Една от най-големите ни военноморски победи е тази на торпедоносеца „Дръзки“. Той успява да улучи и изведе от строя най-големия кораб на турския флот – бронепалубен крайцер „Султан Абдул Хамид“ („Хамидие“). Така се ликвидира опасността, надвиснала над България по време на Балканската война – 1912 г.
Днес „Дръзки“ е музей на сушата, в морската ни столица Варна, за нас обаче тази победа означава, че малкият български флот може да изпълни своите задачи независимо от превъзходството на противника. Командирът на „Хамидие“ само седмици преди битката изпраща послание до кмета на Варна с призив да обяви града за отворен и да се предаде, защото малките кораби, които се намирали във Варна, не могат да се противопоставят на турската мощ.
Един флот става велик тогава, когато велики хора служат в него. Вярата и предаността към родината превръщат българските военнослужещи в лъвове тогава, когато трябва да защитят родната земя, каза преди време командирът на ВМС контраадмирал Митко Петев и припомни, че четирите торпедоносци през Балканската война под командването на капитан I ранг Димитър Добрев излизат в морето, за да изпълнят бойна задача. Така те разбиват мита за непобедимостта на турския флот.
Торпилирането на „Хамидие“ на практика обръща войната. Противниковият кораб, командван от Хюсеин Рауф бей, който е сред най-добрите турски капитани, маневрира успешно. „Дръзки“, командван от мичман I ранг Георги Купов, въпреки ожесточения турски огън самоотвержено се приближава на близко разстояние от около 60 м и от упор изстрелва торпедо. Турският бронепалубен крайцер е улучен в носовата си част, взривът на българското торпедо отваря голяма пробойна и му нанася тежки поражения.
Българските миноносци се оттеглят с един ранен на „Смели“, пробит от стрелбата комин на „Дръзки“, където днес има паметна марка и дребни повреди, а на турските кораби има осем убити, около трийсет ранени и един тежко поразен кръстосвач.
