– Посланик Воденски, какво цели активизирането на турската външна политика по повод убийството на саудитския журналист Хашоги?
– Турция отдавна има въжделения от регионален да се превърне в глобален играч. През последните години въоръжваше и подкрепяше групировки в Сирия, а в случая с убития журналист в саудитското Генерално консулство в Истанбул, първо, Анкара показа, че подслушва чуждите дипломатически представителства и може би записва не само аудио, но и визуално. А и тя не се посвени да признае това негласно. Но никой не постави въпроса за нарушаване на международното право в договореното с Виенската конвенция, макар консулствата да нямат дипломатическия имунитет на посолствата. Президентът
Ердоган е знаел предварително за готвеното убийство, както знаеше и за преврата срещу режима му преди 2 години. С този случай Турция умело „подгря” международната общност и тя нямаше как да не реагира – и Саудитска Арабия, и САЩ, и ЕС. Ердоган вкара случая Хашоги в международния дневен ред и принуди САЩ да отправят укори към саудитските си съюзници въпреки големите интереси между Вашингтон и Рияд и многомилиардните сделки за оръжие. И така Турция отигра случая на 200% и на фона на убийството, разчленяването и разтварянето в киселина на един саудитски гражданин, тя изглежда правова държава, въпреки осъждането и хвърлянето в затвор на десетки турски журналисти.
– Притискането на Рияд ще върне ли мощните саудитски инвестиции към Турция?
– Напълно реално е, но ще стане по-късно, за да не упрекнат Турция в изнудване. Така Ердоган решава и икономически, и имиджов проблем на страната заради упреците в нарушаване на правата на човека.
Той лично взе решението как да действа по случая, не просто екипът му, и лично го проведе с много силен ход на международен политик. Така направи и след опъването преди предсрочните избори на отношенията с Германия, но сега и там тръгва затопляне. И Берлин потвърди отпускането за Анкара на пари срещу удържаето на бежанците. В тази ситуация управляващата партия на президента се готви за местния вот догодина, особено в големите градове, където на последния референдум гласуваха „против” промените в конституцията, т.е. против Ердоган.
– А този случай „покрива ли” икономическите проблеми и лошата икономическа перспектива?
– Икономиката на Турция прегря и след години на растеж негативните последствия се очакваха. Сред причините Ердоган да изтегли с година изборите беше очакваният спад на икономическите показатели.
Това просто съвпадна със санкциите на САЩ за продажба на турска стомана, което задълбочи процесите, не не това ги предизвика. Инфлацията на годишна база е 25%, по-голяма от предишни години. Напрежението със САЩ започна да отслабва с пускането на пастор Брансън от турския съд, което бе важно да се случи преди изборите в САЩ. Вашингтон обаче първи направи крачката, съдействайки за освобождаването на турска гражданка, задържана в Израел. Турция не освободи веднага Брансън, след като американците изпълниха своята част от уговорката и това вбеси президента Тръмп. Но сега и взаимните санкции спрямо определени министри на двете страни отпаднаха и се очаква затоплянето на отношенията да продължи.
– В кондиция ли е опозицията на управлението?
– Основна опозиционна партия е Народно-републиканската, партията на наследниците на Ататюрк, която обаче има вътрешни проблеми. А на референдума „за” промените в Конституцията за превръщането на Турция в президентска република гласуваха дълбоките провинции, а „против” – кюрдите и големите градове като Истанбул, Анкара, Измир, където е съсредоточена интелигенцията. На местния вот не се очаква обрат в кюрдските региони и според социологическите проучвания, кюрдите ще си вземат своите 10%, „за” Ердоган ще гласуват 35%, Народно-републиканската партия ще получи 25%, а останалото споделят крайните националисти и отцепилата се от тях Мерал Акшенер. Не се очаква възобновяване на преговорите с кюрдите, които при възкачването си на власт Ердоган започна. С превръщането от парламентарна в президентска република и изпълнявайки вече и функциите на премиер той е съсредоточен да постави цялата администрация под свой контрол. Предстои конгрес на партията, на който се очаква да продължи промените и в нея и да укрепи партийната си власт в големите градове. А където имаше опозиция в партията, той я отстрани. Военните са изтласкани в периферията и това стана не без помощта на Европа, която заяви, че секторът за сигурност трябва да има цивилно ръководство. И днес военните не са факторът отпреди 10–15 г.
– В какво се съсредоточава управлението на Ердоган?
– В икономиката, но трудно се овладяват икономическите процеси, изтънява средната класа. От Катар му обещаха 12 млрд. долара, очакват се капиталовложения и от Саудитска Арабия. Така в най-големите проекти, на които заложи, като новото летище на Истанбул, което трябва да се довърши напълно, ще успее. Т.е. имиджово показва сила в икономиката. За проекта за изкуствен канал, успореден на Босфора, с който да се заобиколи Конвенцията от Монтрьо, засега обаче не се говори.
– А предвидима ли е Турция като член на Алианса?
– Засега отношенията с НАТО не са нарушени и въпреки спекулациите, не мисля да е предстоящо Анкара да напусне пакта. Тя закупи руски ракети и ще започне да ги инсталира догодина. Но и от турска страна, и от страна на Генералния секретар на Алианса Столтенберг се потвърждава, че с втората по големина армия Турция е и ще бъде предвидим и лоялен член на НАТО. По отношение на НАТО не очаквам резки движения от турския президент. Назад останаха обвиненията, че американски военни от базата в Инджирлик са подкрепяли преврата преди 2 г., което постави отношенията не толкова на плоскост Анкара–НАТО, колкото Анкара–Вашингтон.
– Накъде продължава балканската политика на Турция?
– Тя ще продължи да използва тюркските и мюсюлманските малцинства на Балканите за целите на политиката си. Но финансирайки ги, за да поддържа влияние в региона, използва различни инструменти като турското разузнаване МИТ, като ТИКА (Агенцията за развитие), Културния институт „Юнус Емре”, неправителствени организации. Включително – прави партийнополитически инженеринг, като на последните избори м.г. у нас. По-новото в отношенията с Гърция и Кипър идва предвид на откритите находища на газ в Средиземно море в изключителната икономическа зона на Кипър, Израел, Сирия и Египет, които Кипър иска да експлоатира с участието на международни компании. А Турция дава знак, че тя няма да разреши находищата да се използват, без да се даде дял и на т.нар. Севернокипърска турска република. Тя няма да го позволи, ако не получи и своя пай от находищата. И дава заявки, че би прибегнала и до военни действия. Постоянните провокации към Гърция са просто част от играта. Факт е, че при посещението си в Атина преди време Ердоган постави въпроса за ревизия на Лозанския договор и границите с Гърция. Тогава анализатори гадаеха дали има предвид само острови в Егейско море или и нещо по-сериозно.
– Докъде ще стигнат действията на Анкара в Сирия?
– Турция си запазва правото на зона, свободна от кюрди, по границата си със Сирия, а с военни операции в Африн прочисти етнически регионите, каквото и да й коства. Сега в Мамбидж съвместно с американски патрули контролират в района да няма кюрдски сили. С „Процеса Астана” в Истанбул се срещнаха Турция, Русия, Германия и Франция и решиха да се изгради Комитет за създаване на сирийска конституция. Интересът на Турция е на първо място да се освободи от кюрдската заплаха до границите си и да влияе на бъдещето на Сирия. Тя няма да се откаже да преследва интересите по националната си сигурност, без компромиси и каквато и цена да заплаща за това. А Ердоган се превърна от кмет на Истанбул в едноличен ръководител на държавата, като използва исляма. Добрата новина е, че този ислям не е радикален като в Саудитска Арабия или Иран. Ердоган е като сърфист върху вълната на исляма, която използва. Той е на гребена й, но знае, че не я владее…
