Два-три дни преди понеделник, 15 октомври, ми се случи да прочета един анализ в македонска медия, посветен на политическата криза в страната. Основният въпрос, който анализът задаваше, бе дали датата 15 октомври, понеделник, когато трябваше да започне дебатът в парламента за промените в конституцията на страната, ще се превърне в толкова важен ден, както 30 септември.
Знаете, на 30 септември, неделя, се проведе референдумът в Македония, който търсеше отговор на въпроса дали македонците искат да членуват в НАТО и в Европейския съюз и дали подкрепят договора с Гърция, подписан в Преспа през пролетта, променящ името на Македония.
Резултатите от референдума са известни и вече ги коментирахме, опитвайки се да надникнем отвъд числата какво би следвало от тук нататък за бившата югорепублика. Как какво – нищо не следва, освен
задълбочаване на пропастта в позициите на управляващите и опозицията
които и до днес, повече от 2 седмици от допитването, все още не могат да се разберат кой е победител на референдума. За едните – премиерът Зоран Заев и управляващата коалиция, подкрепата на около 610 хиляди гласа от всичко милион и 800 хиляди си е уникален факт. Тъй като досега в нито един изборен цикъл в независима и суверенна Македония, дали за парламент, за президент или за местна власт, подобен резултат не е бил инкасиран от никого. Значи – да се качваме на почетната стълбичка, при това най-горе…
Опозицията вижда в същия резултат знак за провал на управляващите в идеята и намерението им да прокарат договора с Гърция от Преспа и произтичащите от него промени в конституцията чрез хвърлянето на въдичката за членство в НАТО и в ЕС. А фактът, че пред урните, поне по списъците, не са се явили повече от милион гласоподаватели, опозицията начело с ВМРО-ДПМНЕ приписва като своя голяма политическа победа, от която друг изход за страната няма, освен предсрочни парламентарни избори.
Този спор, до голяма степен безсмислен, продължава и в сградата на парламента, където правителството на Зоран Заев внесе 4 предложения за поправки на Конституцията. Те минаха в парламентарната комисия по конституционни въпроси с 10-те гласа на депутатите от управляващата коалиция срещу 7-те на опозицията, но това все още нищо не означава. Само знак, че махалото на дългата и предълга парламентарна процедура за гласуване на промените вече бавно и тежко се е задвижила…
И понеже говорим непрекъснато за въпросните промени на основния закон, ми се струва редно да дадем малко пояснение за какво, всъщност, става дума. Първата от 4-те точки на правителственото предложение предвижда да се направи добавка в името на държавата с географското определение – Северна. Според предложението, това определение ще стои в името на Република Македония навсякъде в конституцията, където то се споменава.
Втората промяна предвижда промени в преамбюла на конституцията, в която, според обясненията от правителството, ще бъдат записани всички решения на АСНОМ (Антифашисткото събрание на народното освобождение на Македония) от 2 август 1944 г. в манастира „Свети Прохор Пчински”. Само за уточнение – като цяло решенията на АСНОМ препоръчаха тогавашна Македония да стане член на бъдещата югославска федерация, като утвърждава
македонска є идентичност да се гради на антибългарска основа
А ние, милите, се каним да искаме ревизия на решенията на АСНОМ…
Третата промяна, която се предлага, е за гаранциите за ненарушимостта на сегашните граници на страната. Освен, че там е записано, че Македония няма териториални претенции към съседите, ще бъде отбелязано, че ще зачита суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост, каквото и да означава това, на съседните на нея държави.
Четвъртата промяна се отнася за грижата за диаспората. В новия текст, който евентуално ще бъде записан се допълва, че Македония ще се грижи за културните и икономически права на македонския народ и на всички нейни граждани в другите държави. Но без при това да се намесва в суверенните права на тези държави и без намеса във вътрешните им работи.
Е, това е, което произтича от договора от Преспа и което сега е на вниманието на 120-те депутати от парламента. Ненапразно посочвам общия брой на пратениците в македонското Събрание, защото тъкмо на първия ден от дебата, Денят „Д” – 15 октомври, понеделник, в залата се бяха събрали почти всички, да не кажа, всички депутати и от управляващите партии, и от опозицията.
Дори емблематичните постоянно отсъстващи като лидера на Демократичния съюз за интеграция Али Ахмети, или председателят на Демократичната партия на албанците Мендух Тачи, които толкова често отсъстват от банките, се появиха. Поне на първото заседание, до почивката.
„Дисидентът” в редиците на управляващата коалиция, депутатът проф. Ферид Мухич, който се беше заканил, че както винаги „ще правя каквото намеря за добре, а договорът с Гърция не е добър и няма да го подкрепя”, отново събра журналистите около себе си, за да им каже, че все пак е променил мнението си и ще подкрепи конституционните промени. В тази ситуация всеки депутатски глас е важен, още повече, от редиците на вносителите на поправките.
Предварителната прогноза, че пратениците на ВМРО-ДПМНЕ може би няма да влязат и да вземат участие в спора дали процедурата за промените да бъде задействана или не, се оказа погрешна. Всички бяха там, при това повечето от тях се записаха за изказвания в рамките на 10-те дни, които парламентарният правилник предвижда за този първоначален дебат.
Значи, някъде около 25 или 26 октомври, парламентарният спикер Талат Джафери ще удари звънеца, знак, че дискусията е приключила, и ще призове депутатите да гласуват. До този момент, ако това е вярно, за изказвания от трибуната са се записали 66 човека, което си е повече от половината от състава на Събранието.
Не се изключва дискусията да се ожесточи дотолкова, че да се запишат и други депутати, макар че какво толкова има да си кажат… Нещата са от ясни по-ясни, позициите отпреди референдума не са се доближили нито на милиметър, дори според мен, още повече са се раздалечили. И проблемът „да бъда или да не бъда” за премиера Зоран Заев – мнозинство от две трети, значи – да има 81 депутати в подкрепа на конституционните промени, продължава да виси с пълна сила.
Вероятно ясното разбиране на невъзможността да го реши накара Заев в своето слово в началото на дебата да направи предложение към опозицията „за прошка и помирение”. В този призив, повторен няколко пъти, медиите вече видяха
готовност на премиера
да даде амнистия
на всички онези функционери от опозицията, обвинени за проявеното насилие в нощта на 27 април миналата година. То пък превърна въпроса – това амнистия ли е при положение, че тази дума не е спомената от Заев нито веднъж в словото му, или не, в център на дискусия за правните и етични параметри на предложението „Да си простим и помирим”.
Дискусията очевидно ще продължи и занапред, но дълбоко се съмнявам, че опозицията ще приеме подобно предложение срещу подкрепа на промените, поне на десетина от нейните депутати. Като гледам, първата реакция на хората на Мицковски, лидера на ВМРО-ДПМНЕ е, че те не искат амнистия, а съдебна правда. Пък и някакви намеци се правят, че предложението на Заев издава негова слабост, а не сила в този важен за страната и нейните граждани момент. И защо пък да не се възползват от ситуацията…
Всъщност, Заев даде ясно да се разбере, че прави подобно предложение „Да си простим и помирим” с разбирането за политическата му цена. При това, изрази готовност той лично да я плати, ако се стигне до някаква договореност. Политиците и правителствата идват и си отиват, каза той, Македония и нейните хора остават.Симпатичен жест, но не съм сигурен, че ще бъде разбран.
