Личността на генерал Иван Вълков не е еднозначна. Той е една от най-дискутираните личности в новата ни история. Безспорно силен характер, склонен към крайности, Вълков е бил и дълбоко изкушен от политиката и неговата намеса в политическия живот според някои изследователи, довежда до събития с трагични последици в България. В същото време е човек, докрай отдаден на воинската професия още от най-ранни младини. В дългата си военна кариера Вълков оставя в наследство военната картография и полага основите на военната промишленост в България.
Биографията на Иван Вълков е чудесно представена в солидната Антология на Сухопътните войски. Оттам научаваме, че е роден в Казанлък през 1875 г. По време на Руско-турската война семейството му бяга с отстъпващите руски войски след боевете при Стара Загора, а след Освобождението се завръща в родния Казанлък. По време на тия събития малкият Иван се разболява толкова тежко, че едва оцелява. Семейството започва живота си отначало в полуразрушената къща. Бащата се захваща да търгува с вълна, за да изхрани голямата си челяд. Иван има още две сестри и четирима братя. Още съвсем млад той се устремява към Военното на Н. В. училище.
Тъй като е много малък, в училището не искат да му вземат документите. Той обаче упорства и в крайна сметка го допускат да се яви на приемни изпити, на които бъдещият генерал от пехотата се представя блестящо.
През 1896 г. получава първия си офицерски чин – подпоручик, и е назначен в 6-и артилерийски полк. Четири години по-късно е вече поручик и отива да учи в Артилерийската военна академия, а след това и в Геодезичния отдел на Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Завършва я през 1909 г. и се завръща в България като капитан. 
До Балканската война Вълков преподава във Военното училище артилерийско изкуство и геодезия. При избухването на войната през октомври 1912 г. майор Иван Вълков е назначен в щаба на Втора армия под командването на генерал Никола Иванов. Обсадата на Одринската крепост е разделена на четири сектора – Източен, Южен, Западен и Северозападен. Най-тежък е Източният сектор, защото той е най-близко до града. Там трябва да се извърши и пробивът на крепостта. За началник щаб на Източния сектор е назначен майор Иван Вълков, който разработва инструкции за използването на артилерията при атаката срещу крепостта. В резултат на това, както знаем, малко преди средата на март 1913 г. непревземаемата Одринска крепост пада под неудържимия огън на артилерията и щурма на българската войска.
Вълков участва и в Междусъюзническата война и след нея продължава преподавателската си дейност във Военното училище. През 1915 г. е произведен в чин подполковник и назначен за временен началник на Оперативно отделение в Щаба на Втора армия. В хода на войната командва 44-ти пехотен полк, а след това е началник на щаба на 7-ма пехотна рилска дивизия и началник на щаба на 10-та пехотна беломорска дивизия. През 1917 г. е повишен в чин полковник.
След края на Първата световна война полковник Вълков оглавява Картографския институт в периода 1919–1923 г. Той преподава геодезически науки в Софийския университет и във Военната академия. Основател е на Военния съюз и негов председател. Министър на войната е в двете правителства на Александър Цанков и в двата кабинета на Андрей Ляпчев. През 1923 г. е повишен в чин генерал-майор, а през 1925 – в чин генерал-лейтенант.
През октомври 1925 г. генерал Вълков отново е в центъра на дълбоко кризисна ситуация. Гърция нахлува внезапно в България при Петрич. Проявявайки завидна дипломатичност, генерал Вълков заповядва на българската войска да не се намесва и призовава Обществото на народите да вземе решение. Обществото на народите признава Гърция за виновна и я задължава да се изтегли незабавно. Генералът има законното право да бъде считан за създател на българския военнопромишлен комплекс. През 1925 г. в резултат на решителната му намеса най-важните оръжейни работилници са преместени от София в Казанлък. Той предприема тази стъпка не само защото Казанлък е родният му град, а и защото географското разположение прави града недосегаем за евентуално нападение от вражеска авиация. Възможностите на тогавашната бойна авиация са такива, че тя може да стигне до Казанлък, но няма ресурс да се върне обратно. През 1926 г. оръжейната фабрика придобива статут на самостоятелна структура в министерството на войната. Окончателното преместване на Софийския арсенал в Казанлък приключва през 1927 г.
Възраждането на армията през 1927 г.
По времето, когато генерал Вълков е военен министър, в резултат на усилията му са приети три закона. Става дума за Закона за признаване на Военното училище за висше специално учебно заведение, Закона за военните лица и Закона за подпомагане на пострадалите от войните. Последният е признат от Обществото на народите за образец на държавническо отношение към пострадалите от войните.
През 1928 г. е приет първият след войната план за военновременно развръщане на армията. През май същата година военният министър Иван Вълков получава най-високото звание в армията – генерал от пехотата. Този план е в резултат на строго поверителната Заповед № 226 на военния министър от декември 1927 г. за изменения в организацията на войската (Българска военна история, Подбрани извори и документи). В началото на заповедта се казва: „Мирновременната организация на войската, като запазва само номинално бюджетния си състав, да се измени фактически, както следва“.
В точка първа на Заповедта е записано, че пехотата, без пограничната стража, трябва да бъде организирана в 24 пехотни полка, всеки от по две дружини. Описан е конкретно съставът на дружините, ротите и взводовете. Артилерията ще има осем артилерийски полка.
За Варна и Бургас са приложени щатни разписания на бреговите укрепени пунктове.
Дадени са точни указания за конницата, като се допълва, че жандармерийските полкове трябва да се приравнят към армейските.
В състава на инженерните войски има четири полка. Пограничната стража запазва структурата си, като всеки пограничен сектор се подчинява на съответния началник на пехотна дивизия. Пехотните дивизии всъщност са преименуваните пехотни полкове и щабовете към тях. Сформирани са четири военноинспекционни области, като начело на четвъртата се назначава началникът на жандармерията. Заповедта влиза в сила от 1 януари 1928 г. В края й се подчертава изрично: „Настоящата заповед и приложения към нея щат да се пазят „строго поверително“ и лично от началниците на частите и учрежденията в специална каса като шифър“.
