Симеон Николов
Съвсем наскоро, на последната среща на върха на НАТО през юли т.г., се очакваше негативно отражение на влошените отношения на Турция със САЩ и Европа. Но беше констатирано, че ролята на страната във военния съюз се увеличава и тя ще допринесе за общото укрепване на боеготовността на блока. Обясненията за това са първо в реализиране до 2020 г. на инициативата Four Thirties (30 механизирани батальона, 30 ескадрили и 30 бойни кораба в 30-дневен срок). Турция заедно с Испания и Полша ще бъдат в пряк контакт с командванията на трансформираната инициатива Readiness (NRI). Анкара предостави щаба на Трети армейски корпус в Истанбул за централа на NRI. Второ, от значение е фактът, че 80% от защитаваните от НАТО зони са морски, а Турция има ангажименти както в Средиземно, така и в Черно море.
Безспорно, освобождаването на американския пастор Брънсън от турския затвор и срещата на Ердоган с Ангела Меркел в края на септември т.г. намалиха напрежението. Тези стъпки бяха продиктувани и от факта, че Турция е притисната от финансова и икономическа криза. Силната неприязън в отношенията със САЩ обаче остава. За подобряване на отношенията с НАТО заслуга има по-скоро генералният секретар Столтенберг, който през пролетта дори договаряше евентуално използване на военновъздушната база в Инджирлик за ракетни удари по Сирия. През август все още се коментираше в западните медии, „трябва ли Турция да остане в НАТО” заради репресиите срещу журналисти и геноцида срещу йезидите. Германия беше намалила разрешителните за оръжеен износ за Турция от 136 на 37 през 2018 г., а турските юристи настояваха за арест на американски офицери от базата в Инджирлик заради подкрепа на „тероризма” и Фетулах Гюлен.
По–твърдолинейните среди в Москва не пропуснаха обаче да реагират на участието на Турция в най–голямото учение на НАТО „Единен тризъбец-18” от 25 октомври, както и на позицията на Ердоган на среща с украинския му колега Порошенко в Истанбул, че не признава и не приема руската анексия на Крим. Доста показателно – предвид новото турско–руско партьорство и взаимните компромиси в Сирия.
Колкото до аргументите на френския президент за нова обща Европейска армия, Анкара е заявила мнение, че тя не е възможна без нейно участие. Друг е въпросът, че при създадените вече основи на командни структури и Фонд за отбранителната индустрия Брюксел не дава сигнал, че турското желание може да стане реалност.
На фона на финансовата и икономическата криза, фалиращи предприятия и напрегнати външнополитически и външноикономически отношения се запазват темпото и насоката на развитие на въоръжаването на турската армия и отбранителната индустрия. Ердоган обеща зависимостта на Турция от чуждо въоръжение, сега – 35%, да бъде сведена до нула през 2023-та, а 4 турски компании са вече 
в списъка на 100–те най–големи отбранителни предприятия
в света. Преди седмица бе съобщено, че започва серийното производство на първия турски танк „Алтай” с броня собствена разработка. А старите танкове М60Т се оборудват с украински комплекс за активна защита. В серийно производство влиза първата турска противокорабна ракета Atmaca за ВМС.
Впечатляващи са и перспективните изследвания. Разработката на въоръжен подводен дрон с интегрирана система от 3 мотора е способен да унищожи и самолетоносач. Наблюдатели изразиха тревога от плановете на Турция за развитие на ракетните технологии и собствено производство на ракети с далечен обсег на действие. Производството на такава ракета ще започне през 2021-ва. Британската и част от германската преса изразиха очаквания за бъдеща „агресивна Турция”.
Състоянито на личния състав в турските въоръжени сили обаче е под въпрос. И след повече от 2 г. от опита за преврат продължават преследвания и уволнения срещу офицери за връзки с гюленисти. На 3 ноември изтече срокът за „откупуване” на младежите от военна служба срещу 2700 евро и 21–дневно основно военно обучение. Броят на явилите се обаче се оказа огромен, 733 000, което свидетелства за отлив и намаляване на потенциала за бъдещи военнослужещи.
Във връзка с размяната на взаимни заплахи между Турция и Гърция по спора за разширяването на гръцките териториални води „до 12 морски мили” и турското военно присъствие и военна активност край газовото находище до Кипър, военното ръководство в Анкара е на мнение, че на база решение на турския парламент от 1995 г. правителството има право да обяви война, а турската армия е
в състояние да води две военни операции– на Изток и на Запад
Турската армия с подкрепата на ислямистки организации проведе досега 2 големи военни операции в Сирия – „Щитът на Ефрат” в посока Джарабулус и „Маслинова клонка” в провинция Африн. По договореност с Русия изгради 12 военни наблюдателни поста в Идлиб, последната крепост на най–радикалните групировки, като от октомври започна да прехвърля в тях допълнително въоръжение и бойна техника. Ердоган заплашва с нова операция източно от Ефрат срещу сирийските кюрди, но тогава би се сблъскал със силите на САЩ и Франция. Въпреки оптимистичните съобщения за успехи в боевете и прикриване на загубите проличаха слабости в действията на СВ, недостатъчната им ефективост при настъпателните операции (в Африн) и противодействието на партизанските методи на кюрдите (в Северен Ирак). Уязвима е и бронетанковата техника от противотанковите ракетни снаряди.
От ноември т.г. турски въоръжени сили подлагат на обстрел прочутия с отбраната си срещу „Ислямска държава” гр. Кобани. Анализатори твърдят, че Ердоган тества реакцията на САЩ, ако атакуват подкрепяните от тях кюрдски отряди за народна защита. Турските войски
ще останат в Сирия до провеждането на общи избори
твърди президентът Ердоган, което съвпада с политическите искания на САЩ и Европа за хода на политическия процес. Едва ли обаче Турция ще се изтегли след това. В завзетите провинции в Джарабулус и Африн освен извършваното прочистване и заселване, администрацията вече е турска, а в училищата се изучава турски език. В интервю за френската преса Ердоган неслучайно изтъкна, че начертаните в началото на миналия век граници в Близкия изток са попречили държавите да се развиват по демократичен път. Зад това прозират претенциите Турция да е гарант за едно „демократично” развитие на съседните страни, като оправдае завземането на територии под предлог борба с тероризма, а всъщност – недопускане на създаването на кюрдска държава.
Анкара не е изненадана от новата стратегия на САЩ във външната политика и в Сирия в частност, но военното им присъствие и нови военни бази в Източна Сирия (Дейр ез–Зор) води до все по–малък шанс да се избегне директен военен сблъсък с руските въоръжени сили, което ще въвлече и Турция в разширен военен конфликт.
От 8 ноември насам има обрат в политиката на някои арабски страни към Сирия. Саудитска Арабия отваря посолството си в Дамаск с тактиката, че най–добрият начин да изтласкат Иран е, ако Сирия бъде подкрепена не само от Русия и Иран, но и от Саудитска Арабия, ОАЕ и други арабски страни, както и за формирането на „нов съюз”, включващ и бъдеща Сирия, срещу идеологията на „Мюсюлмански братя”. Това създава нова ситуация, в която Анкара ще се изправи срещу един нов фронт.
Във вътрешен план сигурността на Турция освен от развитието на финансовата и икономическата криза ще зависи много от евентуално активизиране на тероризма. Холандското разузнаване (AIVD) в съобщение от 5 ноември посочва, че „Ислямска държава” използва Турция за стратегическа база за своя нова организация и съвземане от поражението си, което би застрашило Европа.
Най-вероятните рискове за сигурността
на Турция си остават финансовата и икономическата криза; военното участие в Сирия, свързано с отвоюване на бъдещата роля на Анкара в региона и евентуален разширен военен конфликт; терористичната опасност в страната и евентуалното ерозиране на армията вследствие на продължаващите преследвания на военни и недостига на кадри.
