Чрез изкуствения интелект много от оръжията на бъдещето ще действат самостоятелно
Доц. Златогор Минчев ръководи секция „Информационни технологии в сигурността”, директор на Съвместен център за обучение, симулации и анализ в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН
– Доц. Минчев, с какво новият проект на Института по информационни и комуникационни технологии към БАН „ще ни придвижи”напред?
– Надявам се да влезем в ерата на екзомащабните компютри, които са по-близо до квантовите. С помощта на инфраструктурата и на капацитета от специалисти в този Център за върхови постижения по информатика и информационни и комуникационни технологии се надяваме да въведем използването на иновативни практики за сложни научни и/или индустриални задачи. Очакваме да виждаме по-далеч в бъдещето, като обединим науката с образованието и изследванията и дадем шанс на машиностроенето, военната индустрия, здравеопазването и образованието. С уговорката, че изравняване на човешкия и изкуствения интелект, познато като „сингулярност“, винаги будят притеснение. Новите способности и умения ще ни дадат и нови възможности за живот в обществото на бъдещето, където технологиите ще се грижат за „по-неприятните неща”. Но си остава отворен големият въпрос: А с какво ще се занимаваме ние, освен да развиваме интелекта си…
– Какво представлява всъщност проектът?
– Планираме изграждане и развитие на най-съвременна е-инфраструктура, обединяваща суперкомпютърни ресурси, ресурси за съхранение на данни, модерен софтуер, общи и специфични услуги и лаборатория за 4D визуализация, която ще предоставя отворен достъп за всички изследователи в България. В системата на отбраната сме се фокусирали в две неща. Едното е future foreseeing, т.е. да гледаме отвъд бъдещето в рамките на задачите на Съюзническото командване за трансформации на Алианса, и другото е в сферата на киберсигурността. Официално вече беше обявена първата гореща война в киберпрстранството между Холандия и Русия. А предвиждането на бъдещи киберзаплахи без суперкомпютри е невъзможно. Както и мониторирането им заради огромния обем информация, за което пък ни трябва и собствен дейта център, където понятието биг дейта ще придобие реална гражданственост и достъп. Едно от нещата, свързани с откриването на нови заплахи и предизвикателства пред сигурността в дигиталната ера, е свързано точно с приложение на изкуствения интелект и откриването и създаването на нови алгоритми и решения, които да се самообучават. Друга инициатива на този Център е т.нар. отворена наука и образование и възможността на достъп до науката. Идеята на проекта е не толкова да се наблегне на мрежовия подход, а да се разработят иновации, заради което имаме и много индустриални партньори. А те си мечтаят за това, да стопим разликата между науката и бизнеса, та разработките ни по-бързо да придобият по-голяма приложност. Разчитаме да изградим изследователски капацитет в информационните и комуникационните технологии, създавайки своеобразен интелигентен изчислителен център. Както технологично, така и на високо кадрово равнище с млади и с утвърдени изследователи, работещи в направления като 3D моделирането, сигурността, развитието на дигиталното пространство. Новите възможности ще изискват не толкова процесорна мощ, а повече памет. Едно от нещата, свързани с информационния обмен, е свързано и с езиковите технологии и обмена на информация по ключови думи. Свързано е с изтичането на информация и защитата от тези течове-анализ на потока от данни, които могат да се мониторират и когато е необходимо, да бъдат контролирани.
– Като учен какви заплахи за средата за сигурност очаквате в киберпространството?
– Ще определя два акцента, свързани с термина хибридни заплахи в контекста на човекомашинния, технологичния сблъсък, не в геополитическия. Едната е свързана с прекалено бързото развитие на новите технологии, което създава понятия като дигитална деменция и паралелна реалност. Но другата заплаха е, че младото поколение е готово да поеме рискове и да е ръководено от суперкомпютър, притежаващ изкуствен интелект. В анкета по темата за обществото на бъдещето повечето млади хора заявиха, че харесват смарт решенията и са съгласни да ги управлява изкуствен интелект вместо човешкия фактор, само да не им навлизал в личното пространство… В сферата на киберотбраната едно от нещата е свързано със защита на критичната инфраструктура. Новите смарт решения във въоръжените системи са изключително уязвими. И понятия като електронна война могат да бъдат реален факт, например в Сирия, и според мен тя вече тече. Освен това с всяко ново поколение мобилен телефон ние де факто вече нямаме лично пространство и ставаме все “по-мониторирани”. Не можем да пропуснем и манипулациите и фалшивите новини, все по-трудни за откриване заради развитието и адаптивността на изкуствения интелект. Темата с референдума в Македония показа, че те могат да влияят на живите събития. И вече съществуват софтуерни решения, които реално могат да повредят смарт устройството и да предизвикат и наводнение или пожар в зависимост от това доколко интелигентно се управлява дома ви. Някои марки мобилни телефони бяха забранени на борда на самолета, а и спрени от производство. Има такъв зловреден софтуер, който модифицира функциите на телефона до предизвикване на реален феномен. Да не пропускаме и шпионажа, но понеже повечето технологии са произведени в Китай и Индия, да сме наясно, че всеки производител си оставя т.нар. задни вратички, чрез които контролира своите устройства…
– Закъснява ли Европа със създаването на обща отбрана и свои кибервойски?
– Икономическият въпрос е как ЕС ще отделя 2% средства за НАТО и едновременно ще развива европейски сили за отбрана. Зкъсняваме, но за Европа е трудно изпълнима задачата на ниво координация. За Алианса би станало по-лесно. Големият въпрос обаче по повод европейски сили за сигурност е по-тънкият момент: Те ще развиват ли нападателни способности, каквито и сега развиват някои отделни членки на НАТО в сферата на киберспособностите. Защото въпреки отбранителната доктрина на Алианса няма законодателство, което да го ограничава и това прави удобна ситуацията за експерименти.
– На форум за сигурността на дигиталното бъдеще обещахте книгата, която подготвяте с група млади учени.
– Тя е с поглед към дигиталното бъдеще и как да го направим по-сигурно. Ще обединим темите изкуствен интелект, сензорни системи, електронни пари, алгомитрични решения, свързани с 3D моделирането и с компютърната графика, виртуални реалности. Друга тема пак е свързана с повишаване на човешките способности, с понятието интернет на обектите, с биоимплантите, което днес ни звучи в сферата на научната фантастика. И не на последно място е темата за киберсигурността. Има български софтуер, свързан със сферата на киберсигурността и изкуствения интелект. Имаме и интересни методи за решаване на проблемите в киберсигурността, които не са популярни и достъпни, но работят. Важно да вървим преди заплахите. Малко слушаме анализаторите, а интердисциплинарните подходи в решенията изискват и култура при ползването на информацията. Да, ние не сме в Г8, за да формираме средата за сигурност, но като член на Алианса можем да се възползваме от съюзническия капацитет и анализи, за да планираме развитието на нашите сили. Закон за киберсигурността все още си нямаме. А ни очаква свят, където личното ни пространство няма да е толкова лично, колкото в края на ХХ в., в социалните мрежи всичко е публично. Очаквам нови методи за забавления, смес на дигиталното и реалното, нови методи за създаване на изкуство и мода. Чрез изкуствения интелект много от оръжията на бъдещето ще решават самостоятелно в бойните действия. А те могат да направят неприятен и несигурен света, в който ще живеем в близките 10 г.
