На 100 км от Варна: Най-старият непокътнат кораб в историята

От 2015 г. в продължение на три години английско-българска морска експедиция изучава археологическите останки на дъното на Черно море. Проектът се нарича „Морски археологически проект Черно море” (MAP Black Sea). Експедицията е проучила площ от над 2000 кв. км от морското дъно. Изследванията се осъществяват с помощта на сонар, както и на управляем дистанционно апарат с камери за дълбоководни снимки. Специалните уреди за дистанционно търсене изграждат 3D образ на плавателния съд. Това е наслагване на стотици снимки. 

 Още миналата година екипът, в който участват и българските подводни археолози – доц. д-р Крум Бъчваров и д-р Драгомир Гърбов, оповести, че на изследваната територия са открити над 60 останки от кораби от древността през римската епоха до XVII век. Най-древните от тези отломки били разкрити на дълбочина, в която отсъства кислород, което е позволило запазването на материалите в продължение на хиляди години. Миналата седмица в сензация се превърна последната обявена находка на изследователите. На 100 км от Варна навътре в морето (на 80 км от Бургас) и на 2 км дълбочина те са открили най-древните напълно запазени останки на кораб, съобщиха множество медии. Пръв за откритието писа британският „Гардиън”. Според учените плавателният съд е с дължина 23 м и е на 2400 г. Смята се, че става въпрос за търговски кораб. Отлично съхранени са рулят, пейките за гребците и различни други предмети.

Ръководителят на експедицията от световноизвестни учени от университета в Саутхамптън, Англия,  в сътрудничество на специалисти от българския Център за подводна археология – проф. Джон Адамс, коментира, че не е вярвал, че може да се открие непокътнат кораб от античния свят. Той добави, че находката ще промени схващанията ни за корабостроенето и за навигацията по време на античността. Нещо повече – помежду си археолозите го наричат „Корабът на Одисей”, тъй като съвпада с изображение върху червенофигурен гръцки съд от Британския музей, на който е нарисувана сцената с вързания Одисей, слушащ опасната песен на сирените. Въпреки това няма как съдът да е от времето на Троянската война, тъй като е поне с 500 години по-млад. 

Екипът обяви, че възнамерява да остави кораба, където е открит, но добави, че малко парче е било проверено от университета в Саутхемптън. Резултатите от потъналия съд потвърждават, че това е най-старият непокътнат кораб в историята на човечеството. Той е гръцки и е съвременник на философа Сократ и с около сто години по-стар от Александър Велики. В музея „Гехта” в университета в Хайфа, Израел, се намират останките на кораб, датирани в V в. пр. Хр., но те са в много по-лошо състояние, припомня БиБиСи. Други медии добавят, че в Египет има и по-стари запазени съдове, но те се намират на сушата. 

Една от археоложките в проекта, Хелън Фар, описва картината, която се разкрила пред нея и екипа й: Сякаш си в друг свят. Когато уредът проникне през водата и отлично запазеният кораб изникне в светлината му, наистина имаш чувството, че си се върнал назад във времето. „Ние имаме още по-древни отломки, но уникалността на новооткрития обект се състои в това, че е много добре запазен”, заяви тя пред БиБиСи. По нейните думи корабът лежал на морското дъно на едната си страна със запазени мачта, скамейки за гребците и корабно кормило. Подобен вид древногръцки търговски кораби били наблюдавани досега само по изображение върху грънчарски изделия.

Д-р Крум Бъчваров е доцент по подводна археология в департамента по антропология и морски изследвания в Университета на Кънектикът. През 1987 г. завършва Национална гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“. Член е на Археологическия институт при БАН и ръководител на Секция за праистория от 2013 г. Доцент Бъчваров ръководи разкопките на къснонеолитното селище при гр. Харманли през 2004 г. Хоби му е да се занимава с корабомоделизъм, което се оказва полезно за черноморския проект. 

Д-р Драгомир Гърбов е морски археолог в Центъра за подводна археология – гр. Созопол, научен ръководител на спасителните подводни археологически разкопки на корабокрушение „Бухта Св. Никола“, гр. Черноморец. Роден е през 1983 г. в гр. Бургас. Завършва Немска езикова гимназия „Гьоте“ в родния си град, следва археология, древна история и историческа география в Рейнски университет „Фридрих Вилхелм“, гр. Бон, Германия. Завършва археология и история в Нов български университет, София, където предстои да защити докторат. Специализира класическа археология в Американската школа по класически студии в Атина и подводна археология в Международния център за подводна археология под егидата на ЮНЕСКО в Задар, Хърватска. Участник в български и международни научни проекти, редактор и автор на редица публикации.