Микена и Епидавър – Паметна среща с Хубавата Елена

Уж сме на плажно пътуване из гръцкия полуостров Пелопонес, но повече време отделяме на старините. Наоколо, събрани в радиус от няколко десетки километра, са останките на забележителни центрове на древната елинска цивилизация, началото на съвременния европейски свят.

Устроили сме се за седмица в курортната зона край Нафплио. Градът е първата гръцка столица, след като с успешно въстание страната се освобождава от османско иго през 1830 г. От него до Коринт са 50-ина км, а до Атина – към 150 км.  Със средиземноморската си архитектура Нафплио прилича на италиански град – кокетни сгради, чаровни тесни улички, по които се редуват ресторанти и магазини за сувенири. На двайсетина километра е курортът Толо с множество хотели, къмпинги и хубави плажове.

Десетина километра на северозапад пък е друг забележителен град – Аргос. Наследник е на селище с древна история. Дори Омир в своите произведения говори за Аргос като за център на териториите, населявани от ахейците. И докато в града древните забележителности с изключение на античния театър са малко, не така стои въпросът с

икена. От величествената столица на цар Агамемнон – победителят в Троянската война, до наши дни са останали само руини. Отстоят на десетина километра северно от Аргос. Намират се на хълм, обграден от по-високи и стръмни скалисти върхове. Видно е, че Микена е била силно укрепена крепост по време на своя разцвет преди 31–36 века. Селището дава името си на цяла епоха от тогавашното развитие на древна Елада, известна като микенски период. 

В крепостта се влиза през Лъвската порта, наречена така заради каменните лъвски фигури в горната част. Крепостните стени в този участък са изградени от огромни каменни блокове, които според легендите не са дело на хора, а на циклопи.
Близо до върха на хълма се е намирал дворецът на Агамемнон. Неговата жена Клитемнестра е сестра на Хубавата Елена, чийто съпруг – Менелай, е цар на Спарта. Така отново се озоваваме, както в Спарта преди няколко дни, по места, свързани с емблематичните герои от Троянската война. Мистичната сянка на Хубавата Елена не престава да ни примамва от мъглата на вековете. Микена е проучена през 70-те години на 19 век от известния германски археолог Хайнрих Шлиман – откривателят на древна Троя. В музея към археологическия комплекс има уникални експонати, свидетелстващи за развитието на Микенската цивилизация.

Тя датира от 16 в. пр. Хр., достига разцвет през 13–12 в. пр. Хр. и запада към 11 в. пр. Хр. Зад витрините в музея разглеждаме изписаните с орнаменти керамични съдове за напитки, металните изображения на коне, мечовете, златните украшения. Глинените фигурки на жени правят впечатление със своя наивизъм. Явно тогавашните ваятели все още не са си давали много труд да поработят върху женските форми, а и не са имали уменията може би. За никоя от фигурките в музея не можеш да кажеш – ето това е Хубавата Елена. Макар че те са именно от нейната епоха.

Нещо повече. Парадоксалното е, че утилитарните предмети, имащи всекидневно приложение в бита, като стомни, паници и мечове, са доста по-съвършени като направа и украса. Докато по-абстрактното изкуство, което е, така да се каже – само за гледане, а не за битова употреба, е все още в първично състояние. Всъщност, дори художественото отражение на Троянската война (състояла се между 1193 и 1183 г. пр. Хр.) от съвременниците на този десетгодишен конфликт по онова време е под формата на легенди и митове. И трябва да се появи Омир почти четири века по-късно, за да възпее епичната битка между ахейци и троянци в „Илиада”. Още два-три века минават, докато се появят съвършените мраморни изваяния
на Афродита, Атина, Артемида и другите богини от древногръцката митология. Всеки вид изкуство има своя скорост на развитие.

На следващия ден посещаваме друго емблематично древно място – Епидавър, на 30-ина км от Нафплио. Това е древен лечебен комплекс, посветен на бога на медицината Асклепий. Тук са руините на някогашни лечебници и места за възстановяване – предходници на днешните болници и санаториума.  И за да бъде класиката пълна, в комплекса освен храмове има също стадион и… огромен театър за 15 000 зрители, с 55 реда каменни седалки. Построен е през 4 в. пр. Хр., Доизграждан е по-късно и от римляните, а акустиката му е съвършена. Дори прошепнатото слово от сцената долита до най-горните редове, отдалечени на около стотина метра. Изпробваме. Така е!

И – късмет! Оказва се, че следващата вечер тук ще има представление на трагедията „Орест” от Еврипид (действието в творбата се развива след Троянската война – б. а.), част от традиционен театрален фестивал под открито небе. Не се колебаем. 
Следващата вечер идваме и срещу 8 евро за билет попадаме сред няколкохилядна публика, дошла със стотици автомобили тук, сред нищото, на десетки километри от големите градове. Някои от дамите са дори с вечерни тоалети. За гърците и днес театърът е свещено място, храм на едно основно изкуство, което те са създали. Представлението е с модерни решения, декорът е скромен, артистите са облечени като днешните хора. На специални панели от двете страни на сцената текат субтитри на английски. 

Представлението започва точно с падането на нощта. Околните върхове сякаш се надвесват като силуети на гиганти, за да проследят действието. Публиката е притихнала в захлас. Под ярките звезди на Пелопонес на сцената се изявяват звезди на съвременния гръцки театър. И ето, в един момент се появява тя – Хубавата Елена. Да, вярвахме, че ще я срещнем! Ето я, на сцената – красива, достолепна. Жена, за която се е водила война. В ролята е актрисата Дафни Лампрояни. По време на спектакъла Хубавата Елена преминава през редица перипетии и е на косъм от гибелта, когато в края боговете я спасяват и въздават справедливост на героите. Публиката аплодира бурно. Театърът на Епидавър е жив и днес, 24 века след изграждането си. И среща публиката с митичните герои с помощта на тази машина на времето, наречена изкуство.