През тази седмица се навършиха 101 години от Октомврийската революция в Русия. Събитие с епохално значение, което преобръща живота на руснаците и слага отпечатък върху международната политика за десетилетия напред. За броени дни старата държавна система е разрушена, социалните пластове се разместват напълно, а всичко ново и революционно е издигнато в култ.
Може би най-важната характеристика на Октомврийската революция е нейната интернационална идеология. Превратът в Русия е мислен само като първа искра, която ще запали световния революционен факел. Неслучайно през 1918 г. за най-дребните престъпления като кражба на кокошки или нелегално варене на водка е налагано наказанието
затвор до пълната победа на световната революция
Смятало се е, че тя ще започне до броени дни
В тази статия обаче няма да анализирам политическите последици от болшевишката революция, а ще се вгледам в един от нейните най-любопитни и куриозни резултати – промяната на именната система в Русия чрез навлизането на нови революционни имена.
До 1917 г. кръщелните свидетелства за християнските поданици на Руската империя се издават от свещениците, поради което особени волности с имената не се допускат. Като върли атеисти болшевиките незабавно натикват Църквата в ъгъла на обществения живот. През март 1918 г. Ленин подписва декрета „За правото на гражданите да променят своите фамилии и прозвища“. Той дава право на всеки да си избере каквото си иска име без никакви ограничения. Всъщност погледнете как се казват самите лидери на революцията – Ленин, Сталин, Троцки, Молотов… Това не са рождените им имена, а революционни псевдоними, които те са си избрали.
Най-желани след 1917 г. са имената на първите двама лидери на съветската държава Владимир Илич Ленин и Йосиф Сталин. Някои родители директно
кръщават децата си Ленин или Сталин
но други използват най-различни форми на абревиатури. Именно те са най-интересни със своята абсурдност. И така, в младата съветска държава се появяват лица, носещи имена като Веленин (от съкращението на словосъчетанието „великий Ленин“), Видлен (от „великие идеи Ленина“), Виленор (от лозунга „В. И. Ленин – отец революции“), Вилик (от Владимир Ильич Ленин и Коммунизм), Вилиор (от съкращение на словосъчетанието „Владимир Ильич Ленин и Октябрьская Революци), Виллор (от лозунга „Владимир Ильич Ленин – Лидер Октябрьской Революции), Вилорик (от лозунга „В. И. Ленин – освободитель рабочих и крестьян“). А името Вилюр (Вилюра, ако е за жена) има три различни разшифровки – „Владимир Ильич любит рабочих“, „Владимир Ильич любит Россию“ или „Владимир Ильич любит Родину“. Намек за вечно живите идеи на Ленин е името Винуан, което взема първите букви от думите на лозунга „Владимир Ильич не умрет никогда“. Вождът на революцията все пак умира през януари 1924 г. и тогава се ражда едно име, което може да ви се стори италианско, но си е чисто съветско – Луиджи, възпроизвеждащо абревиатурата на лозунга „Ленин умер, но идеи живы“. Друг вариант е Леундеж – „Ленин умер, но дело его живёт“.
Друга група имена са абревиатури на различни лозунги, възвеличаващи Ленин. Такива са например: Ленгенмир (Ленин – гений мира) и Ледруд (Ленин – друг детей). Най-анекдотични са обаче опитите в едно име да бъдат натикани по няколко символа на революционните промени в съветското общество. Пример за това е името Лорикэрик, което е абревиатура на цели осем думи – Ленин, Октябрьская революция, индустриализация, коллективизация, электрификация, радиофикация и коммунизм. На този фон доста по-прозаични са Владлен (от първите срички на Владимир Ленин) и Вил (от първите букви на трите имена на вожда).
Интересни са и съчетанията между първите срички от имената на съветските лидери. Те дават имена като Сталбер (Сталин и Берия), Стален (Сталин и Ленин), Сталет (Сталин, Ленин, Троцки). Семантиката става още по-сложна, когато в играта влязат и теоретиците на комунизма Маркс и Енгелс (на руски се пише Энгельс). Така се появяват
имената Марлен (Маркс+Ленин),
Марксэн (Маркс+Энгелс), Марэнленст (Маркс+Энгелс +Ленин+Сталин), Маэлс (също Маркс+Энгелс+Ленин +Сталин). Особено популярно е и Мэлс, което след развенчаването на култа към личността на Сталин се трансформира в Мэл (Маркс, Энгелс, Ленин). А името на известния грузински режисьор Мэлор Стуруа съдържа първите букви на Маркс, Энгелс и Ленин плюс названието Октомврийска революция.
Разбира се, без внимание не са оставени и имената на международните комунистически организации. През 20-те и 30-те години мнозина руснаци са кръщавани Коминтерн, Комсомол и Компарт (от Комунистическа партия). Революционните имена са популярни и сред неруските народности в СССР. На мен например ми се е случвало на два пъти в Казахстан да срещам колеги, носещи името Ким. И въпреки че в Централна Азия има корейско малцинство, тези хора съвсем не бяха корейци – името Ким идва от абревиатурата на организацията Комунистически интернационал на младежта и е популярно дори и след Втората световна война.
Едни от най-абсурдните съветски имена са Яатея (абревиатура на твърдението „Я – атеист“, „Аз съм атеист“) и Юргоз (Юрий Гагарин облетел Землю). Эвир пък се разшифрова като „Эпоха войн и революции. Дългогодишният директор на „Газпром“ Рем (Рэм) Вяхирев е взел името си от абревиатурата на трите думи „Революция, электрификация, механизация“. Усмивка будят и имена като Придеспар (Привет делегатам съезда партии), Порес (Помни решения съездов), Пячегод (Пятилетку – в четыре года) и Кравасил (Краснай армия всех сильней).
