Г-н Радев, каква е съдбата на военния архив?
– През 1951 г. е създаден архивът във Велико Търново под наименованието – Централно армейско фондохранилище. После е преименуван на Централен военен архив. До 2000 г. е така и тогава архивът е изведен от структурата на Министерството на отбраната и минава към Главно управление на архивите при Министерския съвет. Това с нищо не промени предмета на дейност на архива.
– Какъв е предметът Ви на дейност?
– Държавният военноисторически архив комплектува документи на МО, Българската армия и личности, свързани с отбраната и сигурността на страната. Тази линия не е прекъсвана независимо от формата на организация и подчинението. Съхраняваме и винаги сме съхранявали архивите на военизирани структури, които не са били с принципал Министерството на отбраната и на войната.
– Защо този архив е именно във Велико Търново?
– Един от основните фактори е, че Търново е в центъра на държавата. Поделенията преди години, при промяна на обстановката или повишаване на опасността трябваше да предават определени документи от секретните секции. Така ние сме еднакво отдалечени от всички части на армията, защото сме почти в средата.
– Какъв район заема в момента архивът?
– Това е районът на 18-и Етърски пехотен полк, на Школата за запасни подпоручици „Бачо Киро“, на Военното училище по-късно.
– Какво всъщност съхранявате тук?
– Основният масив, който идва при нас, е в периода 1968–1971–1972 г., а през 1973 г. довършват настоящата сграда на архива и тя е въведена в експлоатация през 1974 г., като веднага е напълнена с архиви. При нас е целият документален масив на Строителни войски, както и на Транспортни войски.
– Кой е най-ценният фонд, който съхранявате?
– От наша гледна точка всеки документ е ценен. Не всички документи, които едно военно формирование генерира обаче стигат до архив. Става дума за сравнително неголяма част, която след експертиза на фондообразувателите се приема на съхранение. Има експертни комисии от архива, които периодично преглеждат документите. Така в архива постъпват исторически ценните документи. Финансовите документи се пазят до 50 години, защото се предполага, че за тези години справките ще се изчерпят като необходимост.
– Има ли случаи на унищожаване на документи и кога се прави това?
– Има случаи, в които са унищожавани документи на дадена войскова част, когато тя е била под някаква непосредствена заплаха или бързо е трябвало да отстъпят и тогава чисто хронологически се появяват дупки в даден масив от документи. Тогава ведомостите за заплати, които се правят в МО, се оказват много ценен източник, защото няма други документи и такива със справочно значение стават вече документи с историческо значение.
– А имате ли лични фондове?
– Да, имаме над 60 лични фонда на изтъкнати военни дейци и с тях много по-лесно се работи, защото данните са много по-синтезирани.
– Кой е най-старият документ, който съхранявате в този архив?
– Най-старият документ като масив са документите на Българското опълчение. При нас са съхранени една част от тях и е истински късмет, че тези исторически документи са останали при нас. Следващият фонд, който е доста по-пълен, е фондът на Българската земска войска. Доста наситени с информация са фондовете на самото военно ведомство и на бившия Генерален щаб на БА, но и на различни структури на МО.
– Наблюдава се едно възраждане на интереса към военното ни минало, за годишнини, чествания и за изследване, как бихте коментирали това явление?
– В последните 6–7 г. това е доста ясно изразено. Това е по-скоро като обществена тенденция, което ни радва, защото работата ни се осмисля допълнително. Засили се интересът от конкретни населени места да изградят нови паметници или да актуализират исторически справки за региона. Много хора се обръщат към нас и като физически лица, което за мен е много радващо.
– До каква степен е дигитализиран военният архив?
– Архивът се дигитализира като част от дигитализирането на цялата система на архивите. В момента сме на финалния етап на попълване и изграждане на единна информационна система на държавните архиви. Целта е да се облекчи точно потребителят на архивна информация в неговите търсения. Това ще е от полза и за нас, защото системата е добре разработена и доста детайлна. Друга такава систематизирана база данни досега не е имало, толкова мащабна и обхватна. При нас има близо 3500 фонда и все още хартията е траен носител на информация. Много по-лесно е да има такава информационна система, ориентирана за вътрешни, но и към външни потребители, за да ги улесним.
„Войните на България“
Архивът успява да приключи един проект за загиналите военнослужещи, започнат преди шест години. Оформи се един масив на загиналите от Сръбско-българската война, Балканската, Междусъюзническата война, Първата световна война и Втората световна война.
Имаме четири вида списъци, в които са описани загиналите и сме приели един от тях, като сме го избрали по най-висока степен на достоверност. Този проект стига до много хора и е своеобразно намигване към по-младите хора, които са по-пълноценни ползватели на интернет, защото платформата е дигитална и се нарича „Войните на България“, споделя Светлин Радев.
За всяка отделна война има списъци на хора с възможност да се търси по име, населено място и войскова част в зависимост от това, с какви данни разполага търсещият.
Как се търси във фондовете?
Във военния архив фондовете са подредени по войскови части и ако човек не знае войсковата част, за човека, за когото се интересува, когато става дума за Първата световна война, ние почти няма откъде да тръгнем. Тогава говорим за поне 120 пехотни полка, конни, артилерийски. За периода на Балканската война, колкото и да няма данни, има повече вероятност да успеем да открием нещо, защото тогава рекрутирането на частите е било по-скоро на териториален принцип. Тогава рождената дата е определяща, ако не е бил в друга част или лазарет, казва още Радев.
