Позицията добиваше адски вид, понеже освен газовите, противникът сипеше и фосфорни снаряди, които запалваха растителността и възпламеняваха телефонните кабели. Войниците за свръзка, изпращани с писмени заповеди и донесения, не се връщаха вече, понеже с маските не можеха да ходят, заморяваха се да ходят и падаха някъде по пътя. А газовата стрелба не преставаше…
Ген. Никола Недев, “Дойранската епопея”
Николай Големанов
Снимка Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив/История на България. Т. 8
Много са и българските жертви – всичко около 3150 убити, ранени и т.н.
В боевете, от които неотдавна чествахме точно един век, надделяват нашите войски, по-точно 9-а Плевенска пехотна дивизия, командвана от 50-годишния тогава генерал-майор Владимир Вазов, един от братята на народния ни поет Иван Вазов и на генерал Георги Вазов.
Победата при Дойран почти съвпада по време с катастрофалния пробив при Добро поле (15 септември 1918-а). Но тя има неоценимо значение за начина, по който България излиза от Първата световна война. Както пише в мемоарите си ген. Владимир Вазов:
„…Единствено на Дойранската победа се дължи, гдето България бе запазена от вражеското нашествие на гърци и сърби, катастрофалните последици от което нашествие за целостта и дори за съществуването на нашето Отечество не могат да се предвидят. Подвигът на 9-а Плевенска дивизия спаси България от страшно унижение и гибел, спаси нейната чест.”
Първа „среща” с отровата
Полковете и батареите на Девета дивизия са обстрелвани с химически боеприпаси от 17 септември 1918-а около 22 ч и 37 мин. За тях това е първо обгазяване, докато други български части, сражавали се в Първата световна, вече имат известен опит. Може да съдим за това по сведенията на офицера от артилерията Стефан Пейков:
За подготвяне [на] хората да се посрещне газова атака се използваха всички упътвания по въпроса, всички поуки, извлечени от Македонския и другите фронтове и познанията на офицерите, които следваха газовите курсове.
Пред блиндажа падна снаряд и развя жълтеникава мъглица.
– Газове – изохка един.
…
Бяла мъгла и барутен дим застилат Яребична. Слагаме „газовите” маски. Задушаваме се. Някои не издържат, свалят ги и кашлят продължително.
В този литературно обработен спомен липсват конкретни данни за часа и интензивността на атаката, както и за пораженията. Във всеки случай точно 20 дни по-късно, на 19 юни 1918 г., в България са създадени Химически войски.
Буца в гърлото, сълзене, кашлица
Онова, което започва при Дойран вечерта на 17 септември, изглежда по мащаби невиждано и небивало за българските войници и офицери. То продължава близо две денонощия, като за командирите е трудно да преброят колко са отделните химически нападения** и смесените обстрели – с обикновени, запалителни и газови снаряди. Иначе е налице стремежът всичко да се наблюдава и регистрира прецизно например:
18 септември, към 4 ч и 30 мин… Стрелбата бе примесена с газови снаряди.
От 11 ч 30 мин след пладне, същата дата. До 12 ч полунощ противникът откри ураганен огън с газови снаряди от всичките си батареи. Стрелбата продължи и след полунощ.
”В нощта газът изглеждаше бял – спомня си Пейков. – Отначало на продълговати кълба, с голяма ос във височина, по-късно той се утаи и образува пласт, висок около 3 м… Маските защищаваха добре. Без маска се чувства дразнене на носа, силно сълзене, кашлица и напрежение на кръвоносните съдове на слепите очи. Под гърлото се чувства като че ли е заседнала голяма буца. Малко време можеше да се стои без маска, без да се получи задушаване. Често командите по телефона се предаваха без маски. Миризмата на газа бе подобна на тая на аптека.”
За същата есенна вечер друг пряк свидетел разказва:
„Газ!… Маските!… се разнесоха викове от всички посоки.
Газът от пукащите се газови снаряди започна да нахлува в галериите. Очите почнаха да сълзят. Първите, попаднала в гъстия облак газ на близо пукащия се снаряд, се отравяха веднага.”
„Газовата тревога се раздаде по цялата позиция до най-дълбокия тил, защото едновременно цялата позиция и батареите се облагаха с газ. Защитниците от Предната позиция се опитаха да съобщят по телефона назад, че са обложени с газ, но жиците бяха скъсани. Хелиографите се помъчиха да предадат същото, но и това не беше възможно, защото газовите облаци и дим бяха непробиваеми за светлите лъчи и нищо не прозираше на 50 м.”
„На вр. Кирил, пред входа на галерия № 17 попада един от първите газови снаряди и всичкият газ навлиза вътре. Там, изненадани, бяха задушени 9 войници – прислужници на една картечница, и тя остана неизползвана в боя.”
Общо към 25 души са умрели от отровни вещества на 17–19 септември според данните, обобщени в щаба на 9-а дивизия. Около 200 бойци са заболели леко или тежко от задушливи газове.
Вероятно доста повече са „косвените” жертви; неслучайно очевидците подчертават как токсичните газове препъват на всяка крачка бранителите при Дойран.
Наблюдението – извънредно трудно
Губи се видимостта, бездруго влошена и преди газовите нападения. Ето каква е гледката на бойното поле на 16 септември, около 5 ч следобед:
„Оттам [от връх Дъб] се откриваше в пълната си разяреност артилерийският бой. Земята трепереше. Над Дойранското езеро се беше настлал гъст и голям облак от прах и дим, вдиган от експлозиите по позицията. Водата на езерото не се виждаше, нищо не се виждаше и напред, към Предната позиция. Толкова много прах се беше вдигнал във въздуха…”
Поначало един от преследваните ефекти при артилерийски обстрел е да се създаде прахово-димна завеса, която да улесни пехотните нападения и да ”ослепи” противниковите батареи. Ясно е какво става, като се добавят и токсични газове:
„И срещу този участък [с кодово название Цербера] противниковата артилерия през цялата нощ поддържаше тежък артилерийски огън, примесен с газови снаряди. От вдигнатия прах във въздуха, от мъглата на задушливите газове наблюдението както на артилеристите, така и на часовите беше извънредно затруднено.”
Освен това през газовата маска не само се диша трудно, но и се вижда зле. Неслучайно в ученията за случай на химическа атака преди 100 г. са включени специални тренировки за гледане с противогаз, например при движение по дъски или при разчитане на карта.
Отровните облаци буквално подсичат и фронтовите комуникации. Още едно свидетелство на офицер:
„Всички ходове, подстъпи и оврази бяха изпълнени със задушливи газове. Повърхността между Предната позиция и Главната, обраснала с ниска парнари, гореше. Да се изпращат донесения и заповеди нямаше възможност. Всички технически средства в такъв ад се оказаха немощни да помогнат…”
Освен куриерите се мъчат и свързочниците, които след всеки обстрел търсят и поправят скъсани кабели. Бездруго изнемогващи и изложени на опасност от нови удари, те трябва да работят с противогази.
”Противникът ни даде възможност”
Но въпреки всичко, както отбелязва ген. Вазов, ”Ефектът от неприятелската газова стрелба бе слаб. Само твърде малко офицери и войници пострадаха, но дългото стоене с маска на лицето е много мъчително.”
За упоритата и ефикасна подготовка, и добрата „газова дисциплина” са единодушни ред офицери, участвали в епопеята. И това са мъже, които най-обективно, че и критично сочат ред слабости на българските части – като лошото снабдяване с боеприпаси и комуникационна техника, превъзходството на противника във въздуха и фотографирането на позиции и т.н.
Подготовката и предварителната организация за онази химическа война са на ниво – от самото строителството на галерии до следенето на скоростта и посоката на вятъра и до психологическата закалка на бойците. (”Имаше известна опасност – признава офицер от щаба на дивизията – да не би да се смутят войниците при газовата атака… след изстрелването на хиляди снаряди.”)
Думата си казва и бдителността, включително на самия 17 септември, часове преди първата реална ”газова тревога!”.
”Поради вероятността от газово нападение – пише цитираният Стефан Пейков, – още през деня, по артилерията на участъка се издаде наредба, в пункт 3 на която се нареждаше да се вземат мерки за газовата тревога и за последен път направят упражнения с маски. Прислугата (на оръдията) действаше отлично с маските…”
”Противникът – заключава офицерът – достигна друг резултат, без да се възползва от предполагаемия морален ефект на първото по реда си нападение с газ, и даде възможност да се направи още едно упражнение за действие с маските и най-важното – всички да спечелят вяра в маската.”
При Дойран офицер – специалист е пратен на самите позиции, да направи проучване на новата заплаха. Той работи още в хода на първите газови атаки.
Изводите на експерта, наричан другаде „завеждащ газовото дело на позицията”, са:
– Заедно с бризантните снаряди противникът е стрелял и с много газове. Особено силно е била обстреляна Предната Дойранска позиция, [пунктове и застави] Съединението, Свищов, Цербера, Бастион № 1, Бастион № 2, Бастион Полковник Нейков, Трапезица, Калатепе и батареите в двата бригадни участъка.
– Снарядите издавали слаб звук при пукането, появявал се огън, който се обръщал в бяло кълбо дим. Всички долове се изпълнили с газ, който на лунното осветление изглеждал като мъгла. Той пъплел по скатовете, навлизал в окопите, изпълвал галериите и се събирал в най-ниските места.
Позицията отвръща веднъж
Това става на 19 септември. В този ден изходът от жестокия двубой вече е повече от ясен. Но според разузнавателни данни противникът групира нови пехотни части против минимум два пункта от укрепената, но и полуразрушена българска позиция.
Подготвят се при това и нови удари със задушлив газ.
Едва тогава и само тогава ген. Вазов заповядва да се отговори със същото оръжие. Нареждането изпълняват германските съюзници на България – тяхната 1/159 батарея.
***
През май 1936 г. българският генерал гостува на неправителствената организация „Британски легион” и е посрещнат в Лондон с жестове на специална почит и внимание. (Днес често ги преувеличават, нещо което самият Вазов не би одобрил.)
Там е и неговият противник, командвалият упоритите нападения на Дойранската позиция генерал Джордж Милн (след войната фелдмаршал и лорд). На гара Виктория той казва: „Аз дойдох с уважение да ги посрещна и чувствам голямо уважение към българските воини, тъй като те, както и англичаните, бяха не само храбри, но и джентълмени”.
Ние не знаем и няма да знаем какво е имал предвид лордът извън „дежурния” жест на британска вежливост. Но сред джентълменските прояви на българския воин несъмнено е това, че той не е тровил масово своите противници. Дори в най-съдбоносни и свирепи боеве.
Основни източници: Недев Н. „Дойранската епопея 1915–1918”, С. 1921, преизд. С. 2009; Вазов Вл. „Животописни бележки”, С. 1992; Пейков Ст., „Артилерията при Дойран”, С. 1925; Meyer G. J. A World Undone: The Story of the Great War, 2007; Куманов М., Костадинова Д., Тодоров Т., „България в Първата световна война”, С 2015; Койнов Хр., „Оръдията млъкнаха призори: Спомени…”, С. 1968.
