. 

Талантът на младия конструктор бил забелязан от управителя на фирмата Winchester, който убедил Джон Браунинг да започне работа за неговата фирма. За кратко време Браунинг успял да патентова редица свои изобретения за самозарядни оръжия с подцевни пълнители, както и за системи, в които за презареждане се използвало отвеждане  на част от барутните газове чрез канал от цевта.  През 1900 г. Браунинг патентова невероятната за тогавашните представи гладкоцевна пушка с наименование Browning Аutomatic 5. За негово разочарование ръководството на Winchester не обърнало необходимото внимание на оригиналната конструкция и отхвърлило пeрспективния му проект. Това принудило конструктора през 1902 г. да напусне компанията и да започне работа в белгийската оръжейна компания Fabrique Nationale (FN).   

Едно от първите оръжия, които Браунинг създава във Fabrique Nationale е неговия самозаряден пистолет 7,65 mm Browning M 1900. Преди това, през 1899 г., конструкторът разработва новия пистолетен патрон 7,65 mm Browning. Патронът е зареден с 0,16 г бездимен барут, което му осигурява превъзходство по своята поразяваща способност над револверните патрони с димен барут. Куршумът му с маса 5,6 г се изстрелва с начална скорост около 310 м/с и получава дулна енергия около 220 джаула. 
Пистолетът 7,65 mm Browning M 1900 е самозарядно оръжие, автоматиката на който работи на принципа на отката на свободния затвор при неподвижна цев. Характерна особеност на оръжието, че възвратната пружина е разположена над цевта, което е създало условия да се намали значително общата широчина на оръжието. Друга особеност на пистолета е, че възвратната му пружина изпълнява ролята и на бойна пружина. Ударно-спусковият му механизъм е с единично действие. Предпазителят е разположен отляво на рамата на оръжието. Ниското разположение на цевта е наложило прозорецът за изхвърляне на изстреляните гилзи да се изработи на рамата. 

Прицелните приспособления  са открити нерегулируеми. Горният край на лоста, съединяващ възвратно-бойната пружина с ударника, служи като указател за взвеждането на ударника. При спуснат ударник лостът прикрива прореза в мерника и закрива линията на прицелване. Дължината на цевта на пистолета първоначално била 122 мм, а впоследствие тя била намалена до 102 мм. Захранването с патрони се осъществява от едноредов пълнител с вместимост 7 патрона. Ключалката на пълнителя е разположена в долната задна част на ръкохватката.  Оръжието се получило компактно и мощно, като превъзхождало всички съществуващи до този момент пистолети и револвери. В периода от 1900 до 1911 г. били произведени около 700 000 пистолета от този модел. Оръжието било широко използвано от полицейските сили и граждански лица, като значително количество копия от него били произведени в Азия – основно в Китай. През 1912 г. бил произведен неговият милионен екземпляр.  

Пистолетът 9 mm Browning М 1903 е разработен като военно оръжие. Автоматиката му работи на принципа на използване на отката на свободния затвор при неподвижна цев. Заключването на затвора към цевта се осъществявало от масата на затвора и от натиска на възвратната пружина, разположена под цевта. Ударно-спусковият му механизъм е със скрито ударно чукче. Това създавало известни неудобства при боравене, тъй като, за да се установи ударното чукче в бойно положение, трябвало да се задейства затворът чрез издърпването му назад.  Пистолетът бил предназначен за патроните 9 mm Browning Long (9 x 20 mm SR). При изстрел куршумът излитал  с начална скорост 330 м/с и получавал дулна енергия около 400 джаула. 

Browning М 1903 притежавал добра скорострелност и точност на стрелбата.  За разглобяване на цевта било необходимо тя да се завърти на 90 градуса спрямо надлъжната си ос, за да се отдели от рамата. Предпазителят е разположен отляво на рамата. При включено положение той блокирал затворния блок. Допълнително пистолетът бил оборудван с още един предпазител – автоматичен, разположен на задната стена на ръкохватката. Той се наричал още „мускулен предпазител” и блокирал ударника. Да се освободи ударникът следвало ръкохватката да бъде обхваната изцяло със стисната длан. 

 Пистолетът се отличава с доста дълга цев – 127 мм. Мерните му прибори са фиксирани, нерегулируеми. Едноредният пълнител е с вместимост 7 патрона, но се използвал и удължен такъв за 10 патрона. Бутонът за освобождаването на пълнителя е разположен в долната част на ръкохватката. Конструкцията на този военен пистолет се оказала толкова удачна, че той се произвеждал цели 37 г., като за това време били произведени около 10 млн. екземпляра. Той бил на въоръжение в шведската армия и някои други армии по света.

Browning М 1910 се появил през 1910 г., но  промишленото му производство в компанията Fabrique Nationale  започва в края на 1912 г. Това се наложило, за да се реализират напълно произведените пистолети модел Browning М 1900. Пистолетът бил предназначен за самоотбрана и за нуждите на полицията. Първоначално пистолетът бил предназначен за патроните 7,65 mm Browning, а след 1912 г. били произвеждани образци, предназначени за патроните 9 mm Browning.  Browning М 1910 имал невероятен търговски успех. Автоматиката му работи на принципа на отката на свободния затвор при неподвижна цев. Една от характерните му особености била разположението на възвратната пружина около цевта, а не както при другите предходни модели под цевта. Това позволило на конструктора значително да намали габаритните размери на затворния блок.  Недостатък на това техническо решение е нагряването на възвратната пружина при интензивна стрелба и отслабване на нейните механични качества. Това обаче не е толкова фатално за пистолетите, предназначени за персонална защита, тъй като с тях не се водят продължителни престрелки. Той е плосък, удобен за скрито носене и се изважда бързо изпод дрехите и от кобури.
Друга особеност на конструкцията му е наличието на  т. нар. „мускулен предпазител”, който не позволява произвеждането на изстрел, преди ръкохватката да бъде обхваната и притисната плътно с длан. Тази особеност се изтъква от някои изследователи като една от причините босненският атентатор Гаврило Принцип да не е могъл да се самоубие с пистолета след фаталните изстрели срещу австро-унгарския ерцхерцог Франц Фердинанд през 1914 г.

Пълнителят на пистолета с калибър 7,65 мм имал вместимост 7 патрона, а пълнителят на пистолетите с калибър 9 мм бил 6 патрона. През 1922 г. правителството на Кралство Сърбия, Хърватия и Словения поръчало на Fabrique Nationale изработването на 60 000 пистолета, които трябвало да имат по-дълга цев и увеличена вместимост на пълнителя.  Конструкторите решили като база на новата поръчка да бъде Browning М 1910. Те уголемили рамката и затворния блок на пистолета, като в предната част на затворния блок изработили къса втулка, през която се монтирала възвратната пружина. По този начин новият модел с обозначение Browning М 1910/22 напомнял по външен вид предходния модел, независимо че цевта и затворният блок били по-дълги, а ръкохватката – по-голяма.  По принцип на работа Browning М 1910/22 не се различавал от Browning М 1910. 

През 1927 г. било взето решение да се създаде джобен пистолет за самоотбрана на базата на модела Browning М 1906. За целта габаритните размери на затворния блок и рамката били намалени, а общата маса на оръжието станала с около 100 г по-малка. Новият компактен пистолет получил обозначение Browning Baby. По принцип на работа и по устройство не се различавал от базовия модел, но „мускулният предпазител” бил премахнат. Променена била формата на предпазителния лост, който представлявал удължено напред лостче, минаващо под левият чирен с набраздена кръгла глава, намираща се зад спусковата скоба. Това място, което на стандартните пистолети обикновено се заема от ключалката на пълнителя, е по-удобно за боравене с палеца на ръката, която държи пистолета.

За кратко време пистолетът придобива изключителна популярност, тъй като е лек, малогабаритен и удобен за скрито носене. През периода 1931–1983 г. от този модел са изработени над половин милион броя. Интерес към него проявили не само европейските страни, но и потребителите от Канада и САЩ. В Канада пистолетът бил произвеждан от фимата Precision Small Arms, а в САЩ от фирмата Bauer Automatic. През 1935 г. компанията Fabrique Nationale пуснала в производство това, което конструкторът не успял приживие да довърши – самозарядният пистолет Browning HP (High Power). Над неговата доработка работил конструкторът Диден Сев, който по-късно разработа щурмовата пушка FN FAL.

Конструкцията на пистолета се базира на разработената от Браунинг схема на заключване на затвора при изстрел, при къс ход на цевта. Тази схема предвижда по външната повърхност на цевта да бъдат изработени напречни правоъгълни издатъци, които в изходно положение влизат в напречни канали със същия профил, изработени в затворния блок, като по този начин преди изстрел затворът и цевта се намират в заключено положение. Под патронника има изработен профилен детайл, който при придвижване на заключената система затвор–цев среща напречна наклонена преграда в рамката и принуждава задната част на цевта да пропадне надолу и да отключи затворния блок от цевта. Пистолетът получава обозначението Browning High-Power (HP) или Browning М 1935. 

Пистолетът има вместимост на пълнителя 13 патрона 9 mm Parabellum с двуредно разположение в него. Това през 1935 г. се оказало революционно решение, като се има предвид, че вместимостта на пълнителите на преобладаващата част от пистолетите не превишавала 8–10 патрона. Известни са следните две основни разновидности на пистолета
– № 1 Mk I, който бил снабден със секторен мерник, разграфен за стрелба на разстояние до 500 м и канали в задната част на ръкохватката за закрепване на дървен кобур приклад;
– № 2 Mk I, който имал нерегулируем мерник и с липсващи канали за кобура приклад;

През 1911 г. Браунинг разработил военен самозаряден пистолет за най-широко използвания американски пистолетен патрон .45 АСР. Неговото производство било внедрено във фирмата Colt и затова пистолетът започнал да се произвежда серийно с обозначението Colt М1911.Принципът на работа на автоматиката му не се различава от тази на Browning High-Power.

 Ударникът е тип открито чукче, а изстреляните гилзи се изхвърлят нагоре. В задната част на ръкохватката има втори, автоматичен „мускулен предпазител”, който деблокира ударно-спусковия механизам след плътното обхващане с длан на ръкохватката.През 1926 г. след модификация на М1911 се появява „М1911 А1”, който е по-удобен за ползване и по-устойчив на износване. Негови характерни особености са закръгленият кожух на бойната пружина, по-широката мушка, скъсеният спусков лост, удължената опашка на петлето, наличието на вдлъбнатини в рамката зад спусъка, удължената опашка на предпазителя и др. 

От 1970 г. американската компания Colt започва производството на пистолети „Серия 70“, различаващи се по конструкцията на втулката, държаща дулната част на цевта в затвора, което подобрява точността на стрелбата. През 1983 г. стартира производството на „Серия 80“, които имат автоматичен предпазител, блокиращ ударника до момента на пълното натискане на спусъка. В различни модификации пистолетът Colt М1911 се произвежда и до днес и е неотменна част на арсенала на американската морска пехота.