Спарта : Градът на храбреците и хубавата Елена

От западния бряг на Пелопонес тръгваме на юг, после на изток и стигаме град, дал името си на едни от най-известните гръцки маслини – Каламата. Пристанището, заливът, накацалите по плавната стръмнина хубави, слънчеви къщи, 

пленяват със спокойствие и южна приветливост

Но имаме време само за кафе и се втурваме по магистралата през планината към града на най-храбрите елински воини и на… хубавата Елена – Спарта. 

След по-малко от час джипиесът рапортува: „Достигнахте целта”. Днешна Спарта е модерен гръцки град, с прави, широки улици, по които се извисяват големи палми. Без бавене тръгваме към старините, намиращи се зад местния стадион. 

Пред спортното съоръжение се издига бронзова скулптура на класически спартански воин, екипиран с ризница и шлем, в ръцете с меч и щит. На постамента е гравирана известната фраза, с която преди битката при Термопилите през 480 г. пр. Хр. шепата спартанци, бранители на прохода, под водачеството на своя цар – Леонид, дръзко отговарят на призива на атакуващите ги перси, предвождани от Ксеркс, да си предадат оръжията: 

Molon labe – „Елате и ги вземете!”

Спартанците не се огънали пред многократно превъзхождащия ги противник. Воювали героично, до последния човек. Битката останала в историята като апотез на храбростта на спартанците.

Достигаме руините, които са незначителни за мащабите на легендите за Спарта. Останките от обществени и религиозни сгради дават само бегла представа за живота, кипял някога тук, в града под високата планина Тайгетос. 

Спартанците са имали силно развита система за обучение на всички младежи на военно изкуство и умения. Градът е военен конкурент на Атина и останалите гръцки полиси. В други години е техен съюзник, както във войната срещу персите.

Но силата на Спарта се оказва и нейна слабост. Робите се бунтуват, издръжката на войската става непосилна за населението, противниците атакуват от всички страни. Накрая, в първите векове на новата ера в Пелопонес нахлуват варварите, които сриват някога великата Спарта до основи. 

Градът е възроден едва през 19 век

На връщане от руините виждаме масивна мраморна плоча на малък площад пред стадиона. На монумента са издълбани имената на всички олимпийски шампиони от древноста до днес от областта Лакония, в която се намира Спарта. Скоро достигаме центъра на града, където в невисока сграда се помещава общината, а срещу нея – отново монумент на спартански воин. 

Не само защото площадът е пуст, но усещаме някаква липса. Очаквахме някъде из града да има и статуя на хубавата Елена. Нейната митична история също тръгва от Спарта. Тя е дъщеря на местния цар Тиндарей. 

За Елена красотата се превръща в проклятие, когато, още като момиче е отвлчена от Тезей, който искал да се ожени за нея. Боговете обаче осуетяват плановете му и Елена се връща в Спарта.

Цяла Древна Елада обаче вече е научила за изключителната хубавица. Върволица мъже, сред които добре познатите от митологията Одисей, Аякс, Патрокъл, Идоменей, се извървели да искат ръката ū. 

Елена обаче избрала Менелай

чийто по-голям брат Агамемнон бил женен за сестра ѝ Клитемнестра. Следва известната история с Парис, с когото Елена бяга в Троя. Градът е победен в Троянската война и в крайна сметка Менелай отново връща Елена в двореца им в Спарта.

Като се разхождаме из града се чудим как местните не са превърнали мита за хубавата Елена в туристически продукт. Нещо повече, по улиците го няма и обичайният туристически наплив. Като че ли сме единствените чужденци тук насред лятото.   

Липсват сергии със сувенири, което разчитаме като знак за спартански аскетизъм. Едва намираме магазин, в който, покрай щандовете с ядки и бонбони, откриваме магнити със спартански шлемове и изображения на Спарта на фона на планината. А в няколко града по маршрута ни от България дотук ни се набиваха на очи фанелки с емблематичния вик на Джерард Бътлър, в ролята на цар Леонид, към персийския пратеник от филма „300”: „This is Sparta!” – „Това е Спарта!”.

Не си купихме тогава, защото смятахме, че трябва да сторим това тук, в митичния град на храбреците. Но, не би. За капак – и Елена я няма! Явно антична Спарта е повече мит и легенда, отколкото реалност. Обяснението може да е и в това, че след залеза на древния полис, настъпват вековете на Византия. Християнската империя не се интересува от античното минало на предците си – елини. Османлиите, дошли след това – хич.

Тук, в Спарта, едва няколко километра делят Елада от Византия. Над града, в планинските стръмнини, достигаме Мистра – забележителен комплекс, който през Средновековието е бил вторият по големина център на православието след Константинопол. Разглеждането на старините, някои запазени в добър вид, отнема няколко часа. Усилието да достигнеш върха, увенчан с величествена крепост, си струва. Долу, в селището Мистра, има паметник на последния византийски император Константин ХI Палеолог. Той е коронясан именно в православния комплекс, след което отива да царува в Константинопол. Загива при падането на византийската столица под османска власт през 1453 г.

Тръгваме си, изпълнени с впечатления за историческите епохи, през които преминаваме като туристи, за възходи и падения, за царе и хубавици. Наистина – „Това е Спарта!”. Продължаваме напред, на североизток в Пелопонес, към Аргос и Микена, по следите на хубавата Елена и митологичните образи от античността.