Висока вълна на геополитическо напрежение се надигна в началото на тази седмица откъм водите на най-плиткото море в света, след като руската гранична охрана взе в плен три украински съда и екипажите им – два катера и един буксирен кораб. Тръгвайки от Одеса, те се опитаха да преминат през Керченския пролив, който свързва Черно с Азовско море и да се доберат до украинските азовски пристанища.
След анексията на Кримския полуостров от Русия през март 2014 г. режимът на корабоплаване в Азовско море стана постоянен източник на напрежение между Москва и Киев. Водоемът е с площ, приблизително три пъти по-малка от територията на България, дълбочината му е между един и 14 м, а солеността – ниска. Азовско море е богато на риба, само в частта, която сега е контролирана от Украйна, с рибарство се прехранват 20 хил. души. Анексията на Крим
преобрази коренно геополитическата картина в региона. Ако преди Русия и Украйна контролираха приблизително равни дялове от Азовския бряг, то сега украинската брегова линия фактически вече е само 300 км от общо 1472. Разбира се, според международното право Крим продължава да бъде украинска територия, но реалността е друга. Чрез построяването на Кримския мост, който свързва полуострова с Русия, Москва промени не просто геополитиката, а и географията на региона. Мостът е дълъг 18 км, в изграждането му са вложени $3,7 млрд. За Русия това съоръжение е обект със стратегическа важност за националната сигурност и се охранява много строго, особено на фона на заканите на някои екстремистки кръгове в Украйна, че ще го взривят.
Двете големи украински пристанища на Азовско море – Мариупол и Брадняк , са от ключова важност за икономиката на страната – през тях преминава по-голяма част от износа на металургични продукти и зърно. Под Кримския мост могат да се проврат само кораби, високи до 30–33 м, и това автоматично отрязва от достъп до украинските пристанища 20% от съдовете, които са ги използвали преди 2014 г. Ескалацията на военното напрежение в Азовско море започна през тази пролет след като през март украинските власти арестуваха руски рибарски кораб, регистриран в Крим, и задържаха екипажа му. Руснаците направиха същото с кораб на украински рибари в Черно море. След това руските власти започнаха постоянни проверки и задържания за по ден-два на търговски кораби, опериращи от украинските пристанища в Азовско море. Това удря сериозно по бизнеса и повишава транспортните разходи за украинското зърно и стомана.
И двете страни в конфликта предприеха стъпки за усилване на своето военно присъствие в Азовско море. През май т.г. Русия прехвърли пет военни кораба от своята Каспийска флотилия в азовски води, използвайки реките Волга и Дон и канала, който ги свързва. На свой ред Украйна си постави за цел да изгради своя пълноценна военноморска база в Бердянск и през септември вече успя да прехвърли два кораба в това пристанище. През октомври Киев проведе в акваторията на Азовско море военно учение с участието на морски пехотинци, брегова артилерия, самолети и танкове.
За да стане картината още по-сложна, трябва да добавим и факта, че излаз на Азовско море има и непризнатата от никого сепаратистка Донецка народна република. Тя също се опитва да създаде свой военен флот, който се състои предимно от бивши рибарски лодки, на които са поставили картечници. На фона на тези факти действията и на Украйна, и на Русия от края на миналата седмица изглеждат предварително планирани .
От една страна, изпращането на три вехти морски съда със скромни бойни възможности в Азовско море не може да промени съотношението на силите в акваторията на водоема. Според руски източници буксирният кораб е бил на 43 г., а двата катера са речни и не могат да издържат вълнение повече от 3 бала. Но от друга страна, ако остане пасивна, Украйна рискува да изгуби напълно позициите си в Азовско море и то да се превърне в руско езеро. Не е съвсем понятно и защо на руснаците им трябваше да обстрелват украинските съдове и да ги пленяват, след като от гледна точка на международното морско право те би трябвало да преминат безпрепятствено през Керченския пролив. А и освен това едва ли представляват заплаха за многократно превъзхождащият ги руски флот в Азовско море. Но тук играе роля синдромът на великата сила – какъв световен играч е Русия, ако не може да спре три украински съда с, меко казано, скромни бойни възможности.
В крайна сметка най-важни се оказват международните измерения на сблъсъка в Азовско море от края на миналата седмица. Украйна се надява да получи съчувствие и разбиране заради това, че нейни моряци са обстрелвани, ранени и пленени и още веднъж да посочи с пръст агресора в лицето на Русия. Москва би била доволна, ако в реакциите на световните лидери има призиви за деескалация на напрежението и към двете страни в конфликта. Това означава, че Русия и Украйна са поставени на една плоскост. Инцидентът в Азовско море задължително трябва да бъде насложен и върху украинския вътрешнополитически контекст. Страната е пред решаващи президентски избори които вече бяха насрочени за края на март. Социологическите проучвания не дават големи шансове за преизбиране на действащия държавен глава Петро Порошенко. Той изостава близо двойно зад фаворита Юлия Тимошенко и е очевидно, че ако не се случи нещо извънредно и драматично, ефектната дама с русите плитки ще стане президент. А това „извънредно и драматично“ нещо може да бъде само ескалацията на конфликта Русия. Поради това всички опозиционери в Киев обвиняват Порошенко, че той съзнателно тласка нещата към такъв сценарий с идеята да отложи изборите или ако не може – просто да се представи в ролята на спасител на нацията в момент, когато руската агресия отново набира скорост.
Първоначално Порошенко възнамеряваше да обяви военно положение на цялата територия на Украйна за два месеца. Впоследствие обаче той смекчи намеренията си и съкрати срока на военното положение на 30 дни, и то само за областите, граничещи с Русия, Приднестровието, Черно и Азовско море. Очевидно първоначалният вариант за извънредните мерки не е намерил достатъчно привърженици в парламента. Опозиционните медии в Киев твърдят, че решаваща роля за това, Порошенко да даде заден ход, е изиграл негов разговор с германския канцлер Ангела Меркел. Няма как да разберем дали наистина Меркел е дръпнала юздите на Порошенко, но е факт, че военното положение в навечерието на президентски избори нанася сериозни щети върху международния имидж на Украйна. Досега Западът вземаше страната на Киев в конфликта му с Москва по две главни причини. Първо, в геополитически план е ясно, че Русия е агресор, защото тя анексира украинска територия, а не обратното. И второ, ако Русия е възприемана като авторитарна държава без свободна политическа конкуренция, то след т. нар. Революция на достойнството от февруари 2014 г. на Украйна се възлагаха надежди, че ще бъде демократична страна.
Четири години и половина по-късно Украйна продължава да изглежда като жертва, а Русия – като агресор, но основата на другото противопоставяне между авторитарна държава и демокрация вече е сериозно разклатена. Първо, новите украински власти не можаха да обуздаят корупцията, и второ, политическата система на страната бързо се хлъзна към модела с една доминираща сила (президента Порошенко), която гради добре познатия ни от Русия „вертикал на властта“. Обявяването на военно положение в половин Украйна е още едно доказателство, че тя не е съвсем демократична страна. Още повече че военното положение с нищо не помага на Киев да отстои правата си в Азовско море и не решава съдбата на пленените украински моряци.
