Напоследък често сънувам Скопие. Изплуват странни картини, но когато на сутринта се опитвам да направя връзка между тях и актуалната ситуация в Македония, нищо не се получава. Онази нощ обаче в сънищата ми влезе президентът Георге Иванов, с когото се познавам лично. Влезе в някакъв сюрреалистичен сюжет с мотика в ръка да мери дължината на маркуча, с който някога миех в двора или на улицата служебния автомобил на кореспондентския пункт на БНТ в Скопие. Иванов строго премери с дръжката на мотиката маркуча и постанови – по-дълъг е, отколкото законът позволява. Е, споделих със съпругата си, пък тя философски отбеляза, че след толкова време не мога да се откъсна от това Скопие. И каква е тази глупост – нерде държавен глава, нерде дължината на маркуча.
в търсене на истината за нашето общо минало
Може да се породят спорове, но какво пък, дошло е времето и за това.
Бидейки в Скопие, по стар кореспондентски навик надавам ухо за местните новини и си купувам скопските печатни издания, доколкото те са останали на пазара. И така разбрах новината, че Специалната прокуратура, създадена да разчисти злоупотребата със служебното положение и огромната корупция по върховете на властта по времето на управлението на Никола Груевски се е насочила и към президента Георге Иванов. Специалните прокурори са изискали съответната документация от самия Иванов и от председателя на парламента Талат Джафери. Така в предварителното производство те искат да установят дали има нарушение на законите и на Конституцията на държавата от Иванов по два пункта, които са с обща основа. Първо, отказът му да подпише Закона за употреба на езиците, който парламентът ратифицира на 11 януари. Шест дни след това президентът Иванов заяви, че няма да го подпише. Два месеца по-късно, на 14 март, Събранието отново прегласува Закона, както Конституцията на страната изисква, но Иванов отново отказа да го подпише, позовавайки се на собствената си съвест, която не му позволявала да подпише подобен закон.
Експертите по Конституционно право веднага реагираха и посочиха, че президентът в този случай наистина може да се позове само на собствената си съвест, или на личните си чувства, тъй като в Конституцията е записано съвсем друго. В член 75 на македонската Конституция се казва, че законите влизат в сила с подписването на укази, а указите ги подписват президентът и председателят на Събранието. Президентът на Републиката може да реши да не подпише указа, тогава Събранието повторно разглежда закона и ако го приеме с мнозинство от общия брой депутати, президентът на Републиката е длъжен да подпише указа. Но ако става дума за закон, за който се изисква мнозинство от две трети, тогава президентът е длъжен още след първото гласуване да подпише указа за неговото влизане в действие. След което се публикува в Службен весник, както в Македония наричат нашия Държавен вестник. Макар никъде да не е записано в какъв срок президентът е длъжен да подпише указа, но фактът, че не слага подписа си вече толкова време след повторната ратификация на Закона за употреба на езиците,
надхвърля всички допустими и дори недопустими норми
Вторият случай е подобен и е свързан с Указа за Закона за ратификация на Договора между Македония и Гърция от Преспа. В края на юни Иванов отказа да го подпише, този път оправдавайки се, че в неговата предизборна програма за втория си мандат през 2014-а бил казал, че няма да приеме промяна на Конституцията на страната с цел промяна на конституционното име. Значи няма да подпише никакъв документ, в който се предвижда името „Република Македония” да бъде заменено с „Република Северна Македония”, пък било това и условието за бъдещото членство на страната в НАТО и в Европейския съюз.
В аргументацията на отказа си Иванов дори се позоваваше на своя изборен резултат от 2014 г., при който 534 910 македонски граждани са дали подкрепа тъкмо на тази програма, в която фигурира въпросното политическо заклинание на Георге Иванов. Значи, ако подпише указ за Договора от Преспа, в който фигурира и конституционна промяна за смяна на името на държавата, той ще изневери на доверието, което тези повече от половин милион гласоподаватели са му дали. Класическа форма на демагогия, ако ме питате мен, но пък и отговорът на неговите критици бе в същия стил и дух – хайде да си мерим електоралната подкрепа.
За Иванов и неговата програма, забраняваща конституционните промени с цел смяната на името на държавата, са гласували, както вече цитирахме, 534 910 македонски граждани. Но на проведения на 30 септември референдум „За” Договора от Преспа гласуваха 666 743 македонски граждани. Хайде сега да видим кое е повече – твоето или нашето? И ако нашето е повече, а то наистина е така, моля, изпълни конституционните си задължения и подпиши Указа.
Иванов, разбира се, мълчи, дори след като парламентът бързо-бързо повторно гласува ратификацията на Договора. И мисля, че до края на мандата си през април следващата година няма да сложи подписа си под него. Затова искам колегиално да предупредя всички, които сортират евентуалните пречки пред изпълнението на задълженията, които Зоран Заев пое към Гърция с Договора, да имат предвид и позицията на Иванов. Да я сложат някъде там, където й е мястото и да не я пропускат…
Цялата тази галиматия около поведението на македонския президент стана повод за един нов дебат в медиите сред специалистите по конституционно право, които в Македония не са чак толкова много, и сред политиците. Дилемата е простичка може ли правото да се намеси там, където етиката и моралът определят политическото поведение на най-високопоставения държавен служител в Скопие? И къде минава границата между тях – къде свършва моралът и къде започва правото? И ако ме питате, моето първо впечатление от стартиралия дебат е, че дори Специалната прокуратура да намери основание да започне наказателно преследване на Иванов, в което доста специалисти се съмняват,
политическите съображения ще надделеят
и сегашният президент ще бъде оставен да доживее края на втория си мандат през пролетта, без да бъде вкаран в съда и осъден.. И така никой вече не му обръща внимание на глупостите, които продуцира всеки ден. Почти съм убеден, че сега управляващите ще се задоволят с моралната оценка на поведението на Иванов. До неотдавна той ползваше правото си да помилва по отношение на доста хора, в това число и на премиера Никола Груевски, въпреки общото убеждение, че амнистираните никак не заслужават това. Сега ситуацията е променена, съдебната система все повече се очиства от влиянието на политиците, или поне така изглежда на пръв поглед. А Иванов, вътре или вън от затвора, какво значение има това за моралното здраве на обществото, когато става дума за човек, чийто политически рейтинг чупи стрелката под нулата и когато неговият ментор Никола Груевски вече чука на портата на затвора в Идризово, за да излежи двугодишната си присъда.
Е, как да не го сънувам с мотика в ръка да мери дължината на маркуча, а?
Скопие- София
