Николай Големанов
до минута. Моментът е на разсъмване, на 18 септември 1918 година:
«В 5 ч 50 м пр. пл. [1] на «Ловчанска» [кодово име на участък от позицията] се подадоха червени ракети. По това време от «Лерин» и «Канарата» започнаха да се дават чести червени ракети. Противникът атакува и тука с пияни войски.» Сутрешното питие на английския войник описват и британски историци. Поводите за тези няколко глътки биват различни – сгряване в студа, профилактика против инфлуенцата (опасния грип от 1918–1919-а) или просто за кураж преди атаката.
Ром, водка, вино
Що се отнася до Дойран, и други български офицери забелязват почерпените противници. На 19 септември за пореден път е щурмуван укрепеният пункт «Пазарджик» и майор Никола Недев (по-късно генерал) разказва: «На разсъмване… напоените с ром англичани и гърци тръгнаха в нов пристъп».
Ролята на алкохола по фронтовите линии е изследвана подробно, но главно във връзка с Втората световна война, а и с прословутите «наркомски 100 грама”, регламентираните дажби водка в Червената армия (виж карето). Всъщност мотивиращата сила на чашката концентрат [2] е на въоръжение далеч по-рано. Преди над 200 години например ром вдъхва кураж на британските войници разбили Наполеон при Ватерло (18 юни 1815-а). Пак там победителите намират бутилка ром в… пленената императорска каляска. Но това е отделен куриоз, по принцип и на фронта думата се казват националните вкусове и привички, така че във френската армия се полага вино. Над половин литър на ден е редовната дажба в Първата световна война.
Друг е въпросът, че някои са зърнали в това лоша поличба, като сержант Оливие Жер, който през 1916-а попада в български плен около Битоля. Дневникът му, съхранен у нас (https://bulgarianhistory.org/zher_olivie), е пропит с омраза и ужас спрямо българския войник. Но от него блика и страх – на 14 октомври сержантът чистосърдечно е записал:
«Вразуми ги, Господи, те [командването] искат да атакуваме! Вече раздадоха и вино да ни позамъглят главите – ще има значи атака днес…»
По същото време германските войници редовно са снабдявани с бира. Тази практика изглежда изоставена във Втората световна война; хитлеристките власти поначало гледат с лошо око на алкохола, пиенето и алкохолизма. За сметка на това вермахтът е запомнен с пиянски оргии в окупираните земи, а „гориво” за тях са местни питиета, от водка до коняк, вино и шампанско.
През 1914 г. Русия е сред държавите, пробвали да вървят към победа с трезви войски. Още в първите месеци на войната цар Николай II забранява производството и продажбата на водка, нещо, което в крайна сметка се оказва сериозна грешка – както в икономическо, така и в политическо и военно отношение.
300-годишна британска традиция
С най-продължително и най-организирано раздаване на концентриран алкохол под знамената се отличават британците, а покрай тях на казионната чашка се радват и бойците в Австралия, Нова Зеландия, Канада и т.н. Започва се от флота. Всекидневната дажба ром [3] въвежда адмирал Уилиям Пен, през 1655 г., когато британски кораби отнемат Ямайка от испанците. Питието е раздавано чисто, докато около 1740 г. започват да го разреждат с чай или гореща вода – получава се грог. Тази новост се дължи на друг адмирал – Едуард Върнън, а причината е, че покрай дневната порция ром, надхвърляла понякога половин литър на човек, на корабите зачестяват проблеми с реда и дисциплината. На всичкото отгоре онзи флотски ром е бил силен – от 47–48 градуса до близо 60 градуса, че и повече.
Около онова време се е наложила и утвърдила и представата за лечебните свойства на алкохола. Допринесло е това, че в грога са добавяли лимонов сок, който действително помага против скорбут.
В британския флот ром се раздава до 31 юли 1970 г. след ред проучвания, установили, че алкохолът не подхожда на модерните висотехнологични кораби и оръжия. 300-годишната практика е погребана с трогателни прощални церемонии по кораби и пристанища. Не са оставени «на сухо» и Сухопътните сили, където традицията също е на солидна възраст. В американската война за независимост (1775–1783) и англичаните, и колонистите се подкрепят с ром, обикновено доставян до фронтовите линии в 240-литрови бъчви. При това в планирането на бойните действия специална цел е да бъде унищожен – или изпит – ромът на неприятеля.
Алкохол – само че уиски – се лее и в американската гражданска война (1861–1865), като редовни дажби въвежда първо Северът, при президента Линкълн. В САЩ обаче това не се е вкоренило като традиция. Там нагласите за ограничаване или пълна забрана на алкохола са силни, съответно и правилата в армията остават далеч по-консервативни от европейските [4].
Дажби ром се намесват и в Кримската война (1853–1856), след като Франция и Великобритания нападат Русия, помагайки на Османската империя. Тази практика е оставила следа в английска патриотична песничка за «грог-момчетата», които ще бият руската мечка.
В Първата световна война ромът стига до британските бойни части в стандартни керамични бутилки с вместимост 1 имперски галон (4,55 л), високи 31–34 см според производителя. Една такава съдина съдържа дневните дажби на 64 души, т.е. средно 70 г на човек. Обикновено английският «томи» получава своя ром на разсъмване и често непосредствено преди атака. Освен това на своите няколко глътки право имат болните, ранените и умиращите.
На Балканите
В Руско-турската освободителна война полк. Михаил Греков, командир на 30-и Донски полк, е един от мнозината, оценили в спомените си българското гостоприемство в извънредно лютата зима през 1877–1878 г. За игумена на Троянския манастир отец Макарий той пише:
„Ние сме му много задължени. На такава височина в планината и за пари не може нищо да си купиш, а той беше докарал тук от манастира и хляб и печено месо, вино и ракия.”
Французинът Дик дьо Лонле, минал през България заедно с руски полк, свидетелства за атака на черкези, пияни от мастика, в боеве край Челопеч през декември 1877-а. Те разчитат на изненадващо нападение против почиваща казашка сотня, само че насреща им се втурва още една сотня и „трийсетина пияни нападатели са безжалостно съсечени».
«За из път»
В спомените на участници в Балканските и в Първата световна война тук и там става дума за ракия. Тя обаче не е официално разпределяна, а или някой си носи от дома, или е купена, подарена, открадната.
При това – пак според тези свидетелства – пият не в окопите, а в почивка или по празници [5]. Без съмнение силната напитка е била използвана и за медицински цели, така както и до днес се случва да замести спирт за разтривки и дезинфекция.
За нощувка срещу Коледа в изоставено село край Шар планина разказва Биньо Минчев Петков от Сливенско, чиито колоритни записки за Първата световна са качени в интернет. Той пише: «А ний неколко души намерехме едно буренце ракия и на идин таван готово прасе заклано, та и ний заговехме както в дома. Напълнехме торбичките и по едно шише ракия за изпътя.”|
В книгата си «Един от Първа дивизия» Георги Ст. Георгиев се връща към раняването си, когато го носят санитари: „Привлечен сигурно от окаяния ми вид, един офицер на кон се приближи и ми подаде шише коняк.”
„Съдържателят на хотела („Велика Сърбия” в гр. Сурдулица), сърбин, изнесе 2 л сливова ракия да ни черпи, като много упрекваше сърбите и похваляваше нази – пише в дневника си поручик Злати Койчев на 16 (нов стил 29) октомври 1915 г. – Обаче като пиха войниците по една чашка ракия, отказахме да пием повече, понеже ни предстоеше поход”.
Илия Ламбов, който води дневника си на Добруджанския фронт, отбелязва на 24 октомври 1916 година:
„Продължихме пътя през града [Меджидие, дн. Меджидия, в Румъния]. Магазини, дюкяни, къщи, изби с вино – всичко обърнато с главата надолу и разграбено от нашите аскерлии – плячката бе голяма.
Останахме с Ботю да напълним от една изба вино за г.г. офицерите. Нарязахме се [по] московски. Напълних една матара ракия и потеглихме да догоним частите си.”.
И други спомени подсказват пиене при случай, както и търпимо отношение на командирите към алкохола. Никъде обаче не става става за негово организирано използване като «допинг».
Във всеки случай от октомври 1915 г. нататък в стотиците поръчки на Тръжната комисия към Министерството на война не личи търсене на алкохол. Очакват се какви ли не доставки: от брашно, „доброкачествени без мирис трици”, мас и „сланина добре усолена” до подкови и подковни гвоздеи конски и волски; от 500 000 метра (!) марля хигроскопическа, фуражки, ремъци и чай, до бензин за автомобили и аероплани и поясни паласки за пушки „Манлихер” и „Маузер”; от камфор и рициново масло, и дървени въглища до автомобилни гуми и брусове за течене на коси… Няма обаче поръчка за толкова и толкова литра ракия или коняк. Неуместен изглежда някакъв „питеен лукс”, след като често липсва дори най-необходимото – храна.. Това се забелязва още в първите месеци на войната. „Там щяхме да измрем от глад” (Стойко Тотевски, Южния фронт, октомври 1915 г.); „На обед и вечер се даде топла храна, без хляб. Тук хляб се вижда много нарядко” (Михаил Керменлийски, Южен фронт, 11(24) декември 1915);
Янчо Мандаджиев, воювал в Македония отбелязва на 27 (30) ноември 1915: „Вчера ходихме в едно близко село Давидово, където взехме царевица, за да ядем, защото вече втори ден не бяхме получили хляб”. Пак той пише на 18 май 1916 г. покъртителното: „Днес закусихме череши”.
Към края на войната ситуацията се влошава. „Дух добър. Загуби няма. Хляб не се даде” (Дневник на 45-пехотен полк, Южен фронт, 19 септември 1918); „Храна не се получи. Действия нямаше” (същият дневник за 22 септември 1918). „Частите са без хляб и припаси” (Дневник на 3/3 пехотна бригада, 19 септември 1918).
Интересно е от друга страна, че в беседите на полк. Борис Дрангов (1872 – 1917) от сборника „Помни войната” (преиздадени това лято) няма и думичка за алкохол. Такъв въпрос просто не съществува, той няма място в размислите на легендарния офицер за куража и страха, за мотивацията, волята и решителността.
Полезно–вредно
Официално дажбите ром в Първата световна война са обяснявани с устойчивите и днес митове за алкохола – като средство против студ, влага и зарази. А австралийски лекари лекуват с ром… отравяне с газ, както и шок от снарядна експлозия.
Към края на онази Голяма война «медицинската» слава на рома като профилактика против грип прескача и във Франция; там реквизират за фронта всички запаси от ароматната напитка.
Всъщност лечебните свойства на концентратите са по-скоро ограничени. Спори се и доколко чашката помага на бойното поле.
Две крайни мнения, например, се сблъскват в Русия около «наркомските 100 г». Според едното водката е допринесла за победата толкова, колкото и «Катюшите». На другия полюс е твърдението, че ако на фронта не се пиеше, Червената армия би стигнала в Берлин много месеци по-рано.
Подобни спорове водят и във Великобритания, където ромът е траен знак на една «военна романтика». Но пак там практиката показва, че на предната линия по правило се пие предпазливо. Ако има злоупотреби с алкохол, те почти винаги са по време на почивка и в тилови части.
[1] Пр. пл. е Преди пладне, общоприето на времето съкращение за времето от 00 до 12 ч на обяд.
[2] Ако говорим за вино, то редовно присъства още в походите на Александър Македонски (IV век пр.Хр.), а и доста преди преди тях. При персите пиенето е помагало дори при вземането на решения. Според Херодот важните въпроси те обсъждали веднъж вечер, на чаша, а после претегляли резултата сутринта, на бистра глава.
[3] Ромът поначало има впечатляващо място в историята на Северна и Централна Америка, както в икономиката, търговията с роби и нормалната търговия, така и в политиката, войните и завоеванията. Освен стока той често е и валута, и средство за влияние и целенасочено корумпиране (например на индианските вождове). А неведнъж е наричан и военно оръжие.
[4] В периода на активната американска намеса във виетнамската война (1963 – 1975) „алкохолната политика” неведнъж се променя. Но като цяло се смята, а употребата на концентрати по време на почивка негласно е разрешена, нещо повече – твърд алкохол е отпускан за награда след успешни акции.
[5] Има, разбира се, и инциденти. Един такъв описва в спомените си от Балканската война ген. Димитър Кацаров. Става дума за района на Черкезкьой, 25 октомври 1912-а. „В кръчмата на гарата – пише генералът от артилерията – бяха се вмъкнали мнозина от пехотните войници, изтърколили бяха цели бурета ракия навън и вдигаха голяма врява – кой по-напред да се вземе втората ракия. Работата отиваше към сбиване и можеше да вземе твърде неприятен край, ако началството не бе се веднага намесило…”
Основни източници: Пейков Ст. „Артилерията при Дойран”, С. 1925; Известия на държавните архиви, бр. 111–112, 2018; Williams I., Rum. A social and sociable history. New York, 2005; https://DailyHistory.org; https:// ru.wikipedia.org/wiki/Наркомовские_100_грамм
