Рузвелт благословил мир с България

„На 31 март 1943 г. Хитлер отново извика Борис в Берхтесгаден и поиска твърдо уверение, че българската войска ще се бие срещу англичани и американци, ако те се опитат да нахлуят на Балканите през Турция… Борис обеща на Хитлер, че България ще остане вярна на договорите и ще се бие до последния войник. Но още щом се върна в София, царят чрез своя посланик в Анкара започна тайни преговори…”

 Това пише Господин Гочев в книгата си „Бюро д-р Делиус” (Военно издателство, София, 1966 г.) Преговорите, за които авторът е намерил автентични документи в строго секретните архиви на Двореца, са за излизане на България от войната и за сключване на сепаративен мир със САЩ. На автора може да се вярва, защото той е един от основателите на разузнаването след 9 септември 1944 г. и дългогодишен началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. 

„Заслугата за тези преговори имаше приятелят на Борис, бившият американски пълномощен министър в София Джордж Ърл. Преговорите се водеха ту в Цариград, ту чрез хора на Ърл в София, за които Делиус непрекъснато настояваше пред РО да бъдат арестувани. Но и РО беше безсилно пред 

закриляните от царя шпиони

пише Гочев. Д-р Делиус е псевдонимът на шефа на Абвера у нас майор, по-късно подполковник Ото Вагнер. В духа на времето и на поста си Гочев използва твърде силни характеристики, като тази, че царят бил верен хитлеристки слуга, но след Сталинград и Курск бил готов „да продаде България на американците, само за да запази престола си”. 

  Преговорите стигнали почти до подписване на сепаративно съглашение за излизане на България от състояние на война със САЩ, каквато нашето Народно събрание е обявило на 13 декември 1941 г. на англичаните и на американците. Ако преговорите бяха стигнали успешен край, вероятно съдбата на страната ни на Парижката мирна конференция през 1947 г. щеше да  прилича на тази на Италия, която, макар и основна част от оста Рим–Берлин–Токио дори е призната за съвоюваща със Съюзниците. Тези изключително секретни преговори предхождат с цяла година мисията на Стойчо Мошанов в Кайро, където той едва ли е можел да направи нещо. През 1943 г. царят води истинско надиграване с Дявола 

зад гърба на Хитлер

и във времето преди срещата на тримата големи Сталин, Чърчил и Рузвелт в Техеран. Тогава все още е можело да се действа с развързани ръце и от двете преговарящи страни. Президентът Рузвелт, който чрез личния си приятел и пратеник на Балканите Джордж Ърл благословил сключването на сепаративен мир с България, все още не е обвързан с ангажиментите, породени от претенциите на Чърчил и Сталин в Техеран. През лятото на 1944 г. в Кайро Стойчо Мошанов е разбрал, че България вече е „записана” в съветската зона. Положените в Техеран основи са „узаконени” в Ялта.  

„В основата на подработваното съглашение лежеше признанието, че България е водила своята политика под давлението на Германия, пише Г. Гочев. Занапред тя ще се придържа към пълен неутралитет. Щом спре натискът от страна на Германия, България напълно ще евакуира окупационните си войски”. Че това съглашение би имало успех гарантира личната намеса в неговата подготовка на американския президент Рузвелт. Както се спомена в предишна публикация, Джордж Ърл е не просто дипломат от кариерата, а личен пратеник на Рузвелт на Балканите. Когато получава доклада за успешното развитие на преговорите, американският президент изпраща да Ърл в Истанбул персонално писмо, започващо с 

„Драги мой Джордж”

Ърл е упълномощен да подпише сепаративния мир от американска страна. 

Но… Неизбежното „но”, както в много щастливи приказки спохожда тези добри намерения на българския монарх. Той вече е извикал от Швейцария посланика Георги Кьосеиванов, който с авторитета на бивш министър-председател да узакони от наша страна съглашението. Когато Делиус научава от свои източници в Анкара, където немски посланик е професионалният разузнавач Фон Папен, в Абвера настъпва тревога. По същото време Италия сваля Мусолини и излиза от войната. В Будапеща Хорти се оглежда към американците, а Антонеску в Румъния вече има ръкопис на сепаративно съглашение. Паническият отлив на малките съюзници трябва да бъде спрян. „Но когато преговорите бяха в пълен ход,

 Делиус успя с един удар да разруши всичко

Чрез свой агент той беше монтирал в Министерството на външните работи скрити микрофони. Когато посланикът в Турция и министърът на външните работи разговаряха с Ърл, подготвяйки се за доклад пред царя, разговорите им бяха записани най-подробно. Новината беше толкова голяма, че Делиус веднага информира Бекерле (немския посланик в София)  и изпрати доклад на Канарис. По този начин сведенията стигнаха до Хитлер по линия на Абвера и по линия на РСХА. Научил тази новина, Канарис тръгна на инспекционна обиколка из Италия, Гърция и България. Целта му всъщност беше България…”, пише Господин Гочев. 

През лятото на 1943 г. ръководителят на Абвера адмирал Вилхелм Канарис все още е една от най-влиятелните фигури в Третия райх. Напред в бъдещето са дните, когато той и неговитие сподвижници ще бъдат разстреляни като извършители на 

атентат срещу фюрера

за да спрат войната. Целта е  да не се дават повече жертви, да не страда германският народ и най-вече – за да не влезе Червената армия на немска територия, а това да успеят да направят само английско-американските войски. 

Когато се среща с цар Борис, Канарис е видимо безкомпромисен. Той заявява на монарха, че фюрерът е известен за българско-американските преговори и бил „много развълнуван”. Заявил, че „тези, които го напускат, ще съжаляват, защото новите оръжия ще изменят картината на войната”. Според Г. Гочев обаче и самият Канарис вече не вярвал, че има оръжия, които ще спрат руснаците. Дали това е прозорливост на опитен разузнавач, дали е безверие след Сталинград и Курск, или игра на бъдещ заговорник – историята мълчи.