Тълкуване на ВКС на път да блокира 315 дела за имоти за милиони лева
Понякога политиците влизат в собствените си капани. Особено в България, където политическата каста е разделена на два непримирими клана по оста САЩ–Русия. Когато дадена философия е удобна на обществото и на управляващите, властта я прегръща и започва бавно и мъчително да я налага. Но в битката за власт и за предпазване от ударите на враговете философията губи своя първоначален фокус и често се превръща в гротеска на първоначалния замисъл. Така, изглежда, се случва и с битката срещу корупцията. За да спасят себе си, след като попаднаха на мушката на антикорупционната комисия (КПКОНПИ), хора от кръга около Иво Прокопиев търсят всевъзможни хватки и начини на практика да обезсмислят работата на държавната агенция. В последните години тя се структурира, пое нови правомощия и на практика би трябвало да играе силна възпираща роля срещу най-уродливото явление на модерната демокрация. Антикорупционната философия играе важна обществена роля, като се опитва да въздава справедливост и да създава чувството в обществото, че няма недосегаеми
Точно когато е в пика си като възможност за работа благодарение на промени в законодателството и всеки, който е обект на разследване, вече е на мушката на КПКОНПИ и може да бъде проверяван дали имуществото му е законно придобито, инстинктът на самосъхраняването на разследването заработи. Сега те се опитват да върнат топката назад, защото самите те са попаднали в кръговъртежа на антикорупционните разследвания. Така кръгът от хората, които ще минат през стъргата на проверка за имущество, ще намалее драстично.
ВКС вероятно още следващата седмица ще излезе с тълкувателно решение. То официално ще бъде на Гражданската колегия на съда, оглавяван от Лозан Панов. Според него ще се отмени гражданската конфискация при прекратено наказателно дело. Така в кошчето за боклук ще отидат дела за милиони срещу знакови фигури от централната и местната власт – срещу бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, издателя Иво Прокопиев, ексдепутата Христо Бисеров, бившия министър Трайчо Трайков.
Заедно с тези дела ще бъдат прекратени и ще отидат в забвение още 311 дела за отнемане на имущество за милиони левове – все на хора, за които има подозрения, че имуществото им е придобито от престъпна дейност. Дори и да не е така, няма нищо лошо тези хора да докажат пред КПКОНПИ дали са платили данъци върху многомилионните доходи. Ако всичко се окаже законно, тези хора ще имат вече индулгенция, че до този момент на проверката от антикорупционната комисия ще са порядъчни граждани, забогатели законно.
Гражданска конфискация съществува у нас от 2012 г., когато бе приет първият закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. По тогавашния закон задължителните условия да тръгне дело за конфискация са да има повдигнато обвинение и разминаване между доходи и имущество повече от 150 000 лв. за последните 10 г. По силата на този закон в съда бяха внесени 315 иска. Сред тях са исковете за отнемане на имущество на банкера Цветан Василев, издателя Иво Прокопиев, бившия министър на енергетиката Трайчо Трайков, бившия кмет на Неделино Стоян Беширов, искът срещу когото е за близо половин млн. лв., бившия зам.-шеф на парламента Христо Бисеров. Те са за милиони, а срещу Цветан Василев и семейството му – за рекордните 2 млрд. лв.Това дело обаче е спряно в момента заради запитване до съда в Люксембург.
Има различни виждания дали когато наказателно дело е прекратено, не може да се води и дело за конфискация. Самите върховни съдии са разделени в мненията си. Според много други юристи прекратеното предварително производство не може да е пречка. Ако ВКС приеме, че при прекратено наказателно разследване не може да се води дело за отнемане, освен че ще има прекратени дела за милиони, комисията трябва да извършва проверките по-бързо. Сега срокът по закон е 1 година.
Освен гражданска у нас има и наказателна конфискация, предвидена в Наказателния кодекс. До момента обект на наказателната конфискация бяха три закона. Първият закон е от 2005 г. и става известен като закона „Петканов“, а по него работи комисията, известна като „Кушлев“, на името на своя първи председател проф. Стоян Кушлев. Според този закон делото за отнемане може да започне само след влязла в сила присъда. Вторият закон е от 2012 г. и с него за първи път се въведе гражданска конфискация. Това значи, че и когато човек е оправдан, срещу него може да започне дело за отнемане, ако има разминаване между доходи и имущество. В последният вариант на закона се въвеждаше отпочването на процедура и евентуално дело за отнемане на имуществото, дори ако само срещу дадено лице е започнало досъдебно производство.
В 12 от европейските страни е въведен класически подход – имущество се отнема при присъда. Като в някои има и конфискация без присъда, но ако разследваният се укрива например. В други 8 държави има форми на наказателна конфискация, която не се основава на присъда, но при смърт на подсъдимия. Наказателният съд може също да конфискува имущество, когато е убеден, че то е плод на престъпление.
На практика евентуално тълкувателно решение на ВКС би вкарало в един кюп на несъгласие вдовицата на Константин Димитров-Самоковеца и олигарха Иво Прокопиев, както и серия от политици начело с Христо Бисеров
Всъщност историята на прословутото тълкувателно решение е дълга. То е образувано по искане на Четвърто гражданско отделение на 8 юли 2016 г. Тогава съдиите спряха дело на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). Делото беше срещу определение на Софийския апелативен съд, с което се прекратяваше производство за конфискация на имущество на шефа на смяна в митница Гюешево Атанас Манчев. Неговата история е от май 2013 г., когато той и трима негови колеги са задържани за 100 евро подкуп. Разследването е прекратено на 28 август 2014 г. Обвинението обаче става причина КОНПИ да започне проверка на имуществото му. Искът за отнемане е внесен в съда, когато Манчев вече не е обвиняем.
На 17 август 2016 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС взема решение да спре дело, като иска приемането на Тълкувателно решение на Гражданската колегия на Върховния съд – ако специализираната комисия за конфискация на незаконно имущество е започнала проверка за произхода на средствата на дадено лице, чието дело междувременно е прекратено, дали тази проверка може да продължи, или трябва да бъде прекратена.
На 12 октомври 2016 г. председателят на ВКС разпорежда образуването на Тълкувателно дело No4/2016 г., като е определена комисия за изготвянето й. Произнасяне няма и досега. Междувременно Иво Прокопиев, негови служители в борсовия посредник „Булброкърс“, както и бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков, се сдобиват с обвинения за приватизацията на 33% от ЕВН. Така те стават „клиенти“ и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество.
Но в началото на ноември тази година КПКОНПИ призовава председателя на ВКС Лозан Панов за вземане на обяснения по извършваща се проверка срещу него. Панов е бил призован да се яви пред антикорупционната комисия и да обясни несъответствия, открити при ревизия на данъчните. Според ревизията Панов е укрил над 100 000 лв. доходи. След това НАП е препратила към комисията ревизионния доклад. Панов обяснява, че няма как да бъде извикан като председател на ВКС, понеже подобно действие не съществува в закона. „Ръководителят на ВКС написа на КПКОНПИ, че поканата да се яви за даване на обяснения в качеството му на председател на ВКС грубо нарушава конституционния принцип на разделение на властите“, пише в позиция на ВКС.
„Г-н Панов е поканен в лично качество, на служебния му адрес съгласно разпоредбите на процесуалните закони. В правомощията на КПКОНПИ е да взема обяснения от граждани във връзка с противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. При осъществяване на тези правомощия на комисията, законът не прави разграничение в служебното качество на гражданите”, пишат в свое становище от КПКОНПИ, чийто председател е Пламен Георгиев. В позицията си комисията пише още, че „КПКОНПИ смята за неприемливо самоидентифицирането на един магистрат с цялата съдебна власт и използването на институцията, която представлява, като основание да се постави извън закона. Разделението на властите означава ненамеса от една власт в работата
на друга, а не недосегаемост на представител на една от властите”.
Войната, която тръгва от проверката срещу Лозан Панов може да завърши с акт, който на практика ще обезсмисли до голяма степен цялата философия на съществуването на КПКОНПИ – че няма недосегаеми за минаване през стъргата на проверка за законно придобито имущество. Което прави едни магистрати по-заслужили от целия политически елит на държавата. И със сигурност ще доведе до ерозия в доверието на обществото в съдебната власт.
Димитър Илиев
