ППървият международен скаутски център в България се нуждае от подкрепа. 300 хил. лв. са необходими за завършването на обекта за образование на деца и младежи сред природата. Стотици деца от Варна и страната регулярно провеждат образователни дейности на открито в околностите на базата, намираща се на територията на Природен парк „Шуменско плато“. Имотът, състоящ се от 14 сгради върху площ от 22 декара е прехвърлен от Министерски съвет на Организацията на българските скаути през 2011 г. По възстановяването му работят стотици доброволци от България, Полша, Чехия, Румъния, Франция, Испания, Италия и Литва, за да го превърнат в привлекателно и полезно място за младежи.
Не рядко свързваме скаутите с нещо като предказармена институция, нещо като старото начално военно обучение и в това няма нищо лошо. Организацията е един от начините младежите да получават допълнителна подготовка, която със своята специфика им дава възможност да се справят с живота по-лесно, когато и ако попаднат в ситуации, изискващи такива знания и умения. Изграждат се обаче и навици и поведенчески стереотипи, които също дават възможност тези млади хора, когато станат пълноправни граждани на обществото ни, да имат по-висока устойчивост и готовност да приемат нови предизвикателства.
Скаутите днес се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да завършат първия Международен скаутски център за образование на деца и младежи сред природата в България.
Първата искра на скаутската идея в България пламва още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в неговата родина Англия. Тогава генерал Жеков, командир на Първи пехотен полк, се запознава с новопоявилото се движение и остава очарован от неговата система за извънучилищна подготовка на момчета. Така, въодушевен от видяното, той прави първите опити за прилагането й в страната. По негова инициатива и пряко ръководство се формира и първият за страната ни разузнавачески отряд в София.
Избухва обаче Балканската война и спира развитието на движението за следващите няколко години. Полковник Ю. Велчев, предимно по преводни материали, издава паметна книжка на юнаците разузнавачи, която дава отговор на множество от интересуващите ги въпроси. Кризата, в която изпада страната поради участието й в Първата световна война, става причина и този опит за изграждане на скаутска организация да замре.
От първите кълнове във Варна, София и Самоков израства Организацията на българските младежи разузнавачи (ОБМР). Годината е 1923. През втората половина на 1924 г. ОБМР бива призната и приета за редовен член на Световното бюро на бойскаутите със седалище в Лондон. 
Патронният празник на организацията Георгьовден, 6 май, се чества за първи път през 1926 г. на свободния терен в квартал „Лагера“, край София, съвместно с още две родолюбиви организации. След тържеството се провежда шествие, предвождано от царя. Същата година се провеждат три регионални джамборета (Дупница, Плевен, Стара Загора), като в трите участват общо около 1400 разузнавачи.
Най-голямата проява на българските скаути през двайсетте години на миналия век е решителното участие в помощ на бедстващите от земетресението в Чирпан през април 1928 г. Много от скаутите помагат на пострадалите от катастрофалното бедствие и участват във възстановяването на разрушените сгради.
Тежките години на Втората световна война, както и периодът от 1944 до 1989 г. не предоставят условия за развитието на едно подчертано демократично и със значителен духовен заряд движение, каквото е скаутското.
Около началото на 1991 г. в София се регистрира Българската скаутска организация (БСО) с президент Константин Халачев.
