Иван Кристоф е роден в София. През 1995 г. се мести в Канада, където бързо става популярен и се превръща в атракция с рискованите си дейности. Катери се по сгради, извършва сложни операции на труднодостъпни места, виси на хеликоптер, прави снимки на обекти от въздуха. Освен това участва в новаторски спасителни инициативи. Първата му мисия е да спаси самоубиец във влак.
Няколко пъти представя достойно България с иновативните си концепции за въздушни височинно-въжени операции в Канада и Дубай. Редовно участва в тамошното „Хелишоу”, най-голямото изложение в Близкия изток за вертолетна техника, и вече е „на ти” с шейх Мансур – Принц на Дубай и отличен пилот на боен хеликоптер „Блекхоук”.
Родният Спайдермен е единственият по рода си и известен на света доброволец, който инициира серия от тренировки с частни хеликоптери и сам инвестира в тези скъпи удоволствия. Към работата му проявяват интерес водещи телевизионни компании.
– В презентацията ми на тема „Киберсигурност и цифрова трансформация в спасяването“ ще споделя идеята си да представим Българската армия по новаторски начин, като не само ще подобрим имиджа є и ще покажем нови методологии на обучение, както и нова стратегия в мерките за сигурност. Това може да стане по времето на международна интерактивна изложба за иновации в сигурността, която да организирам в София, Торонто и Дубай. По време на Дубай Хелишоу 2010, пред принц Маджит и принц Мансур, представих съвместната си тренировка и обмен на опит с аварийно-спасителното звено на Авиобаза Крумово. Тогава командир на полета бе генерал-майор Златко Златев. През 2012 г. пак в Дубай представих фотоизложба, посветена на 100-годишнината на българската бойна авиация пред Н. Пр. Шейх Султан ал Мансури, министър на икономиката на ОАЕ. Споделих му, че световният рекорд, който направихме с хеликоптер с екипа на ВВС през 2002 г., може да се направи и в Дубай – идея, която много му хареса. През 2014 г. направих една спонтанно инсценирана демонстрация по извличане на пострадал с носилка и лебедката на МИ-8 на живо, в която участваха Джулия Кътберт, Боряна Разсолкова и Десислав Колев. Сега, през ноември, мога да представя пред принц Мансур Ал Мактум, който е син на емира на Дубай и пилот на военен хеликоптер, проект за нов вид спасяване. В тази научна разработка съм поканил и пилоти от ВВС, за да се включат на живо в една демонстрация на спасяване по въздух съвместно с авиозвеното на дубайската полиция. Презентацията е на тема „Развиване на експертност на доброволческа брегова охрана“. В нея ще предоставя ноу-хауто на Канада и това, което въведох в България.
– Армията е доказала, че е незаменима в кризисни ситуации. Какво от своя опит бихте могли да предадете на военнослужещите?
– За мен SAR мисиите, „Търсене и спасяването“ по вода и въздух са силата на армията. Канадската армия, в която съм служил (25-а Медицинска бригада в Торонто), е най-добрата спасителна сила в света. БА също има потенциала да създаде свое елитно аварийно-спасително звено за супер екстремално спасяване. Имам добре развит план, който да представя на министъра на отбраната.
– Как бихте дефинирали този проект?
– От съображения за конфиденциалност и сигурност разкрих само най-несъществената част, и по точно – само заглавието на акронима M.A.R.S., който има много разновидности, като например международната инициатива Ministers for SAfety and Rescue InitiativeS, която е актуална не само за България, като имаме предвид проблемите с безопасността по пътя и във въздуха, както и последните катастрофи и жертви. Ако министър Каракачанов посети Дубай, Хелишоу или Интерсек, най-голямото в света изложение за сигурност, безопасност и пожарогасене, които са под егидата на емира на Дубай и министъра на отбраната на ОАЕ, те ще имат възможност да се срещнат там и да обсъдят партньорства за новаторски обучения на армията ни и развитието на военната ни индустрия.
– Какво представлява наложеният от Вас термин Т.Е.А.М. (Two Emergency Air Мen) за въздушно спасяване?
– На сайта си IvanKristoff.com/t-e-a-m съм развил част от концепцията за най-ефективния доброволчески екип от двама души с нова концепция за бързо аварийно реагиране при височинно-въздушни въжени операции. От опита си на най-високата кула в света през 2003 г. стигнах до извода, че екип от пилот и спасител, изграден като самостоятелна работна единица, е най-ефикасният начин за провеждане на високоскоростен достъп по въздух с въжета на екстремни височини. Това е начин за намаляване на риска в крайно опасни среди и микроелемент за спасителни екипи, които да реагират по-бързо и спасяват по-ефективно.
– За първи път представянето на българин е толкова положително и широко отразено в Дубай. Може ли да се каже, че там сте вече звезда? Какво е да си лицето на България в една толкова екзотична страна?
– Това се гради с години. Репутацията се кове в доказване на успехи. Първо, там трябва вече да си звезда, за да пожелаят дори да говорят с теб. Както при генералите – звездите се заслужават и натрупват достойно с кръв, пот и сълзи. С опита си искам да видя и други звезди от българската армия, които могат в ново измерение да покажат най-доброто от България.
– И накрая, две думи за казармата. Бил сте войник, къде служихте?
– Изборът да отслужа военната си служба бе изцяло мой. Можех да сключа договор с няколко завода за 5 години, вместо да ходя в казармата, но за мен бе въпрос на дълг и мъжество да отслужа дълга си към родината. Бях назначен в секретно поделение, явно защото имах роднини в Канада – невъзвращенци, и това бе методът на тогавашната комунистическа власт да нямам право да излизам зад граница 5 години. Армията ме научи как да отстоявам на принципите си. Командирите ми имаха доста проблеми с това. Но пък след това в живота следвах моя си морален кодекс, който бе близо до този на самураите-Пътя на война: Бушидо. И сега, когато стъпя на борда на военна техника и летим заедно, стриктното придържане към правилата за безопасност е не само закон, но и гаранцията за оцеляване. За мен бе чест да летя с много достойни командири, с които останахме приятели за цял живот.
