Нямаше как да стане обратното. Никола Груевски, който бе начело на Македония в продължение на 9 г. от 2006-а насам, получи първата си присъда от общо 5 дела, по които е обвиняем, още през май. Тогава основният съд в Скопие му определи наказание от 2 г. затвор, защото като премиер е поръчал на съответните административни служби да закупят за нуждите на правителството специален брониран автомобил марка „Мерцедес”. Няма лошо, всяка държава, била тя толкова малка и толкова бедна като Македония, има нужда от подобно возило за представителни нужди.
Малка, бедна, но колко да е малка и бедна, щом като само през последния септември в Скопие се изсипа кой ли не от европейските лидери, пък и от американските. Вярно, те отидоха в Скопие не заради това да се видят с Груевски, той отдавна вече е в миманса на македонската политика, макар че познавачи твърдят, че
продължава да дърпа конците на своя наместник
начело на ВМРО–ДПМНЕ – председателя й Християн Мицковски. Те отидоха да потупат по рамото сегашния премиер Зоран Заев и да призоват македонците да отидат да гласуват на референдума на 30 септември.
Та, казвам, когато ти идват високорейтингови европейски държавници като Меркел, Курц, натовецът Столтенберг, министърът на отбраната на САЩ Матис и кой ли не още, как да ги возиш из Скопие. Разбира се, че с нещо луксозно и бронирано.
Това е новата, сегашната реалност в Македония. Когато беше премиер, Груевски сигурно е изтъквал тъкмо подобни аргументи за нуждата от представителност, за да оправдае онези 550 000–600 000 евро, колкото, казват, струвал въпросният лукс. Но съдът през май не ги призна, сега и Апелационният съд потвърди, че някогашният силен човек на малка Македония не е имал точно това предвид, поръчвайки скъпата покупка. Изнесените от Зоран Заев записи на телефонни разговори показват, че Груевски е искал да ползва държавното превозно средство за своите лични нужди и за нуждите на своето семейство.
Пазя си един откъс от тези записи, в които Груевски като премиер разговаря по телефона с министъра на вътрешните работи Гордана Янкуловска. Двамата обсъждат тъкмо покупката на въпросния луксозен „Мерцедес” в диалог, който стана ключов за обвинението в рамките на делото „Танк”, както съдът го нарече. Артистично, нали – „Мерцедес” като танк…
Груевски – До местните избори няма да се знае явно, че ще вземем колата. Ще се преструваме, че е на МВР и ще я използваме, когато дойде някой чужденец, а аз ще я ползвам само когато пътувам, или на места, където няма да ме чакат журналисти.
Гордана Янкуловска – Няма проблем, председателю…
Груевски – заради това ще задържим и стария автомобил. Ще комбинираме. Там, където ще ме чакат журналисти, ще отивам със старата кола. Ако пътят е по-дълъг, ще пътувам с новата и някъде, преди края на пътя, ще се прехвърлям в старата кола.
Така ще правим до местните избори, след изборите ще намерим някакъв начин и ще обявим, че сме я взели от МВР и че старата кола е вече над 20 години… Хитро, а? Ама и абсолютна демагогия, характерна за цялото политическо поведение на
Груевски и на неговото управление.
Както и да е. „Танк” бе първото дело срещу Груевски за корупция и злоупотреба със служебното му положение като премиер, по което той получи присъда. И вижте – и това ако не е парадокс – за решението на Апелационния съд в петък той научи от СМС по мобилния си телефон, когато се намираше в съдебната зала по едно друго, много по-тежко като обвинение дело. Адвокатите му, които били на изслушването на решението на Апелацията, му звъннали да го информират, докато той си чакал реда да влезе в съдебната зала като обвиняем. Да вземе човек да го съжали… Но пък оправдава заглавието, в което, както казахме, няма нищо еротично, а само и преди всичко – правосъдно.
Според съдебната практика в Македония в рамките на една седмица апелационните съдии трябва да напишат и връчат решението на Груевски. Той пък или неговите адвокати, все едно, имат право на още един шанс да оборят присъдата. Надеждата има адрес – съдиите от Върховния съд, където Груевски все още има влияние от времето, когато беше некоронованият неформален шеф на македонската съдебна система и местеше съдии и прокурори като пешки така, както си иска. Въпросът е дали влиянието му сред върховните съдии е все още такова, каквото беше, или и магистратите, които са хора като всички други, вече са се ориентирали към новите власти в страната. На всичко отгоре Груевски е депутат в парламента и там има известни изисквания за отнемането на имунитета му, преди присъдата да влезе в действие. Адвокатите му имат възможност да поискат отлагане на изпълнението на присъдата по най-различни причини и чрез познати правни трикове и хватки. Не съм сигурен обаче дали ще се стигне до такава игра на котка и мишка предвид написаното от самия Груевски в събота срещу неделя, в 3 ч след полунощ на страницата му във Фейсбук, от което става ясно, че той е готов да тръгне към затвора, каквото и да означава това. По-важна е обаче препоръката, която прави към своите съпартийци от ВМРО–ДПМНЕ – в никакъв случай те да не предават интересите на Македония срещу товар присъдата му да бъде намалена или отменена и че той
вижда себе си като жертва на политическо отмъщение и преследване.
Впрочем решението от миналия петък на апелативните съдии беше известно отдавна. Но обявяването му беше отложено само по една причина – то да не се приеме като елемент от пропагандната битка, която се водеше преди референдума на 30 септември, в която и двете страни – управляващите и опозицията, да търкалят името му насам-натам. За съжаление, след неделя, когато резултатите от допитването дадоха основание и на двете страни да се обявяват за победители, нещата не са кой знае колко променени. И сега напрежението е високо преди внасянето на Договора с Гърция в парламента, където на Заев не достигат девет депутатски гласа за промени в Конституцията. На хоризонта се очертават и извънредни парламентарни избори, може би някъде в края на ноември, които може би ще променят конфигурацията в парламента. А може би ще обърнат посоката на Македония, по която в момента върви… Кой знае, кой знае.
Никак не ми се иска да е така, но повече от ясно е, че всичко около Груевски има голяма доза политически оттенък. В това число и смятаната от повечето македонци „кокошкарска” присъда от две години заради това, че поръчал да се купи луксозен автомобил за нуждите на правителството, е и за свои лични нужди…
А най-интересното е, че веднага след като дойде на власт, Зоран Заев се опита да се отърве от „Мерцедеса”, обяви го на търг, не успя, намали цената, търгът пак не успя и сега колата май се търкаля някъде по гаражите на правителствените служби. Хората от властта бягат от него като дявол от тамян и не искат да го ползват, защото навява лоши спомени… Пък и от сградата на правителството край Вардар до новата сграда на съда в Скопие са само някакви си стотина-двеста метра.
Груевски вече ги измина. Опозиционният лидер на ВМРО–ДПМНЕ Християн Мицковски обаче призова премиера Заев към предсрочни избори, за отказ от договора за името с Гърция и… за нов състав на прокуратурата. Но това е друга тема.
