Димитър Илиев
През 2001 г. отидох в един стар италиански адриатически курорт близо до Риека, който сега е хърватски – Опатия. Докато се възхищавах на старите морски вили и пищната средиземноморска растителност, местните журналистки обсъждаха къде ще ходят през лятото – дали на Бали, или на Малдивите.
Но всъщност останах с отворена уста, когато започнаха да обясняват коя с каква кола е дошла на семинара. По това време хърватското правителство отпускаше на младите хора по 10 000 евро, за да си купят нова, малка и екологична кола. Екологична – според разбиранията преди 17 години, – да гори малко бензин. Местните бяха изкупили новите Фолксваген Поло и Опел Корса. Оттогава си мечтая дали нещо подобно би се случило в България.
Не би. Българските разбирания за екология са да се приберат парите от местните данъкоплатци, пък тогава ще мислим как точно ще ги вложим за екология. Вместо да обмислят как да подпомогнат с мащабна програма по-бедните българи, които да спрат да горят дърва и въглища и да минат на алтернативно отопление, както и да започнат да си купуват електрически коли вместо стари дизели, властта сякаш насилствено вдига данъка на най-бедните българи. Защото статистиката на КАТ показва, че 65 на сто от българите карат автомобили, които са по-стари от 15 г., а тези над 20 г. са 37 на сто.
Вносителката на промените – Менда Стоянова, на няколко пъти се опита да обясни, че данъкът за старите коли ще се вдигне с около 30 на сто. И даваше пример с автомобили преди 1995 г., които сега плащали данъци до 25 лв.
които ще се вдигнат най-много до 40–50 лв. Цитираха се и примери с данък от 9 лв., който ще се вдигне до 17 лв. След това вездесъщите пиари я посъветваха да смени примера и в началото на седмицата тя заяви: „Не бих казала, че данъкът е за старите коли. По-скоро за много старите и по-мощните коли – мерцедеси, беемвета. За колите на 14 години на практика ще има отстъпка”, заяви Менда Стоянова.
Депутатката признава, че новият данък ще донесе приход в хазната едва от 6–7 млн. лв. „Тези мерки са, за да накараме българите да живеят по-екологично”, продължава с мантрата си Стоянова. Впрочем тези вдъхновени проникновения не само не накараха обикновения– българин да „смени чипа си” и да започне да мисли „зелено”, но и го разгневиха и изкараха на улицата заедно с високите цени на горивата.
Какво на практика означават новите промени за българина и защо философията на Менда Стоянова се различава драстично от тази на обикновения гражданин?
Обикновеният българин се опитва да си купи стара и надеждна кола, за да може хем да се вози, хем да не плаща за поддръжка.
Затова избира по-високи модели, които се чупят по-бавно от евтините малолитражки. Цени това, че навремето тези високи модели са били връх на инженерните решения и в тях се влагат по-надеждни части. Все още у българина битува и философията, че колите, произведенидо 1982–2000 г. са „железни”, което не може да се каже за автомобилите с по-късна година на регистрация. Затова той може и да плаща по 150 лв. данък за автомобил със 150 конски сили, но понеже няма пари да си купи по-нова, вярва, че тя „ще го надживее”. Съществува и друг модус на мислене – дори и сега той да кара кола на 17–18 г., той или трябва да я смени в следващите 2 г., когато стане на 20 г., или да се прости с мечтата си да има кола. Защото нито ще може да плаща високия й данък от около 200–220 лв., нито ще е събрал най-малко 5000 лв., за да си купи автомобил на 15 години. Или 8000–10000 лв., за да подкара кола със сертификат „Евро 4”, каквито имат автомобилите, произведени след 2005 г.
След 5 г. финансовият ребус ще повтаря. Точно тези разсъждения изкараха българина на улицата заради прословутите 6–7 млн. лв. приход в хазната. На практика той е „набутан” в спиралата да тегли постоянно кредити, за да се обзаведе с чисто нова кола, която да сменя на 5 г., докато е в гаранция.
Но, ако ставаше дума за чистата екология, българинът все пак щеше да го преживее. Но и това не е така и затова той се чувства прецакан.
Защото с новите норми се премахва отстъпката да караш бензинова кола с газова уредба, която е най-екологична. Заради евтините цени на газа почти половината от бензиновите автомобили на са газ. Хем евтино, хем екологично. Но напук на всякаква логика, управляващите не толерират и това поведение.
Новият данък „екология” съвпадна и с новите цени на задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Дали защото вносител на проекта е отново Менда Стоянова, или защото цените отново тръгнаха нагоре и вече са по-скъпи с около 30–40 на сто, българинът отново подскочи до небето. И въобще не пожела да слуша аргументи защо е добре да се сложат лимити на обезщетенията за щета при катастрофа.
Всичко тръгна от решение на Върховния административен съд, който взе решение да се прилагат европейските директиви за изплащане на обезщетения, които са безлимитни. Отделно се разширява кръгът от лица, които могат да претендират за такива обезщетения. Това обаче щеше да накара застрахователите да вдигнат застраховката „Гражданска отговорност” до европейските нива от 400–500 евро на автомобил. Затова Менда Стоянова предлага да се сложи таван от 20 000 лв. обезщетение за автомобил при смърт или инвалидизиране вследствие на катастрофа на пътя. Според Светла Несторова, шеф на УС на Асоциацията на българските застрахователи идеята е да се сложи лимит само за тези щети, които не могат да бъдат изчислени – като морални или емоционални. Тя даде пример с Великобритания, където средно се изплащат по 10 000 паунда при такъв вид щети. В същото време за останалите щети, които могат да се изчислят чрез съответни методики, нивата остават без ограничения. Това са щетите от невзети доходи след смъртта на роднина, финансовите средства за живот и образование на децата, или средствата, които се харчат, ако той е останал инвалид вследствие на катастрофа.
Така, макар да звучи логично, и тази промяна засега среща силен отпор от българина. Защото вероятно се отнася до жертвите от катастрофите на пътя, а българинът през целия т. нар. „преход” винаги се изживява като субект от страната на „жертвения агнец” и като жертва на прехода и политиците.
Възможно е и да е прав, защото България продължава да е в дъното на всякакви класации за стандарт и качество на живот в Европа, за получаваните доходи, за свободата на словото и каквото се сетите. Лошата новина е, че самите протести са толкова хаотични и беззъби заради липсата на нормални политически искания, че са обречени да дадат началото единствено на дълга политическа криза.
