Един от великите фотографи на миналия век, оставил трайна следа чрез творчеството си, е американец, който преплита субективното и глобалното във фотографиите си. Неговите снимки са живописни, крещящи и дори стряскащи.
За себе си казва: „Аз не успях да видя предела на възможностите на фотографията. Едва покорил един връх, друг започваше да ме примамва в далечината. И отново бях в началото на новия път.”
Това е Уилям Юджийн Смит. Ражда се в Уичито (САЩ, Канзас) на 30 декември 1918 г. На 14 г. мечтае за авиацията и взема фотоапарата на родителите си, за да снима самолетите на местното летище. Скоро фотографията завладява младежа и той започва да заработва като фотокореспондент на два местни вестника – Eagle и Beacon. Основните му теми били спорт, авиация и нелекият живот на съгражданите му по време на Голямата депресия.
През 1936 г. Уилям постъпва в Нотрдамския университет, където снимките му направили такова впечатление на преподавателите, че там специално за него създали програма по фотография. След година решил, че програмата е твърде банална, напуснал университета и заминал за Ню Йорк. Там Смит се устроил в ежедневника Newsweek, но скоро е уволнен, затова, че нарушил забраната да снима с миниатюрна камера, която му давала желаната свобода за сметка на качеството на снимката.
През 1939 г. подписал договор с най-известното фотодокументално издание – списание Life. Но само след година младият бунтар отново напуска, предпочитайки творческата независимост. През 1942 г. Юджийн Смит става военен фотокореспондент към Ziff-Davis Publishing, по-късно отново се връща в Life. Взема участие в няколко десетки бойни операции в Тихия океан, снимал бойните действия при островите Сайпан, Гуам, Иво Джима.
Практически всички статии, посветени на събитието, цитират фразата на Смит след оздравяването му: „Забравих да се прикрия, но получих прекрасна снимка на тези, които се оказаха по-умни от мен”.
В течение на две години Юджийн Смит претърпял 32 операции. Той не можел да снима, но по-страшна била неопределеността: ще може ли някога пак да вземе фотоапарат в ръце. Но веднъж, възстановявайки се след поредната операция, излязъл на разходка с децата, за да се върне с един от най-известните кадри на всички времена и народи „Разходка в райската градина” (Walk in Paradise Garden). Тази снимка безусловно е най-известната работа на фотографа, ако не става дума за фотоесетата, с които е така прославен.
След това последвали няколко по-малки проекта: по поръчка на Американския института по архитектура снимал съвременни американски стоежи (това бил един от малкото случаи, когато Смит снимал на цветен филм); през 1961 г. работил в Япония по покана на Hitachi Corporation. 
Фронът Окинава. Стрелец в първия си боен ден; няма речи, няма флагове, няма слава
През 1971 г. Смит за пореден път отпътувал за Япония. Този път фотографът работил над фото есе за отравянето с живачни отпадъци на жителите на село в залива Минамата. Вместо трите месеца, които планирал за работа, останал три години. Най-известната снимка от проекта – болно 15-годишно момиче, което майка му къпе във вана, е направена през декември 1971 г. „Аз мисля, че това е най-хубавата от моите снимки, тя изразява именно това, което исках да кажа”, обичал да казва фотографът.
Няколко седмици по-късно, в началото на 1972 г., фотографът бил жестоко пребит от охраната на компанията Chisso, отговорна за изхвърления в залива живак. Откарали го на лечение в САЩ и макар да останал жив, зрението му се влошило силно. По-късно Смит се върнал в Япония и продължил да работи още две години. Това бил последният голям проект на фотографа. Някои изследователи твърдят – най-добрият. Излезлият през 1975 г. фотоалбум Minamata получил възторжени отзиви в целия свят.
Юджийн Смит починал на 15 октомври 1978 г.: съгласно заключението на лекарите смъртта е настъпила заради усложнения, свързани с раните, злоупотреба с алкохол и наркотици. Възможно е това да не са единствените причини: „Не съм направил нито една снимка, добра или лоша, за която да не съм платил с душевния си покой”, споделя фотографът малко преди смъртта си.
