Наскоро излезе една особена книга – 3-та част от тритомника „Корупционна България”. Нейната премиера беше в Столична библиотека, където публиката дълго дискутира темите на корупция в диалог с авторите. Авторите са трима – Едвин Сугарев, Христо Христов, Красен Николов, а проектът е финансиран от фондация „Америка за България”. Книгата има и електронно издание на сайта corruptionbg.com, където могат да се видят по-голямата част от автентичните документи, с които е работено – от Държавния архив, от комисиите за борба с корупцията, от БТА, от публични източници, както и от личните архиви на Е. Сугарев и Хр. Христов.
Събрани са случаи на стотици афери, но авторите оставят българския читател сам да си отговори на важните въпроси: Накъде вървим и какъв е изходът. Изнесените събития и факти в трите тома ни дават ясна представа къде са изтекли похитени милиарди и каква опасност крие подобна практика за нашето бъдеще. Безкомпромисно и ребром стои въпросът за качеството и деградацията на българското общество, за неговия морален кодекс с проблематичния баланс между истина и подмяна. Поставени сме пред дилемата кого обслужват българските институции – като се започне с финансовите регулатори и се свърши с прокуратурата и тайните служби.
Според Едвин Сугарев прецедентите на корупция са разтърсващи, но истината се премълчава, а това причинява и големите беди на прехода. Важно е да се видят корупционните практики и корупционната биография на видни фигури по време на прехода – връзката между Държавна сигурност, партийнните структури до 1989 г. и корупцията на прехода. Такава беше темата и на другия от авторите – Христо Христов, създател от сайтовете ds.bg и pamet.bg. На база документи става ясно, че по време на прехода корупцията е „възелът, който свърза законодателна, изпълнителна и съдебна власт”. И така се мотивира огромната съпротива срещу демократичните процеси, протичащи през първите години.” Тази книга е история, но не на официално конституираната държава, а на друга една България – без ясни очертания, с размити граници, обитавана от неясни, призрачни силуети – в която нищо не е това, за което се представя, – но която също е пределно осезаема, омерзителна и обричаща ни на застой. Тайна територия, съвпадаща с националните ни граници, чиято история изяжда нашето бъдеще, умъртвява надеждите, подиграва се с идеалите.“, споделя Едвин Сугарев.
