Ще ви разкажа една истинска история, която никой друг не ще може. Научих я онзи ден от добър приятел от Охрид. И която история отлично се вписва в актуалната политическа, психологична и морална ситуация в момента в Република Македония. Да, ще продължавам да наричам югозападната ни съседка с нейното конституционно име Република Македония, защото нищо не е приключило, преди да е приключило. В това число и процедурата за промяната на името й, съобразно с изискванията от Договора от Преспа с Гърция. Въпреки триумфализма, до голяма степен напомпан от някои европейски и отвъдокеански столици, твърдейки, че щом депутатите в Събранието гласуваха процедурата по обсъждането на конституционните промени и тя е започнала, значи, вече е …завършила.
Нищо подобно. Предстоят още два важни етапа, като в края на втория отново ще се наложи да се събира мнозинство от две трети, с които конституционните промени окончателно да бъдат приети. Преди това всяка от поправките, за които правителството има срок от 15 дни да внесе за обсъждане, трябва да бъде приета също така от депутатите. За щастие, при този втори етап само с обикновено мнозинство от най-малко 61 гласа, които премиерът Зоран Заев държи в ръката си. След гласуването в петък през нощта, при което управляващите събраха подкрепа от 80 депутатски гласа, Заев и неговите хора се надяват, че това е важна психологическа граница, премината от 8 опозиционни пратеници, и която може да се окаже много по-лесна за пресичане и от други опозиционери. С други думи, надеждата , че конституционните промени ще минат се засилва, но сроковете това да се случи си остават – около три месеца и половина. Така че не бързайте с шампанското, ще му дойде времето но нека работата се свърши както трябва и докрай.
…Сега за тази история. В деня след гласуването в парламента, 20 октомври, събота, български туристи от Благоевград се разхождат из стария град в Охрид. Знаете, долу църквата „Света София”, нагоре до Горна порта покрай Амфитеатъра, после в църквата „Свети Климент”, някогашната „Света Богородица Периплевта”, оттам – бавно и тържествено нагоре към хълма Плаошник към възстановената църква „Свети Панталеймон” с новите строежи на Климентовия университет и Климентовата библиотека. Оттам – надолу по малките улички към задната страна на „Света София”, като се минава покрай обновената къща на Пърличеви, сега музей на Григор Пърличев… Стигнали българските туристи дотам и екскурзоводът им я посочил. Нашите хора вдигнали фотоапаратите и взели да я снимат – изпуска ли се такъв момент. Пък и къщичката, спретната някак си, обновена и симпатична… Едва започнали да снимат, някъде иззад къщата изскочил млад човек и започнал да им крещи да не фотографират, заканил се, че ще извика полиция и когато униформените наистина дошли, започнали да питат смаяните българчета – кои са, откъде, защо снимат, както само македонската полиция може да се държи, когато става дума за българи… Екскурзоводът се притеснил, звъннал на приятели, които знаел, че имат връзки в българското посолство в Скопие, за да потърси помощ все пак, води български граждани, а работата станала дебела…
И наистина горе-долу час нашите туристи били държани, за да се изясни ситуацията. А тя била следната и била продукт на нещастно стечение на обстоятелствата, породени от конкретната политическа ситуация същия този ден в Македония. Къщата под тази на Пърличеви е на Любин (така се казва човекът – Любин) Арнаудов, депутат в парламента от опозиционната ВМРО–ДПМНЕ. Да, това е един от тримата пратеници в парламента, които са обвиняеми за насилието, проявено в Събранието в прословутата „вечер на кървавите глави” на 27 април м.г. Два дни преди гласуването на 19 октомври на старта на процедурата за конституционни промени Арнаудов бе освободен от домашния арест, който „излежаваше” в къщата си в Охрид, точно под тази на Пърличеви. За да излезе от домашния арест, Любин плати сумата от 300 000 евро гаранция. Но веднага след като бе освободен, отиде в парламента и гласува „за” пристъпване към промените на Конституцията и осигури нужните две трети от гласовете. И веднага заедно с още шестима свои съпартийци от ВМРО–ДПМНЕ, които също гласуваха в подкрепа, късно през нощта на петък срещу събота бяха изключени от партията. Ден преди него с гаранция от 400 000 евро бе освободен депутатът Сашо Василевски, и той от Охрид, а един ден след 
Любин излезе от домашния си арест и Кръсто Муковски от легендарното Вевчани.
Едно от условията, които властите трябваше да изпълнят за тези трима обвиняеми, но и за останалите петима депутати, беда гарантират тяхната и на семействата им защита.
Управляващите го сториха – специалната полицейска част „Алфа” пое охраната на осмината, независимо къде те се намират. Даже в понеделника, 22 октомври, когато в Скопие делото за 27 април продължи в съда, тримата освободени от „домашен арест” пратеници – Арнаудов, Василевски и Муковски, бяха в съда плътно охранявани, много по-плътно и много по-внимателно от дните, в които се явяваха в съдебната зала като обвиняеми.
Охраната си е охрана, но и страхът от насилие си е страх. Момчето, което се опитва да спре българските туристи да снимат къщата на Пърличеви в Охрид, се оказва син на Любин Арнаудов. Когато видяло насочените към музейния дом камери, помислило, че снимат тяхната къща под тази на Пърличеви. И затова полицията се отзовала веднага, и затова било това размотаване – ама, кои сте, откъде сте – по протокола, докато всичко се изясни, но допускам, че и нашите хора са брали достатъчно страх от ситуацията – все пак, полиция, униформи, власт, това-онова…
И още нещо, което също няма кой да ви каже – майката на Любин Арнаудов е от прословутия охридски род Коцареви. Тя е сестра на покойния вече Любчо Коцарев и на брат му Саво, известният скопски адвокат. Техният чичо Илия е кмет на Охрид по времето на българското администриране в Македония от 1941 до 1944 г. През 1944-та организира спасяването на българските войници, пленени от довчерашните германски съюзници. Знаете я историята – германският комендант се съгласява да пусне войниците срещу няколко килограма злато. Охридчани ги събират, но недостига половин килограм. Тогава местният свещеник изважда ценния кръст от църквата и го слага в торбата, кантарът се изравнява, войниците са спасени. Илия Коцарев спасява Охрид от разрушаване, за което като сътрудник на „окупатора” е осъден от Титовите власти на смърт, заменена после с 20 г. затвор. Двамата братя, племенниците Любчо и Саво, лежат в затвора заради идеите на ВМРО.
По времето на независима и суверенна Македония Любчо Коцарев, докато беше жив, бе превърнал неговия мотел вляво от шосето, преди Охрид, в сборен пункт на всички българи, които отиват в града и искат да научат повече за него. И аз съм един от тези негови любопитни слушатели, които винаги, пътувайки за Охрид, са се отбивали при него, толкова дълго сме разговаряли, толкова неща е споделил за историята на родния си град и за тежката съдба на семейството си…
Много бе направил за България, но когато почина в един студен януарски ден, никой от официалните български власти не отиде на погребението му. Не съм сигурен дали поне са изпратили цветя… Брат му Саво през последните години поема едни от най-атрактивните и сложни дела в Скопие.
Ако тази история с Любин Арнаудов и неговото семейство ви се стори частна, веднага ще ви кажа, че не сте прави. За тези, които осигуриха мнозинството от две трети в парламента в подкрепа на конституционните промени, от тук нататък животът никак няма да е лесен. Те направиха пробив, който може да отвори пътя на Македония, пък била тя и Северна, в евроатлантическото семейство.
Дали си е заслужавало, дали цената не е прекалено висока, ще трябва да ги питаме тях. Когато можем. И ако можем.
