От сряда (28 ноември) в части от Украйна беше въведено военно положение за срок от 30 дни. Мярката беше одобрена във вторник от украинския парламент с 276 гласа „за”, но само наполовина, тъй като предложението на президента Петро Порошенко беше тя да се въведе за 60 дни. Военното положение дава на украинските власти силата да мобилизират цивилни с военен опит, да регулират медиите и да забранят протестите. Също така за периода, в който действа мярката, се отменя провеждането на избори.
В неделя напрежението между Русия и Украйна отново се повиши, след като руски военноморски кораби взеха на абордаж три украински военни съда при опит на последните да навлязат в Азовско море. От Москва обявиха, че корабите са влезли без разрешение в Керченския проток, през който се влиза в споделеното между двете държави по договор вътрешно море. След анексията на Крим Русия възприема протока като свои вътрешнодържавни териториални води. От Кремъл признаха също, че руските спецчасти са открили огън, за да принудят украинските кораби да спрат. По различни информации сред моряците има между три и шест ранени. 23-ма моряци бяха арестувани, а Москва временно блокира всички търговски коридори под моста в Керченския проток, който свързва Азовско море с Черно море, налагайки блокада на украинските пристанища Мариупол и Бердянск. Протокът беше ден по-късно.
Завзетите плавателни съдове са откарани на пристанището в Керч. От ФСБ твърдят, че са били принудени да действат, защото корабите – два малки украински бронирани артилерийски кораба и влекач – незаконно са навлезли в руски териториални води, направили са опит за незаконни действия и са пренебрегнали предупрежденията да спрат, докато маневрират опасно. В момента се води дело за нарушаване на държавната граница на Русия”, съобщи ТАСС. От Киев заявиха, че преминаването на корабите е било планирано и рутинно и че са ранени най-малко шестима души от екипажите, а 20 са били задържани.
Нарастването на напрежението между Киев и Москва доведе до бързо решение на украинското правителство въоръжените сили на страната да бъдат приведени в пълна бойна готовност по решение на началника на генералния щаб. По-късно парламентът гласува въвеждане на военно положение, пише ТАСС. Руският президент Владимир Путин също заяви, че се е обърнал за съдействие към Германия. Той „изрази сериозно безпокойство във връзка с решението на Киев да приведе въоръжените си сили в бойна готовност и да въведе военно положение”, се казва в съобщението на Кремъл. Междувременно Украйна потвърди, че на иззетите от Русия кораби в Керченския проток е имало разузнавачи от Службата за сигурност на Украйна, информира АП. От службата поясняват, че агентите са работили по време на контраразузнавателна операция. Допълва се, че те са реагирали на „психологически и физически натиск”, оказван от Федералната служба за безопасност на Русия. Федералната служба за безопасност на Русия обвини Киев в „провокация” до Крим. Според руснаците фактът, че е имало украински разузнавачи на корабите, е доказателство за умишлени действия.
Кремъл предупреди, че военното положение може да поднови конфликта в Източна Украйна. Германия, както и всички страни от ЕС призоваха двете страни към въздържане. Германският външен министър Хайко Маас заяви, че Берлин призовава Русия и Украйна да покажат „възможно най-голяма сдържаност” и поясни, че Германия, Франция, Русия и Украйна могат да работят заедно за разрешаване на напрежението. Събитията в Азовско море показват до какво може да доведе „пренебрегването на основните правила на международното сътрудничество”, се казва в декларация на ЕС. ЕС отбелязва, че „строежът на Керченския мост” (от Русия) беше извършен без съгласието на Украйна и е още едно нарушение на суверенитета и териториалната й цялост”. ЕС „не признава и няма да признае незаконната анексия на Крим от Русия”, се посочва в заключение в декларацията, цитирана от БТА.
От НАТО заявиха, че подкрепят напълно суверенитета и териториалната цялост на Украйна, включително правата й на корабоплаване в териториалните й води. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че Путин най-вероятно ще разкрие позицията си за инцидента през следващите дни, вероятно на срещата на Г-20 в Аржентина по-късно тази седмица. Американският президент Доналд Тръмп обаче заяви, че заради тези действия на Русия в района на Крим може и да отмени вече планираната си среща с руския президент Владимир Путин. Той също така призова Европа да окаже по-сериозна подкрепа на Украйна, като наложи строги санкции на Москва и ги спазва.
Като реакция на случилото се Русия поиска извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Украйна също поиска такова. Заседанието приключи без резолюция. Русия разгръща зенитно-ракетен комплекс с голям и среден обсег на действие С-400 на полуостров Крим, съобщи „Интерфакс”, които се позовават на информация руското министерство на отбраната. „Ройтерс” също съобщава новината. Новите системи С-400 ще са напълно функциониращи до края на годината.
Междувременно Киев поиска САЩ да създадат своя военна база на територията на Украйна. Публикувано във факти.бг: Държавният секретар на Съединените американски щати Майк Помпео е обещал „пълна помощ, включително военна такава“ на Украйна. Това разкри украинският президент Петро Порошенко в интервю за СиЕнЕн. Държавният глава разкри, че в телефонен разговор американският дипломат му е обещал пълна подкрепа.
Провокация с изгода
Новата криза между Русия и Украйна безспорно представлява опасност от ескалация на напрежението и отварянето на нов фронт в сепаратистките действия на територията на бившата Съветска република. В този смисъл Западът има основания да се притеснява. Какво обаче накара двете враждуващи държави да участват охотно в тази очевидна провокация?
И двамата лидери имат изгода от случилото се в Керченския пролив. С въвеждането на военно положение и риториката, че руснаците всеки момент може да нападнат, Петро Порошенко може би ще събере отново подкрепа, така че да спечели насрочения за 31 март догодина президентски вот. Или поне той така смята. Скорошни проучвания преди кризата ясно показаха, че Порошенко е напът да загуби поста си. Рейтингът на Владимир Путин, който пада от известно време и силно пострада от пенсионната реформа, би могъл да се вдигне отново, когато населението се консолидира отново в защита на родината. Или поне в Кремъл предвиждат такъв ефект.
Медии посочиха като друг възможен вариант за агресията времевата близост на събитието с друго едно – моментът, в който Владимир Путин и Реджеп Ердоган отбелязаха с церемония края на строителството на подводната част от първата тръба на газопровода „Турски поток”. С нея би трябвало от края на 2019 г. да започне снабдяване на турския пазар с до 15,75 млрд. куб. м годишно. С проекти като този и „Северен поток 2” Русия цели да заобиколи Украйна като държава на пътя на газовите доставки за Европа. Украйна, който в голяма степен се издържа от преминаването на тръбите, разбира се, е против. Ето друг възможен мотив.
Една от основните конфликтни точки в Керченския пролив е мостът, който свързва Крим с останалата руска територия. Разполагането на арките на моста през 2017 г. започна да пречи на преминаването на част от корабите. Тази година руските граничари започнаха да задържат съдове, официално с претекст за проверки. Русия се гордее с моста. За нея това е начинът новоприсъединената територия да получава блага и да се чувства едно цяло с държавата майка. Украйна съвсем естествено е противник на съоръжението. В парламента в Киев дори се появиха призиви мостът да бъде взривен. Така, възползвайки се от изказването и в защита на моста, Москва спира корабите и ограничава достъпа на Украйна до собствените й пристанища в Азовско море. Кръгът се затваря.
