Живот между истината и лъжата, деформиран от илюзии или в челен сблъсък с реалностите в отношенията с близките ти хора – би прилепнала на една съвременна психологическа драма. Но Народният театър я представя в класическата творба на норвежкия драматург Хенрик Ибсен под заглавието „Дивата патица”. Пиесата е писана 11 г. преди „Чайка” и поставя началото на световния модерен театър. Преди Чехов, преди Фройд. Героите й са пред извечен избор – да живееш с широко отворени очи и да платиш цената или да се затвориш и обречеш душата си на смърт.
Режисьорът Крис Шарков не ни предлага готови и лесни отговори и даже не застава на ничия страна. Но струва ли си да се разбие дом, в който има любов и общи мечти. И да се плати с най-ценното – един детски живот. Хедвиг (Елена Телбис) не може да пожертва най-свидното, любимата си Дива патица, и за да докаже обичта си, дава себе си в замяна. Крехкостта на новото поколение хора се счупва под тежестта на миналото на фамилията: децата плащат за греховете на родителите си. Пиеса за сложността на битието, за това, че няма безспорни истини и „чисти” решения, за пластовете живот „преди”, от които сме дамгосани и които носим като шлейф след себе си. Ибсеновите герои живеят в последните години на свят, който си отива и разпадът му отеква в съдбата на всеки от тях. Мнозина трескаво се фотографират, сякаш да снимаш означава да живееш – като подмяна на реалния живот.
Драмата е шекспировска, а актьорите са вървели стъпка по стъпка към трудните отговори, които и днес звучат съвременно. Героите са на ръка разстояние от зрителите в Камерната зала. Те поемат кръста на избора и след финала лутанията и болката им остават за нас. Иван Бърнев, Ана Пападополу, Валентин Танев, Сава Драгунчев и Илиана Коджабашева са истински Ибсенови актьори в тази пиеса. По-сложна е ролята на Цветан Алексиев (Грегерш Верле), който взривява живота на всички в преследване на истината на всяка цена. И не дава отговор кое всъщност е добро и доброта и кое – лошо и зло… „Моля, не употребявайте тази чужда дума „идеал”. Кажете го просто, по нашенски: „лъжа”.
За първи път „Дивата патица” в Народния поставя Николай О. Масалитинов през 1939-а с Владимир Трендафилов, Марта Попова, Стефан Савов, Ирина Тасева… Явно Ибсеновите драми и тогава, и сега търсят актьорите с драматичен заряд, но и създават такива.
Сценографията на Никола Тороманов, но и версиите на песни на Depeche Mode и на U2 по свой начин приближават Ибсеновата епоха към нас.
