През октомври 1973 г. Израел и арабските му съседи се вплитат в поредната голяма война в Близкия изток. Това неочаквано води до световна енергийна и икономическа криза, след като арабското ядро в създадената 13 години по-рано Организация на износителките на петрол (ОПЕК) налага нефтено ембарго срещу на САЩ, Великобритания и още няколко западни държави, подкрепящи Израел. Успоредно с това арабските монархии от района на Персийски залив намаляват рязко своето петролно производство. Икономическият резултат е драматичен: до март 1974 г. цената на нефта нараства четворно. В САЩ бензиностанциите въвеждат режим – в един ден могат да зареждат само колите с номера, завършващи на четно число, на следващия – тези с нечетно, а в неделя е затворено за всички. Великобритания е принудена да въведе тридневна работна седмица, а в няколко европейски държави е забранено карането на коли през уикенда. Светът е поразен от т. нар. първи петролен шок, съпроводен от глобална икономическа криза, рязък скок на безработицата и инфлацията, драматично поевтиняване на акциите и облигациите.
влиянието на организацията постепенно отслабва
Това се дължи на две причини – намаляващият дял на ОПЕК в световното петролно производство, който сега е 40%, и постоянните геополитически раздори между ключови държави от картела.
През тази седмица стана ясно, че от 1 януари идната година Катар напуска ОПЕК след 57-годишно членство. На пръв поглед това не е сериозна промяна, защото на малката арабска държава се падат под 2% от общия добив на картела. Катар е известен като най-големия производител и износител на втечнен газ в света, петролът е по-скоро съпътстващ продукт, извличан от газовите находища. Именно такава е и официалната мотивация на властите в Доха за това решение – те смятат да се съсредоточат върху добива на газ и затова не виждат смисъл да членуват в организация на износителките на петрол. Освен това
Катар не желае да спазва наложените от ОПЕК ограничения на нефтеното производство.
Зад решението на Катар да напусне ОПЕК стоят и геополитически причини, несвързани с нефта. Катарската кралска фамилия е в остър конфликт със Саудитска Арабия. През миналата година двете страни скъсаха дипломатическите си отношения, като зад Рияд застанаха още няколко арабски държави. Катар бе подложен на транспортна блокада, която е сериозен проблем, като се има предвид, че страната е разположена на малък полуостров и единствената й сухопътна граница е именно със Саудитска Арабия. Саудитите дори лансираха план за прокопаването на канал, който да превърне Катар в остров.
Зад саудитско-катарския конфликт обаче наднича
най-сериозната вражда вътре в ОПЕК –
тази между Саудитска Арабия и Техеран. Рияд обвинява Доха, че поддържа връзки с иранците и с техни проксита в арабския свят. Саудитска Арабия и Иран са лидери на двете основни течения в мюсюлманската религия – сунизма и шиизма. Освен това и двете страни са големи, със сериозна военна мощ и влияние в района на Близкия изток. Голямата разлика е, че Иран е смятан за враг от САЩ, а Саудитска Арабия – за съюзник. На фона на подновените американски санкции срещу Техеран конфликтът между иранци и саудити е напът да взриви ОПЕК, защото няма как да бъде постигнато разбирателство за евентуално ново ограничаване на петролния добив с цел поддържане на сравнително високи цени.
Макар че официално всеки член на ОПЕК има един глас и всички страни имат равни вноски в бюджета на организацията, водеща роля в нея играе Саудитска Арабия. Това е така, защото саудитите имат най-голямо петролно производство и износ, но също и заради факта, че единствено те разполагат със сравнително голям свободен производствен капацитет, който може да бъде натоварен в случай на криза с доставките. Този капацитет е около 2 млн. барела дневно.
Най-важната промяна на световния нефтен пазар през последните години обаче е т.нар. шистова революция в САЩ, която доведе до бързо и рязко увеличаване на американски петролен добив. В края на 2008 г. нефтеното производството на САЩ падна под 5 млн. барела дневно. През 2013 г. то достигна 8 млн. барела, а през миналия месец прескочи рубежа от 11 млн. барела дневно. САЩ все още си остават нетен вносител на петрол, но по отношение на добива вече се изравниха със световните лидери Саудитска Арабия и Русия и много скоро ще ги изпреварят трайно. От края на 2015 г. бе премахната и забраната за износ на нефт от САЩ. Така американските производители на шистов петрол постепенно започнаха да се превръщат в
новия регулатор на цените
в световен мащаб –
когато суровината е евтина, те замразяват добива от вече направените сондажи, а когато поскъпва, го възобновяват. При това себестойността на петрола от шистовите пластове пада постоянно и вече има производители, които са в състояние да добиват с печалба дори когато котировките паднат под 40 долара за барел.
При новата обстановка за Саудитска Арабия стана невъзможно да диктува световните цени на петрола само с ресурса на държавите от ОПЕК. Така се стигна до партньорството между Рияд и Москва. В края на 2016 г. Русия официално се присъедини към споразумението на членките на ОПЕК за намаляване на петролния добив с цел да се удържи падането на цените. Заедно с руснаците в новата картелна договорка влязоха още няколко държави извън ОПЕК – като Казахстан и Азербайджан. Разбира се, много от страните, подписали споразумението от 2016 г., не спазваха своите квоти за намаляване на добива, което води до постоянни спорове и взаимни обвинения. Но все пак нарастването на производството бе удържано в приемливи граници и петролът действително поскъпна. В началото на тази есен сортът „Брент“ дори за 
кратко надхвърли 80 долара за барел, макар че след това започна да спада и отново се върна на около $60.
Срещата на Г-20 в аржентинската столица Буенос Айрес от края на миналата седмица донесе две новини, които отново тласнаха петролните котировки нагоре и показаха, че не ОПЕК, а други фактори влияят върху цените. Първата важна новост бе, че лидерите на САЩ Доналд Тръм и на Китай Си Дзинпин се договориха за 90-дневно примирие в търговската война между Вашингтон и Пекин. Американците засега няма да налагат нови мита върху вноса на китайски стоки. Това е добра новина за бизнеса в глобален мащаб, защото САЩ и Китай са двете най-големи икономии в света. Същевременно имено тези две страни и са
най-големите потребители на нефт
на планетата и ако техните икономики се развиват добре, това дава добри перспективи за петролното потребление.
Втората новост от Буенос Айрес бе свързана с ръкостискането между руския президент Владимир Путин и саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, който е фактическият ръководител на арабската монархия. Двамата лидери очевидно се разбират добре, включително и за продължаването на споразумението за ограничаване на петролното производство.
Изводът е, че динамиката на световните нефтени котировки до известна степен продължава да зависи от ОПЕК, но все по-голямо влияние върху нея имат разбирателството в тандема Саудитска Арабия–Русия, възможностите и амбициите на американските производители на шистов нефт и състоянието на двете най-големи икономики в света – американската и китайската.
