При Хрушчов обаче борбата с религията се разпалва отново. И тук богослови разказват как благодарение именно на първия човек в Космоса, първият космонавт Юрий Гагарин, Руската православна църква успява да се съхрани в онези времена на атеизъм.
На приема, на който е поканен патриархът, в Георгиевската зала на Кремъл, Гагарин си позволява нещо, което втрещява съветския лидер. Първо, той е принуден от самия Гагарин да покани на въпросния прием и патриарх Алексий I. В негово присъствие атеистът Никита Хрушчов се чувства неловко, защото не само не знае как да се държи, но и усеща, че неговата лична материална власт пред тази на патриарха, която е „духовна“, олеква внезапно и трайно. Даже някак е странно водач на църква да стои в една зала заедно с отявлен богоборец.
Но това далеч не е всичко. Гагарин си позволява да целуне ръката на патриарха, както е по канон, при това пред очите на слисания съветски вожд.
Един герой на СССР, човекът летял в Космоса, на когото са възлагани надежди да обяви, че Бог няма, не само не отрича вярата, но и целува ръка на патриарха!
След свалянето на Хрушчов започва крайно смекчаване на политиката на съветската държава към Църквата. Разрешават се ремонти на храмове и манастири, което преди това е било абсолютно забранено. Властта е искала постепенно те да рухнат и вярата да отмре от само себе си.
Гагарин прави истинска революция с един елементарен, но показателен жест, който е равнозначен на ядрен взрив в сърцето на една от най-атеистичните държави в тогавашния свят – СССР. По-късно първият космонавт загива при неизяснени и крайно съмнителни обстоятелства.
Днес, разбира се, вярата е въпрос на личен избор, това да си офицер не означава непременно да си атеист, дори напротив, един от най-пълните храмове с богомолци е във Военна академия „Г. С. Раковски“, където всеки понеделник се отслужва Божествена света литургия от свещеник, който преди това е бил полковник от армията. Времената се менят, но ценностите, когато са истински, не са подвластни на исторически епохи и техните различни проявления.