Началото
Първият български военен духов оркестър включва 21 души, съставен е от капелмайстора Йозеф Хохола и музикантите Томаш Кулхави, Мартин Шилханек, Венцел Вапенка, Антонин Чихак, Едуард Краузе, Франц Лудвиг, Антонин Новотни, Кайетан Новотни, Йозаф Ванята, Йозеф Лубаш, Вацлав Пелишек, Ян Вахмайстер, Ян Албрехт, Карел Рацински, Венцел Леховец, Йозеф Ратаутски, Ванцел Кучера, Емануел Блански, Матей Вондрачек и Матей Прел.
За първи път оркестърът се появява пред обществото на 17 април 1879 г., на тържествата около провъзгласяването на Александър I Батенберг за княз на България и подписването на Търновската конституция.
Лозенградската операция е една от най-знаковите и най-забележителните победи на Българската армия, която обаче остава сякаш в сянката на историята. Тук няма да разказваме за бойните действия, които са известни, макар и не чак толкова популярни, за съжаление. Става дума за един друг ракурс на Балканската война – военните оркестри.
Във времената, когато средствата за армията ни едва ли не се считат от някои за неразумен разход, трябва да припомним, че някога военните оркестри, които са били на щат към Действащата армия, са били не просто добре платени, но са били и крайно необходими на войската, защото те са били истински авангард в основата на високия боен дух и готовността на бойците ни да отстояват отвоюваната свобода и независимост на родината ни.
Интензивните срещни сражения от Лозенградската настъпателна операция на Българската армия започват на 9 октомври 1912 г. Командващият турските войски Махмуд Мухтар паша отчаяно се мъчи с гола сабя в ръка да спре отстъпващите низами и да ги организира за отбрана. В този момент българските военни духови оркестри засвирват „Шуми Марица“ и този паметен боен марш наелектризира воините до краен предел. Вече нищо не може да спре шеметната им атака. От хиляда крачки те се хвърлят срещу противника на нож, разбиват го и той побягва панически. Тежко ранените бойци се надигат на лакти и викат „Ура“, а леко ранените отказват да напуснат бойния строй. Българите пленяват палатката и личния багаж на пашата.
След боя се оказва, че няма нито един меден инструмент на военните музиканти, който да не е пробит от вражески куршум или шрапнел. Това се казва в статия на доц. д-р Петър Ненков в сайта bgr.news-front.info. Именно по този начин се илюстрира най-точно и пълно мястото на военните духови оркестри във войните за национално Освобождение и обединение.
Съотношението на силите през 1912 г. е 153 000 българи, или 113 дружини, срещу 152 000 турци, или 153 табора, в кавалерия – 24 български ескадрона срещу 43 турски ескадрона, в артиллерия – 360 български оръдия срещу 336 турски оръдия, 124 български картечници срещу 132 турски картечници. Турското командване разполага със стратегически резерв от 40 хиляди войници, намиращи се близо до фронтовата линия, а българите не разполагат с резерви. 
Разликите във въоръжението и обема на личния състав на двете армии са очевидни, а мястото на военните ни оркестри е повече от съществено, без тях духът на победите ни нямаше да е толкова висок и постиженията нямаше да са така бляскави.
Българските части, водени от генерал лейтенант Радко Димитриев, влизат без бой в Лозенград и са посрещнати тържествено от местното българско население. В града са взети ценни трофеи – 58 оръдия, 2 самолета и огромно количество боеприпаси. Генерал Димитриев прибира като символ на победата златната сабя и сребърните пищови на Махмуд Мухтар паша. По стар обичай първенците на града поднасят на генерал лейтенант Радко Димитриев хляб и сол и „ключа към крепостта“. В града бива проведен парад на българските войски, а тук отново водеща роля имат военните оркестри, които създават онази тържественост, без която няма как да има истински военен празник.
Гвардейският представителен духов оркестър днес е част от Националната гвардейска част. По своята същност той е уникален, а неговият професионализъм и високо майсторство съчетават изпълнението на произведения от широк музикален диапазон – от невероятното богатство на ритми и звучене на българската народна музика до военните маршове, класика, естрада и дори джаз.
Устройство на полковата музика
Военната (полковата) музика е отделна команда в частта, която е съставена и носи името „Музикантска команда”, подчинена във всяко отношение на полковия адютант.Това написаха в своя статия във вестник „Българска армия“ от 9 май 2008 г. старши експертите от Държавния военноисторически архив във Велико Търново Анета Маринова и Гена Стоянова.
В Заповед № 256/17 август 1910 г. на министъра на войната е отбелязано, че „назначението (на музиката) помага за нравственото и военното възпитание и обучение на войника в мирно време, за поддържане на бодростта му при изпълнение на трудните походи, а във време на боя – за въодушевлението и насърчението му в критическите моменти.
Военната музика е фактор за развитието и повдигането на музикалното дело у нас, като спомага за художественото разработване на народните мотиви и разпространяването им между народа, служи за етическото му възпитание и подготвя почва за високи патриотически добродетели. Тя свири на народни увеселения, тържества, богослужения, благотворителни и спортни дружества, при военни церемонии, посрещане на новобранци, изпращане старослужещи и пр.”, пишат още в статията си експертите от военния архив.
Попълването на военните музики с музиканти става чрез приемане на доброволци (завършили най-малко ІV отделение в общообразователните училища) и новобранци (със задължителна 3-годишна служба). Ако тези младежи имат добър успех, „могат да бъдат приемани на свръхсрочна служба в музиката и да получат подофицерско звание, ако се отличават с добро поведение, усърдие и точност в службата, служат за пример на другарите си по изпълнението на тази служба, владеят много добре своя инструмент и изпълняват Дисциплинарния устав и вътрешната служба”, се казва още в статията на Маринова и Стоянова.
