Димитър Илиев
Криминалните елементи лесно се радикализират. Чрез терористичните ислямски идеологии за световен джихад те намират оправдание както за миналите си грехове, така и за продължаването да извършват незаконните практики в настоящето, но вече подчинени и вдъхновени от ислямистката кауза.
Това разкри проф. д-р Петер Нойман, преподавател в британския Кингс Колидж и смятан за един от световните гуру изследователи на тероризма, на кръгла маса на тема: „Връзките между престъпността и тероризма”.
Проф. Петер Нойман заедно с изследователя Раджан Басра от международния център за изследване на радикализацията и политическото насилие към колежа подготвят изследване за връзките на организираната престъпност и тероризма. Заради липсата на терористични атентати, в които извършители са местни представители на престъпния свят, засега те не виждат директна връзка. Но това не означава, че няма потенциални заплахи за използването на местни престъпни структури в Румъния и България в бъдещи терористични актове. Като първа стъпка към тях е потенциалната опасност от радикализация на местни криминални елементи, смята проф. Нойман.
Според него радикализацията на криминалните елементи най-често тръгва в затворите. Там е мястото, където те се опитват да осмислят миналото си и да търсят нови каузи и идеологии. Неслучайно затворите са местата, където свещениците от различни религии търсят свои последователи, които да прегърнат нови, вдъхновяващи идеи. За едни той може да е Бог, за други – радикалният ислям и джихадизмът.
Но за политиците в демократичните общества е трудно да убедят гражданите си да инвестират повече пари за „лошите хора“ в затворите, твърди проф. д-р Петер Нойман.
Пресичането на връзката между организираната престъпност и тероризма е от основно значение, защото тази връзка създава професионалисти в областта на радикалния ислямистки тероризъм, заяви проф. Нойман. Според експертите най-уязвими сфери на организираната престъпност, откъдето тя може да се разшири към радикализация и тероризъм, са каналджийството, трафикът на хора, контрабандата, наркотрафикът и разпространението на наркотици, смята пък българският експерт о.з. ген. Чавдар Червенков.
И макар да няма непосредствена опасност за България, спецслужбите от различните европейски държави трябва да бъдат бдителни към всякакви хипотетични заплахи и да си сътрудничат в откриването на подобни склонни към транформация към радикализма криминални елементи, смятат експертите.
България и Румъния са еднакво заплашени от радикализация на съществуващи представители на организираната престъпност заради участието на криминалния сектор в престъпления като трафик на хора, каналджийство и наркотрафик от Азия към Западна Европа. Връзките между организираната престъпност и тероризма са на 3 нива – институционално, организационно и социално, твърди една от пионерите в подобни 
изследвания Тамара Макаренко. На първото ниво могат да се разграничат още 3 вида институционални връзки. Първата е различни видове сътрудничество за кратък период от време или за осъществяване на съвместана задача между криминалните и терористичните елементи.
Втората фаза е конвергенция в която двата вида групи придобиват способности една от друга, която стига до „хибридни криминално-терористични групи“. Накрая идва трансформацията, при която криминалната група изцяло се преобразява в другата чрез промяна в мотивацията й. Сред примерите са талибаните, които в даден период са зависели от производството на хероин в Афганистан, Колумбийската революционна армия (ФАРК), която също е замесена в наркоиндустрията, както и Ирландската революционна армия (ИРА), която се издържа от контрабанда на петрол и фалшиви стоки.
Паралелно с Макаренко друга изследователка – Летиция Паоли, обръща фокуса си към организационните и структурните сходства между бандите и терористичните групи, които тя категоризира като „кланови“ организации. Те се занимават с незаконни действия, включително и насилие, изискват от членовете си пълно „себеотдаване“, както и накрая дават емоционални облаги като „статут, братство“, идентичност и принадлежност. Според Паоли няма остро разграничаване между играчите по оста на техните цели – криминални или политически, защото те бързо могат да се променят. Паоли дава за пример американски бели криминални банди, които изповядват превъзходството на бялата раса и чийто член можеш да станеш, само ако си бял. Макар че претендират да имат политическа програма, те се занимават единствено с класически криминални престъпления. На последно място са социалните взаимовръзки между организираната престъпност и тероризма. Петер Нойман и Раджан Басра се фокусират не върху превръщането на криминални към терористични групи или организации, а върху общност от хора, изградена в техните социални мрежи, обществени среди и социални общности. Двамата откриват нещо повече от формализирано сътрудничество или трансформация – бъдещите терористи се избират сред социологически сходни сдружения от хора, които търсят синергия и припокриване на съвсем тесни интереси.
Тези нови взаимовръзки имат 4 страни според Нойман. Първо – засягат процесите на радикализация, защото навлизането в тероризма може да предложи изкупление и да легитимира стари и нови престъпления. Второто е ролята на затворите. Третото е развитието на способности и опит, които може да бъдат полезни на терористите, което включва достъп до оръжие, подправени документи и опит в използването на насилие. 
Последният акцент е върху финансирането на тероризма който може да бъде както от трафика на хора или наркотици, така и от съвсем малкозначими престъпления като обири на улицата. Те дават пример с пастор в Белгия, който успява да накара привържениците сами да финансират заминаването на лагери в Сирия, като извършват обири на улицата в Брюксел. Влиянието на Папа Ноел е толкова голямо, че той става един от най-уважаваните хора в ИДИЛ заради способността си да увлича европейците по каузата на терористичната организация.
„Специалните служби трябва постоянно да изграждат нови модели за идентификация на потенциалните групи и слоеве, които могат да се радикализират“, смята проф. Нойман. Той даде пример с атентата в Берлин, когато товарен автомобил се вряза в хората на коледен базар. „Този човек, тунизиецът Анис Амри, е бил наблюдаван в продължение на месеци, но 4 месеца преди атентата наблюдението върху него е свалено. Защото наред с разпространението на наркотици, което е рисков фактор, той започнал да употребява сам дрога. Заради това той е снет от наблюдение. Но очевидно е, че този идентификационен признак се е променил с времето и независимо от него, криминалният елемент се е радикализирал, смята проф. Нойман.
