Американският президент Доналд Тръмп често твърди, че САЩ плащат 70–80 и дори 91 процента от разходите в НАТО. Темата за военните бюджети на страните от Алианса бе поставена особено остро на срещата на върха през юли т.г. в Брюксел. Наистина, ако гледаме общите военни разходи на държавите от НАТО, то американският дял в тях е 70%. Само че НАТО няма собствена армия, а разчита на въоръжените сили на страните членки. Затова лъвският пай от националните военни бюджети отива за националните армии, а структурите на Северноатлантическият пакт се финансират от скромни вноски.
Бюджетът на НАТО се състои от три основни части – гражданска, военна и инвестиционна програма на Алианса. Гражданският компонент от харчовете на организацията е предназначен за заплати на служителите в централата на НАТО, както и за издръжка на офисите. За тази година той възлиза на 245,8 млн. евро.
Военният компонент от бюджета на НАТО покрива разходите за командните структури на Алианса. За 2018 г. той е на стойност 1,325 млрд. евро. С тези пари се плащат заплати на международния военен персонал, както и издръжката на двете стратегически командвания и на различните щабове и тренировъчни центрове на НАТО. От военния бюджет са и парите за научни изследвания в Алианса, също така и за много от военните операции на организацията.
Инвестиционната програма на НАТО може да разчита на до 700 млн. евро за 2018 г. От нея се финансират инвестициите в командни и контролни системи, включително тези за противовъздушна отбрана, информационни мрежи, критично важна военновъздушна и военноморска инфраструктура.
Директните разходи на НАТО се финансират от вноски на страните членки, изчислени по формула, отчитаща брутния национален доход на държавите. Дяловете на държавите се актуализират периодично.
Очаква се през 2019 г. Македония да стане 30-ият член на НАТО. властите в Скопие са изчислили, че делът на тяхната страна в бюджета на Алианса ще възлиза на нищожните 0,0721 %.
В разпределението, дадено в таблицата, прави впечатление, че вноската на САЩ е само 22%, въпреки че брутният национален доход на тази страна е малко по-голям от този на всички останали страни в Алианса, взети заедно. Т.е – реалната американска вноска би трябвало да е над 50%. За това несъответствие обаче си има основателна причина. На запитване на „Българска армия“ до централата на НАТО получихме отговор, че вноската на САЩ не съответства на брутния национален доход на страната, тъй като американците осигуряват способности и съоръжения „от критична важност за мисията на Алианса“. Т.е. – те имат
непропорционално голям индиректен принос за отбранителната мощ на НАТО.
И наистина, освен директната вноска в бюджета на НАТО САЩ допринасят за отбраната на совите европейски съюзници и чрез поддръжката на сериозен военен контингент на Стария континент, както и по линия на двустранната военна помощ за отделни държави от Алианса.
САЩ имат решаващ принос за Системата за наземно наблюдение и за Стратегическото командване за въздушен транспорт (прехвърляне на военни подразделения) на НАТО. В списъка на уникалните критично важни способности, осигурявани от американците, е и Системата за противоракетна отбрана, която се финансира изцяло от бюджета на американската Агенция за противоракетна отбрана. Според изчисления на авторитетния британски Международен институт за стратегически изследвания общият принос на САЩ за военните способности на НАТО е $6,96 млрд. за 2017 г. и $6,87 млрд. за 2018 г.
Сметките набъбват още повече, ако добавим и разходите за американския военен контингент в Европа. Към март т.г. Европейското командване на САЩ (EUCOM) има 70 хиляди военнослужещи
и 16350 цивилни служители. Те струват на американските данъкоплатци $20,3 млрд. за 2017 г. и $24,4 млрд. за 2018 г. Друг е въпросът, че ако тези военни подразделения бяха базирани не в Европа, а в родината си, тяхната издръжка едва ли щеше да бъде по-евтина.
След анексията на Крим през 2014 г. към американските военни разходи в Европа бе добавено още едно перо – т.нар. Европейска инициатива за сдържане. Тя цели да отговори на руското военно укрепване в Черноморския и Балтийския регион и бюджетът й нараства постоянно. За 2016 г. той е $789 млн., за 2017 – $3,42 млрд., за 2018 – $4,78 млрд., а за 2019 г. се предвиждат $6,53 млрд.
По линия на двустранната военна помощ САЩ са похарчили за европейските си съюзници $54 млн. през 2017 и $24 през 2018 г. На тези пари се гледа не само като фактор за подобряване на отбранителните способности на НАТО, но също и като военно-политическа инвестиция. През тази седмица например посланикът на САЩ у нас Ерик Рубин изтъкна, че страната му е инвестирала над $300 милиона в българската армия от 90-те години до днес като това бе един от аргументите му защо София трябва да избере американски изтребители за модернизиране на военновъздушните си сили.
Като теглим чертата, излиза, че САЩ са похарчили за укрепване на военната сигурност на Европа $30,7 млрд през 2017 г. и $36 млрд. за 2018. Това е малко над 5% от целия американски военен бюджет.
Но приносите за сигурността на отделните държави не се изчисляват само в пари. НАТО е организация за териториална отбрана и трябва да отчитаме, че поради географското си положение някои нейни членки са доста по-малко застрашени отколкото други. Иначе казано – инвестициите в отбраната са геополитическа застрахователна полица и за някои държави вероятността да се случи застрахователно събитие е доста незначителна.
Парадоксът е, че досега член пети от Северноатлан-тическия договор който изисква колективна отбрана в случай, че една държава – членка на НАТО, бъде нападната, никога не е бил активиран в Европа. Такъв казус възникна за пръв път след атентатите от 11 септември 2001 г., когато европейските съюзници изпратиха самолети АУАКС да патрулират в американското небе. Разбира се, тази помощ бе символична, но фактът си остава – европейците се притекоха на помощ на САЩ, а не обратното.
Освен това „прикачването“ на определени военни активи и способности към един географски район е доста проблематично. Американците поддържат голям контингент в Европа, но това не означава че не са го използвали във военните си операции в Афганистан или Ирак. Франция и Великобритания са европейски държави, но поради колониалното си минало техният военен бюджет не се харчи само за териториална отбрана, а и за военни бази и мисии в отдалечени точки на света. Така например през 2016 г. британците са похарчили $903 млн. за операции в чужбина, а Франция дори още повече – $1,4 млрд. Дори българският пример ни показва, че връзката между армията и защитата на конкретна територия на картата не е толкова пряка – солиден контингент наши военнослужещи участва в мисията на НАТО в Афганистан.
Очевидно е, че абсолютно справедлива формула за финансовия принос на отделните държави в НАТО не може да бъде измислена, защото много от нейните параметри трудно се поддават на количествено описание. По-бедните държави в Алианса плащат по-малко, но това не означава, че те са по-малко застрашени или че трябва да имат по-ниска степен на сигурност. Солидарността в НАТО е важна почти колкото счетоводните сметки. Поради което вътрешните политически разломи в организацията може да я разклатят по-сериозно, отколкото недостига на средства.
