„Кралю, ние ви защитаваме, но без нас вас няма да ви има след две седмици – затова трябва да си плащате за нашата военна закрила“. Такова недипломатично изказване, разбира се, може да бъде изречено само от Доналд Тръмп – слонът в стъкларския магазин на международната политика. Думите на американския президент са по адрес на краля на Саудитска Арабия Салман. Въпреки грубиянщината на Тръмп съществуващият от десетилетия стратегически съюз между Вашингтон и Рияд процъфтява през последните две години. Сега обаче той е поставен на изпитание от убийството на журналиста Джемал Хашоги в сградата на саудитското консулство в Истанбул.
Убийството на опозиционно настроен журналист в дипломатическо представителство е твърде драстичен акт, за да се размине без последствия за режима в Саудитска Арабия. При това утежняващо вината обстоятелство е фактът, че първоначално Рияд упорито отричаше престъплението. Смъртта на Хашоги разбуни т.нар. демократична общност. Западните държави трябва да реагират по някакъв начин. Европа е доста важна за саудитските власти, но тях ги интересува преди всичко реакцията на САЩ. Самият Тръмп и вашингтонският политически естаблишмънт са поставени в трудна ситуация – как да осъдят възможно най-остро варварското убийство на Хашоги, без да поставят на карта стратегическите национални интереси. А в случая със Саудитска Арабия те наистина са големи.
Един от главните международни интереси на САЩ в последните шест-седем десетилетия е поддържането на приемлива световна цена на петрола и сигурност за неговите доставки. В това отношение Саудитското кралство е най-важната за Вашингтон страна. С бума на шистовия добив през последните няколко години САЩ стават все по-малко зависими от вносния петрол и съответно ролята на саудитите като доставчици за американските рафинерии намаля. През миналата година със саудитски произход е бил само 11% от петрола, внесен в САЩ. Но Саудитска Арабия си остава единствената страната в света, която разполага с голям ненатоварен капацитет за добив на нефт и в това си качество може да влияе върху движението на петролните котировки. Неслучайно, когато се възмущава от това, че договорките между страните от ОПЕК водят до покачване на тези котировки, Тръмп апелира за намеса именно към саудитския крал. Поради това е абсолютно изключено някога да се стигне до американски санкции, които да извадят Саудитска Арабия от световния нефтен пазар. Освен това саудитите имат сериозни инвестиции в американската нефтопреработваща индустрия и притежават най-голямата рафинерия в САЩ.
Същевременно Саудитска Арабия е най-големият вносител на американско оръжие в света. Донякъде това предопредели решението на Тръмп именно Рияд да бъде първата чуждестранна столица, която той посети след встъпването си в длъжност през 2017 г. След интензивна размяна на усмивки, любезности и ордени, Тръмп се похвали, че резултатът от това посещение са договори за доставка на американско оръжие за $110 млрд. Разбира се, подобни бомбастични цифри винаги трябва да бъдат оценявани с едно наум, в тях се включват не само твърдо договорените доставки, но и изразените намерения. Година и половина по-късно независими анализатори констатират, че саудитските пари, реално получени от американските оръжейни фирми, възлизат на $14,5 млрд., но и това никак не е малко.
С брутен вътрешен продукт от $684 млрд. (19-о място в света) Саудитска Арабия харчи за военни цели $69 млрд. годишно, което й отрежда трето място в света веднага след САЩ и Китай. Именно това е лакомата хапка, за която се борят американските оръжейници. През последните години военните доставки от САЩ за Рияд нарастват постоянно. С американски произход е приблизително половината от оръжието, купено от кралството през последните 10 г. В момента САЩ нямат значителен военен контингент на саудитска територия, но разполагат с многобройни бази в съседните страни от района на Персийския залив.
Както и може да се очаква, между страната, която се смята за фар на демокрацията по света, и диктаторския саудитски режим съществуват и сериозни конфликтни точки. Вашингтон не е особено активен в критиките за липсата на демокрация и неспазването на човешките права в петролното кралство, но атентатите от 11 септември 2001 г. хвърлиха сериозна сянка върху имиджа на Саудитска Арабия в САЩ. 15 от 19-те атентатори бяха саудити. Освен това има съмнения, че терористичните атаки са били финансирани от някои кръгове, близки до властите в Рияд. През 2016 г. двете камари на парламента на САЩ приеха закон, озаглавен „Справедливост срещу спонсорите на тероризма“, който позволява на роднини на загиналите в атентатите да предявят съдебни претенции срещу държави, причастни към терористични атаки. И макар в него името на Саудитска Арабия да не се споменава директно, ясно е, че евентуалните искове ще бъдат именно срещу тази държава. Първите дела по този закон вече са започнали в САЩ.
Освен това през тази пролет в Конгреса бе внесена резолюция, призоваваща САЩ да спрат да подкрепят военната намеса на Саудитска Арабия в йеменския конфликт. Тя бе отклонена в последния момент с незначително мнозинство. Главна роля за този успех на Рияд изигра мощното саудитско лоби във Вашингтон то е проникнало както в Конгреса, така и в множество влиятелни мозъчни тръстове, работещи по близкоизточната проблематика. В САЩ всички лобисти за чужди държави са задължени да се регистрират и да обявяват приходите си. От регистъра става ясно, че официалните разходи на Рияд за влияние върху американското обществено мнение и политическия дискурс през миналата година са били $27,3 млн. Сериозни суми обаче са били наливани в три неправителствени организации – Центъра за стратегически и международни изследвания, Института „Брукингс“ и „Близкоизточният институт“. Последният е получил $5,25 млн. от Саудитска Арабия през 2017 г. и други 20 млн. от близкия саудитски съюзник Обединени арабски емирства през 2016 г.
При това положение не е изненада, че посещението на саудитския престолонаследник и фактически управник на кралството Мохамед бин Салман през март т. г. премина триумфално. Той бе приет в Белия дом, срещна се и с бизнес лидери като Бил Гейтс, шефа на „Амазон“ Джеф Безос и шоу звездата Опра Уинфри. За главен проводник на просаудитската политика във Вашингтон се смята зетят на Тръмп Джаред Къшнър, който има близки отношения с Мохамед бин Салман. И двамата са млади, амбициозни и очевидно са намерили общ език. Именно на Къшнър е поверено близкоизточното направление от външната политика на САЩ. Той е ортодоксален евреин и лобира преди всичко за Израел, но това не му пречи да подкрепя и властите в Риад, още повече че в последно време интересите на израелците и на саудитите не са непременно противоположни.
Освен заради петролния фактор САЩ държат на стратегическия съюз със Саудитска Арабия и заради това, че тя крепи техния геополитически пасианс в района на Близкия изток и Персийския залив. Именно сунитското арабско кралство на саудитите е главният опонент на шиитския Иран в борбата за регионално лидерство. Това е така заради икономическата и демографската мощ на Саудитска Арабия, но и заради факта, че тя контролира свещените за мюсюлманите градове Мека и Медина. И понеже иранските аятоласи са нарочени за основен враг на САЩ, логично е Рияд да е ключовият американски съюзник. Саудитска Арабия държи езичето на везните не само за петролните котировки, но и за регионалната геополитика в района на Персийския залив. Евентуално отслабване на Рияд може да даде импулс за все по-агресивно налагане на иранските интереси в региона. Във Вашингтон има и анализатори, които апелират за смяна на външнополитическата парадигма и съюзяване с Иран за сметка на Саудитска Арабия, но те са далеч от мейнстрийма и възгледите им едва ли някога ще станат доминиращи.
Поради това отговорът на питането дали да очакваме влошаване на американско-саудитските отношения е същият като на въпроса: Дали Хашоги е напуснал сградата на саудитското консулство в Истанбул – само частично.
