София – златна приказка

Най-забележителният православен храм на Балканите, храм-паметникът „Александър Невски” блести над София със златото и красотата си и в слънчево, и дори в облачно време. Да видиш столицата отгоре, от височината на камбанарията, си е привилегия и късмет. И сбъдната мечта – да погледнеш през обектива на своя фотоапарат на десетки метри височина над любимия на софиянци площад. Такъв шанс да снима, макар и любителски, получи началникът на Клиниката по артроскопска травматология във ВМА доц. д-р Владимир Русимов. Това стана, докато правехме фоторепортажа за в. „Българска армия”.

Д-р Русимов се занимава с фотография любителски, още от кръжока в училище. И както разказва днес, даже е виждал бъдещето си като фотограф. Но в семейното обкръжение на медици професията му е била предопределена. Разказва, че днес продължава да снима, най-вече пейзажи. Изчаква подходящия миг, за да вкара в кадър някоя птица. Затова прие като сбъдната мечта възможността да фотографира града от птичи поглед. И дойде, както каза, въоръжен с „голямата пушка” на фотоапарата…

Изкачването на над 220-те стъпала към камбанарията си е преживяване. Всяка събота и неделя и по християнски празници Мария Зъбова бие камбаните на храм паметника. Прави го от десетилетия. И по-точно, от 36 г., а в църковния храм е пяла още през 1950-а, като студентка. Тя и днес е част от църковния хор. Да вижда света от купола на църквата е вълнуващо за Мария и до днес. По стотиците стъпала нагоре, между земята и небето, между хората и Бога, и сега в нея нахлува, както казва, необикновена енергия: Когато един камбанар се изкачва към купола, го придружават ангели… Днес двете тежки камбани бият нейните помощници, а тя изтръгва музика от по-малките десет, буквално с двете си ръце и с единия крак, с който задава ритъма.

Мария Зъбова е родена на 26 май 1929 г. в Чирпан. На 26 май, но през 1911 г., е отлята голямата 12-тонна камбана в руския град Тула. Езикът й е 780 кг.

Около 25 т. са 12-те камбани. Иска се сила, за да правиш музика с камбаните – всеки път по 20 мин. Но се е случвало да ги бие камбаните и по над три часа, както когато в храма била изложена чудотворната икона на Св. Богородица Йерусалимска. Мария е спортувала гребане и казва, че това й се отплаща през годините. А е убедена в лечебната сила на вибрациите на камбанния звук. Тя през последните 50 г. не е вадила болничен лист, макар да се е случвало да е на камбанарията и при минус 30 градуса студ. През вековете, по време на чума, хората се събирали около храмовете заради тази вяра…  
Камбаните са монтирани на тези 54 м височина още през 1914-та и на храма днес му трябва  един голям ремонт. Тя предлага на добрите християни от години да отделят пари, за да се спасят фантасничните стенописи от влагата, а камбаните – от корозия, заради която звукът им отеква все по-слабо. Иван Мърквичка и още 15 наши художници изографисват храма и сред тях са Антон Митов, Никола Маринов… Но и 32-ма руски и един чешки художници работят по украсата и изрисуването на петкорабната кръстокуполна базилика в неовизантийски стил. 

Първата копка на катедралния храм на българския патриарх е направена през 1882 г. и така започва изграждането му с дарена народна пара. Днешното поколение също имаме дълг към този храм, без който не София, България би осиротяла…

Който няма вяра, няма пълноценен живот, казва днес звънарката. Тежко ни без вяра, без страх от Бога и без здраво християнско семейство. Мария не сбъдва мечтата си да лекува хората като лекар, сега лекува душите им с камбанния звън над София. Тя смята, че атеизмът е нанесъл голям удар върху три поколения и още си пази един от пропуските, с които са пускани вярващите на Коледа и Великден по социалистическо време.

И сега при тихо време камбаните биха могли да се чуят чак до Своге.  Изтръгва музиката от тях Мария.