Представлението в Сатирата „Хъкълбери Фин и Том Сойер” изненадва главно с играта на децата. Студио „Дефисто“ с ръководител Димитър Еленов очевидно знае как да разгърне въображението, самочувствието и енергията на своите възпитаници. Те искряха от енергия, непосредственост, чувствено вживяване и искреното усещане, сякаш сцената изразява техния си живот и събития. Пренареждането от Димитър Еленов и Стефан Стоянов (създали сценичен вариант) на събитията от двете книги на Марк Твен сигурно на по-възрастните, които ги познават в детайли, ще им се види непривично, чудновато и трудно ще преобърнат втвърдилите се представи в нов сюжет. Но за младата публика не е проблем. Преслав Василев (Том) и Мартин Паунов, (Хък) излъчват улична енергия, сякаш са расли в столичната Надежда. Всеки малък човек инстинктивно се съпротивлява на правилата, докато те не се нахлузят в живота му по рутинно-скучноват начин, лишен от стресове, чудеса и приключенско любопитство. Героите на Твен са опазили тази си свобода да се движат между доброто и лошото, като изстрадват своите морални поуки.
Не по-малко очарователна е капризната артистичност в образа на Беки, въплътена в изпълнението на Калина Сиракова (или Дара Кръстева). Завладяващо играят в ролите на Ейми Лорънс – София Филпот, Мая Бабанин и Яна Петрова, Сид – Йоан Стойчев; Алфред – Матю Бецински; Бен – Мартин Калковски; Джим – Нико Орфанудаки, негърката Джема – Ивана Плякин, и Виктория Стрильова, малката Мери – Луиза Михайлова; Сюзан Хърпър – Катерина Бабанин, и Грейси Милър – Мира Иванова. Смях, сръдни, катерене, подскачане, шамари, сдобряване, целувки, кокетничене – емоционалната артилерия на тези малки актьори ни засипва с изненадващи взривове от чувственост, изразителна артикулация и мимика, карнавална пищност. Така се вживяват, че на моменти усещаш – плесниците съвсем не са театрално изиграни. Бих искал да си ги представя като истински бъдещи актьори, натрупали опит, какъвто за връстниците им е непознат.
За професионалните възрастни няма да коментирам – дават очакваното от себе си. Мирослава Върбанова, Явор Борисов, Пламен Великов, Албена Михова (леля Поли) и други се вписват в общата динамика на детска искреност и приповдигнатост по естествен и допълващ начин – придавайки устойчивост в карнавалната атмосфера.
Облеклото и сценографията са предадени с майсторски рисунък – атмосферата на малкия американски градец от 19 в. е нещо средно между костюма на сдържаната подреденост и шаренията от викторианската епоха. Там са съчетани раздърпаната кръпка и официалното (сламена шапка и дрипи, редом с пригладено костюмче като за гости). Музиката е наживо и наподобява жанра мюзикъл, за което заслуга има Мартин Каров. Хореографията е дело на Силвия Мартинова.