Един от най-славните български пехотни полкове – 33-ти Свищовски, вече има своя писана история. Неин автор е полк. о.р доц. д-р Анатолий Прокопиев. В ръцете на читателя е издание, което ни кара да се чувстваме горди като българи. Монографията „Свищовци. Бойният път на 33-ти Свищовски пехотен полк“ представя бойния път на подразделението с предговор, кратко описание за създаването на полка, четири раздела, послеслов и приложения. Всички събития са разгледани върху фона на общия ход на бойните действия във войните.
Първият раздел е посветен на участието на полка в Първата балканска война. Проследен е пътят на „Свищовци” от мобилизацията до падането на Одринската крепост. Авторът подробно се спира на първото бойно кръщене на полка – боят при Кемал, в което 33-ти пехотен полк извоюва 16 октомври за свой боен празник. Разгледани са боевете при Чаталджа, където полкът извоюва наименованието си „Железният”.
Във втория раздел на изследването са разгледани събитията и участието на 33-ти пехотен полк във Втората балканска война. Реално са описани действията му по време на вълненията в началото на войната, като е представен издиреният от архивите рапорт на генерал-лейтенант В. Кутинчев, който разследва събитията. Последователно са описани боевете при „Св. Никола”, „Дрянова глава”, „Модра скала” и участието на полка във войната срещу гърците. С цитат от страниците на военния печат е отбелязано първото отпразнуване на бойния празник на полка заедно със свищовската общественост.
Несъмнено най-славната страница от историята на „Свищовци” е тяхното участие в Първата световна война, на която е посветен трeтият раздел. В тези дни, месеци и години на изпитания и лишения, съпроводени с кръвопролитни боеве, Свищовският полк показва чудеса от храброст, стойкост, себеотрицание и жертвоготовност. Прави впечатление, че „Свищовци” се намират в най-горещите точки на войната – в долината на р. Тимок, Прищина, на Битолския фронт, Каймакчалан, Кенали, Завоя на Черна и Дойранския фронт. Тези събития са представени не само с архивните източници, а и от трогателните спомени на съвременните участници.
Връх на бойната слава на полка е участието му в Дойранската епопея. Победени, без да бъдат бити, „Свищовци” се връщат от бойното поле, покрити с ордени и със слава, и донасят със себе си не бойни трофеи, а камъни, напоени с кръвта на техните другари от бойните полета. Камъни, които трябва да послужат за основа за изграждане на паметник за увековечаване на паметта и подвига на героите – свищовци, което освещаване авторът подходящо представя на читателя чрез страниците на в. „Народна отбрана“.
Представените списъци на убитите офицери, подофицери и войници в приложенията са подходящо допълнение към изследването, което е изградено въз основа на преобладаващи нови, непознати и малко използвани документи, свързани с организацията, дислокацията и воденето на бойни действия от 33-ти Свищовски пехотен полк. Проучени са 15 фонда на Държавния военноисторически архив, от които са разгледани над 100 архивни единици.
Текстът е поднесен увлекателно и се чете лесно. Интересът на Анатолий Прокопиев към бойния път на полка идва и от това, че авторът е роден в с. Морава, Свищовско. Дълги години той е бил офицер в Гранични войски, а след това – преподавател във Военното училище във Велико Търново и изследовател във Военна академия. Книгата вече е била представена пред свищовската общественост и управата на града е изразила желание да организира честване на полковия празник през октомври.
