„Отвъд хоризонта” не е първата изложба на Никола Манев в галерия „Финес”. През последните 2 г. на изложбите му правехме телефонна връзка с него, припомня галеристката Мирела Табакова. Тогава той е сериозно болен. Сега почитателите му чуха запис от интервю на Исак Гозес: „Продължавам да нося България в сърцето като ранена птица. Пътувам мисловно в България и си говоря с нея на български…” Според Мирела Табакова той е изграждал мостове между хората, а не стени. И сега картините му носят оптимизъм и радост от живота на хора, които не го и познават. Припомни думите му: Ако можеш да направиш една душа малко по-малко тъжна, си щастлив човек.
Муза му е природата и заедно със светлината изпълва картините му. Пейзажите на душата му са рисувани с изпепеляващо вдъхновение.
Гражданин на света, но българин по душа, приживе Манев щедро дарява с картини галериите у нас. Колекции от него има в Пазарджик, Ловеч, Троян, Икономическия университет във Варна. Закупил и ремонтирал е като музей историческа къща в Чирпан – той я дарява на града. За себе си казвал: Париж ме направи повече българин, отколкото фалшив французин.
На откриването на изложбата присъстваха и двете му деца Александър и Сара. Синът се връща в родината на баща си за няколко месеца и оттогава вече 5 г. е тук, говори български и нарича себе си бивш холандец.
Заедно с изложбата журналистката Елена Кръстева представи книгата си, писана в период от 5 г. след срещи с художника и съвместно с него. „Никола Манев. Животописни истории” не е обикновената биография, а разказани със свеж език случки от живота на художника, тръгнал от Чирпан и акостирал за над 50 г. в Париж. За авторката той е Маестрото. Името на изложбата е мисъл на самия художник, който я съветвал: Начертай си линия, успоредна на хоризонта, и не се отклонявай от нея. Непрекъснато трябва да се състезаваш, ако няма с кого, със себе си. Тя напомня и любимия му израз, с който завършвал всеки негов разговор: Действаме!
