Идва нова метаморфоза в преобразяването на бившата баня „Подуяне” в модерен театър. Проектът „Пристройката” на Театрална работилница „Сфумато” има амбицията да превърне това пространство във възможно най-добре устроената технически и функционално театрална сграда в страната. Реализацията му се забави почти 10 години в чиновническите лабиринти на Столичната община. Но проектът за разширяването вече е в процес на обсъждане в комисии и публични дискусии с представители на квартала.
„Сега бившата баня ни е тясна. Липсва склад за декори. Правим от нищо нещо”, поясни Маргарита Младенова, директор на „Сфумато”. Голямата зала разполага със 120 места и ще се превърне в алтернативен театър. Зад банята има терен с прилежащи 3 декара, които ще бъдат усвоени от „Сфумато”. Екип от архитекти е създал проект, който включва изграждане на още една зала и още много новости. Очаква се със съдействието на Министерството на културата реализацията му да се финансира от еврофондове.Ще има подземен гараж за 10-ина служебни автомобила с влизане чрез платформи, ново фоайе и учебен детски център.
Ето как режисьорът Иван Добчев описва новите придобивки, които очакват:
– В чужбина сме виждали новите технологии на съвременния режисьорски театър. Такива театрални сгради у нас нямаме. Декорите с годините са ставали все по-обемни и сложни – и днес фоайетата, коридорите на театрите са задръстени с декори. Понякога се играят по 20–25 представления – трябва да се прибира декорът, да се изнася. Архитектите ни са създали страхотен подземен етаж, който ще поема всички декори на театъра.
Търсехме мобилност – както във фестивала „Авиньон” във Франция. Актьорите имат гримьорни, но когато пристигат колегите им от чужбина или от провинцията, помещенията ще могат да се преустройват на хотелски стаи. Това спестява разходи – гостуващите актьори да не бъдат настанявани извън театъра. Така ще се организират фестивали с повече представления, които иначе финасово трудно могат да бъдат осигурени. Не че театърът ще печели от хотелиерска дейност.
Най-ценното, което очакваме, е модерна театрална сцена. С възможности нещо да потъва, да се скрива, да се издига нагоре, да има истински шнурбоден (най-високата точка на сцената), джобове, в които да потъват декори, оттам да излизат нови неща. Плюс революция в осветлението – мостове, техника, които модерната театрална технология предлага. В стара сграда осветителите се катерят по стълби на няколко етажа, настройват прожектор или слагат нов, сменят плаки с цветове. В съвременния театър това се прави с уред –дистанционно. Такова нещо досега в България няма.
Държахме да има амфитеатър в залата, а не хората да са на едно ниво и да си пречат, гледайки иззад гърба на другия. Това създава настроение и за актьорите – да виждаш как публиката запълва пространствата.
Връзката между старата част и нейния по-нисък покрив в новата част ще се превърне в малък парк. Актьорите, които излизат от гримьорните си в новата сграда, ще потъват в него, за да почиват, да се разхождат и медитират. Камерната сцена и сцената ъндърграунд се запазват. Но в новата на нивото на шнурбодена ще има репетиционна зала с мащабите на сцената. Там актьорите ще репетират до последния момент, преди да слязат на сцената с декорите…
