В дните, когато светът отбеляза 100 г. от края на Първата световна война, в превод на български излиза романът феномен на Сърбия „Голямата война“ на Александър Гаталица (ИК „Изида“, превод Таня Попова). Книгата не само спечели най-престижната литературна награда в страната (НИН, роман на годината – 2012 г.), но е и най-продаваната. За 6 г. от появата си романът има 29 издания само в Сърбия. Преведен е и на много езици. Книгата разказва за пет години – от покушението срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга до самия й край през 1918 г., предаден през погледа на всички страни, участващи в нея. Редом с последния руски император Николай II, сръбския крал Петър I Караджорджевич, Мата Хари, Троцки, Хитлер, Аполинер, Кокто и Витгенщайн са и непознатите „малки“ хора. Съдбите им се преплитат фатално, очаквания, амбиции и надежди се сгромолясват.
Голямата война преобръща живота и той вече не е същият като преди. В нея умира преди всичко Човекът, без оглед на неговата национална или верска принадлежност, а след неговата смърт постепенно загива и цялата човешка цивилизация.
Романът обхваща Първата световна война в цялата й комплексност – по нетрадиционен начин за военните романи. Не е пропусната нито една гледна точка на страните, участващи в нея. Близо 80 образа – от известни исторически личности, пълководци и хора на изкуството до обикновени хора, носители на различни идеали и ценности. Съдби и преживявания се преплитат по чудновати, понякога дори свръхестествени пътища, които побеждават дори смъртта и са необясними за ограничените човешки възприятия. Мъртъвци, които говорят, писма, които се изпращат от отвъдното, предсказания и съновидения за бъдещето, пътуване във времето и много други фантастични епизоди съпътстват реалистичните описания на трагичната действителност. „На един и същ език се ридае и на един и същ език се умира – и на изток, и на запад“ – е най-важният извод от книгата.