Винаги съм препоръчвал внимателно да се наблюдава балканската политическа сцена и да се анализира всичко върху нея. И не само заради нашето най-близко съседство и приоритета ни като държава в центъра на Балканите. Нека не забравяме за Голямата политика от Москва през Брюксел и Берлин до Вашингтон, която преминава и през региона… Фокусирането върху балканските събития ще ни даде възможност да видим, че и тук, в тази невралгична точка на Европа и света
се въртят същите номера
които по други поводи и с друг мащаб разиграват големите геополитически играчи. Вярно, много от тези „номера” са ни или препоръчани внимателно, или са ни представени само с намек от външните сили, но пък местната, балканската политическа традиция вече е такава, че може да си позволи да ашладиса на регионална почва всички трикове, които световната политическа кохорта ползва. Пък и съвременният и актуализиран регистър на управляващите фигури на Балканите вече се напълни с такива, които умеят да усвояват външните уроци, да ги обогатяват и прилагат с голяма доза демагогия и популизъм.
Ето и сега – докато в съседна Македония политическата сцена се гърчи като след земетресение след бягството на бившия премиер Никола Груевски в Будапеща и получаването там на политическо убежище; докато властите в Скопие са видимо притеснени за мнозинството от 2/3 от депутатите в парламента, необходимо да се прокарат конституционните промени от Договора от Преспа с Гърция (а притеснението идва от ареста на бившия страховит шеф на македонските тайни служби и първи братовчед на Груевски Сашо Миялков, за когото се твърди, че само ако щракне с пръсти от затворническата си килия, 8-те независими, които осигуриха мнозинството в Събранието, ще изтеглят гласа си); докато президентът Георге Иванов отива за пореден път тази година на посещение в Истанбул, за да говори пред някакъв форум и за сетен път да потвърди слуха, че след края на втория си президентски мандат през април догодина ще получи катедра някъде в Турция да преподава право и демокрация. И още – докато в Печ, в северозапада на Косово се събират правителствата на Албания и Косово на поредното си съвместно заседание, на което ще обявят, че между тях няма да има митнически контрол, тоест стават единно икономическо и митническо пространство, а и роумингът ще премахнат; докато премиерът Рамуш Харадинай от Прищина заяви, че след Нова година границите между Албания и Косово ще бъдат премахнати, докато президентът Хашим Тачи отиде във Вашингтон да се види с този или онзи и да получи подкрепа, както за създаването на собствени въоръжени сили, пък и за евентуалната промяна на границите и подялба на територии със Сърбия; докато сръбският министър на отбраната Александър Вулин твърди, че целта на властите в Прищина е да свалят от поста му авторитарния популист, президента Александър Вучич и по такъв начин да дойде друг, по-мек политик, който да признае независимостта на Косово…
Та казвам, докато се въртят тези и други събития наоколо, Прищина и Белград взеха, че си спретнаха нов конфликт, при това с ниска интензивност, сякаш да проверят ефективността на кризисния си пиар, и нищо повече. Защото колкото и двете страни да се обвиняват една друга, колкото да търсят подкрепа от т. нар. „международен фактор”, каквото и да означава това, резултатът е един и същ – 0:0,
без да има виновни за поредната криза
в отношенията
И Прищина, и Белград така се оплетоха в обвиненията за това „кой почна пръв”, че май забравиха истинската причина и реалния повод. Но ако все пак искаме да поставим сегашната криза в отношенията в някакви времеви рамки, без да се връщаме далеч назад, ще трябва да кажем, че май този път искрата пламна от гласуването за неприемането на Косово в Интерпол. И не толкова от самия факт на резултатите от вота, а после, от изразеното нескрито и заядливо задоволство, което демонстрираха първите хора на властта в Белград. Видяхте ли, не ви пуснахме за ЮНЕСКО, сега ви хлопнахме вратата за Интерпол…
Чакайте, бе хора, нали в едно от предишните споразумения между Прищина и Белград, изготвено също под патронажа на европейската дипломация, имаше договореност, че Белград няма да пречи на Косово да излезе от изолацията и да участва в регионалните форми на сътрудничество. Е, онези в Прищина, които сега са на власт и които (всички!) произлязоха от герилата, която водеше война със сръбските сили за сигурност преди 1999 г., също вече имат самочувствието на хора, с които не можеш да си правиш майтап. Особено пък, ако този майтап идва от север…
Първо, правителството обяви, че ще обмитява с 10% всички стоки, които влизат в Косово от Сърбия. Десет е търпимо, докато след блокирането от страна на Белград в Интерпол косоварите решиха да вдигнат този процент мито на 100. Което превърна вноса от Сърбия, а той е предназначен преди всичко за общините с преобладаващо сръбско население, практически в блокада на стокооборота от двете страни на границата. В Белград ревнаха – няма това, няма онова – нашите хора умират от глад…
Експерти изчислиха даже, че при този непосилен и ненормален митнически режим Сърбия би изгубила над 22 млн. евро от блокирането на обмена. Други пък пресметнаха, че ако стопроцентовото мито продължи да действа, онези 464,1 млн. евро стокообмен от миналата година биха спаднали на 420 млн евро. Но ако към тази разлика се добавят и пропуснатите ползи от планираното за тази година увеличение от 5%, което обещаваше обменът да стигне половин млрд. евро, загубите стават значителни.
Впрочем с такъв стокообмен от 500 млн. евро се похвали и македонският премиер Зоран Заев, който на пресконференция след разговора си с неговия колега Бойко Борисов в София отново акцентира на факта, че при този ръст от 12%, регистриран след подписването на Договора от 1 август м.г. между България и Македония,
един милиард търговска размяна, не ни мърда
в най-скоро време. Милият, този милиард еврообмен между София и Скопие през годините се превърна в някаква балканска Фата Моргана, която все не можем да достигнем или пипнем с ръка.
Дори по времето на продажбата на електричество за Македония и масовия внос на автомобили втора ръка я докарахме някъде към 800–850 млн евро. Точно по това време правех маркетингови рейдове по големите вериги магазини в Македония, за да видя какви стоки за широка употреба има по , и не можех да преброя повече от пръстите на едната си ръка…
Е, в пропагандната кампания против Прищина в Белград акцентираха на хуманитарната страна на въпроса и на стопанските загуби. Май че никой не написа, че истинският дразнител от мярката на косовските власти е задължението при какъвто и да е внос, в митническата декларация изрично да пише, че става дума за внос в „Република Косово”. Което никой сръбски търговец, да не говорим за властите, не може да приеме.
После дойде акцията на специалните полицейски части в северната част на Митровица, където бяха арестувани трима сърби с подозрение, че са замесени в убийството на лидера на парламентарната Сръбска листа Оливер Иванович през януари. После президентът Вучич театрално събра на спешно заседание шефовете на армията и полицията и обяви, че вече снема доверието си от силите на НАТО в Косово KFOR, някакви части от сръбската армия бяха вдигнати под тревога, косовските сърби в северна Митровица протестираха, а търсеният под дърво и камък главен заподозрян Милан Радончич, окото, ухото и бухалката на Вучич в Косово, изчезна вдън земя.
И нещата взеха да се успокояват – до следващото гласуване за прием на Косово някъде или до следващата дискретна договорка между първите хора на Прищина и Белград за нещо помежду им.
