Перфектният изстрел за всеки снайперист е между два удара на сърцето. Тогава пушката се успокоява и „замръзва“ в позицията, която след стотни от секундата ще гарантира отличния резултат. Моята работа е на линията между живота и смъртта. Когато съм на мисия, съм наясно, че тръгвам към позицията и може никога повече да не се върна. Място за страх няма. Няма място за никакви емоции. Не мога да си позволя да изпитвам нито омраза, нито съжаление. Работата ми е да стрелям. Един изстрел – един убит, всичко друго е провал!
Това казва за себе си и за своята работа на професионален войник човекът, когото обявиха за най-точния стрелец в НАТО, българинът от поделението в Хасково ефр. Крум Хаджипетков. Медийният шум и суперлативите, които слуша за себе си, не го дразнят. Но и не са го променили изобщо. 39-годишният мъж е повече от скромен. Майка му се казва Виолета, която за него е светицата пък на баща си Илия кръщава 13-годишния си син. От татко си е научил да бъде смел, да не се страхува и да бъде суров със себе си. Баща му се занимава с изкуство. Изковал огромен меч за 70-годшпнината на Тодор Живков. Отказал да го даде на партийните величия, докато не склонят да изпише името си на подаръка за Та-то.
„Не се смятам за рекламно лице на армията. Аз съм един обикновен войник на България. И в никакъв случай не съм герой. За мен истинските герои са тези, които са загинали на бойното поле. За да спасят другарите си по оръжие или хиляди невинни. Героите рядко са живи“, отсича той.
Държи на истината и държи да се знае, че има много точни изстрели. Но те са в България. На 106 метра вкарва три куршума един в друг. На 252 м има три попадения в обем на монета от 10 ст. На 500 м е уцелвал топче за тенис и портокал на 800 м.
Този, който го превърна в легенда, е от неофициално състезание в Германия. И той е само един. На разстояние 1511 метра.
„Беше много труден ден. Имахме състезание по тичане на дистанция от 21 км. Бягахме по двама, но съотборникът ми се контузи. Знаех, че ще ни дисквалифицират, но реших да си докажа, че мога да го завърша. Заради травмата на съекипника бях загубил много време. За да наваксам, не спирах на пунктовете, пиех вода в движение. Много малко, почти на ръба на дехидратацията“, разказва Крум за деня на „онзи изстрел“. Завършва „на косъм“ – времето му е под минута и половина от крайния срок от три часа.
И двата му крака са подбити и наранени. На единия има огромен мазол, защото другият му е бил контузен и края на състезанието го пробягва буквално на един крак. Започва състезанието. То е приятелско, но в него участват най-добрите снайперисти от НАТО, които представят своите страни.
Поради ред причини Крум не може да стреля със собственото си оръжие. Трябва да избере друга пушка. „Имах много малко време, за да избера оръжието. Погледът ми грабна веднага един капитан от финландската армия и неговата карабина Sako.
Никога не бях виждал досега такова оръжие, камо ли да съм стрелял“, казва българският боен експерт.
За краткото време той преценява, че капитанът е перфекционист, който си поддържа добре пушката. Везната натежава и защото с оръжието е стреляно, защото е добре то да е загрято, но не и толкова много, че да прегрее.
„Избрах оръжието, но имаше още капани. Финландецът не носеше предния стабилизатор (двунога или тринога, на която се слага пушката, в зависимост от модела – бел. ав.). Беше си изсипал и торбичката с пясък, защото на състезанието се тича с оборудване и тежести общо 25 кг. Затова се наложило ефр. Хаджипетков да си сложи раницата за опора. А лявата ръка пъха под раницата, за да компенсира липсата на стабилност.
Така той е в почти невъзможна ситуация. С чуждо оръжие, с което няма време и възможност да направи дори един контролен изстрел.
„Карабината имаше и много малко увеличение на оптиката – само 12 пъти, което за такава дистанция е изключително малко. Самата пушка е с голям калибър, което означава и много силен откат, с който изобщо не съм свикнал. Но имаше и добър момент. Немският колега, който ме насочваше, имаше отлична техника. Лазерен далекомер, който много помогна“, спомня си той.
Вятърът не е много силен, за да му попречи. Забавя пулса си, както е тренирал безброй пъти.
Изчислява корекцията от въртенето на Земята и дърпа спусъка.
„Видях облачето прах и вече знаех, че съм поразил мишената. Тя е с размери половин метър на метър. Покрита е със специален слой прах, така че когато има попадение, това е сигурен белег“, казва българският стрелец.
След това следват поздравления от най-добрите снайперисти в НАТО. Дошли са да поздравят и победителите в официалното състезание по бягане.
„Радвам се, че представих родината ни на добро ниво. За нищо не света не бих напуснал армията. За мен да бъда армейски снайперист е сбъдната мечта. Никога не бих работил за частни интереси. Искам да съм на страната на закона, да стрелям по заповеди. А това може да стане само в армията и полицията. Но при армейските снайперисти разстоянията на изстрелите са по-далечни. Което прави и тръпката и удовлетворението по-големи“, убеден е ефр. Крум Хаджипетков.
Това, което със сигурност няма да научим за него, е дали някога му се е налагало да стреля по хора, нито броя на живите му мишени. „Просто нямам право да говоря за това“, казва той.
Вдъхновява го германец, скрил се в мъртъв кон
Крум прави първия си изстрел още като дете. Тренира със собствена карабина Savage, американско производство. Служебното му оръжие е немска карабина Hekler & Koch. Благодарен е на своите родители.
Дядовците на ефр. Крум Хаджипетков са били фронтоваци. Слушал е много разкази за битките от Сърбия до Унгария. Братът на една от бабите му Петър също бил фронтовак. Разказвал за немски снайперист, който направил немислимото. Скрил се в търбуха на умрял кон в равно поле. Избил повече от 20 български войници, преди да разберат за укритието му и да го унищожат.
Една от каузите на Крум е да научи да стреля болния от церебрална парализа Божидар от Хасково. 11-годишното дете вече направи първия си изстрел навръх рождения си ден. „Той е много интелигентен и аз ще го насоча да продължи да учи. Да развива интелекта си. Защото да си истински мъж, не е само физика. Това е психика и интелект“, казва ефр. Хаджипетков. Радва се, че и синът му Илия вече е направил своя първи изстрел.
Източник: Политика
