Доц. д-р инж. Георги Маринов
Две са фирмите, които очертават истинската история на револвера. Colt и Smith&Wesson дават най-много новости в конструкциите и технологиите, свързани с производството на любимото оръжие на милиони хора по света.
Револверът е едно от атрактивните къси огнестрелни оръжия. Напоследък той често присъства на телевизионни екрани, денонощно излъчващи криминални екшъни.
Виждаме го в кобурите на американските шерифи
в ръцете на служители от щатските полиции и ФБР и като неизменен атрибут в арсеналите на наркотрафиканти, сутеньори и други видове криминални престъпници.
Доскоро револверът не беше широко разпространен у нас. В Българската армия и в полицията той попада след Руско-турската война 1877–1878 г. и намира разпространение до завършването на Първата световна война.
През следващите няколко десетилетия малогабаритни револвери са продавани като гражданско оръжие. Незначително количество са били закупени и за нуждите на полицията.
След Втората световна война револверът попада в сянката на конкуренцията на пистолета. Едва по-късно, при появата на организирана престъпност и при разширяване на функциите на полицията, револверът отново привлича вниманието на различни категории служители.
Днес в оръжейните магазини има достатъчно образци от почти всички световноизвестни оръжейни фирми. Те привлякоха вниманието като отлични средства за самозащита и изпълнение на служебни задачи, охрана на обекти, инкасова дейност и други специализирани дейности.
Нека се върнем малко назад в историята. Годината е 1835 г. Тогава предприемчивият Самуел Колт, който
не е бил нито конструктор, нито дори механик
успял да постави началото на фабричното производство на ново оръжие, завладяло за кратко време цяла Америка.
Някои автори описват доста пикантни истории за находчивостта на Колт при осигуряване на необходимите му финансови средства за стартиране в оръжейния бизнес. Така например чешкият автор Ярослав Лугс пише, че Колт пътувал из страната и наркотизирал хората със смехотворен (райски) газ. С помощта на събраните пари ловкият бизнесмен успял да „купи” оръжейния майстор Джон Пирсън да работи за него. Талантливият оръжейник нямал средства да организира собствено производство на револвери, дори и да ги патентова. Неговият талант бил насочен към създаването на нови конструкции, а Колт ги купувал и внедрявал в производство. Освен в Америка Самуел Колт предприемал чести пътувания из Европа, където търсел бързи начини за патентоване на револверите и за реализация на продукцията си. Това невинаги му се удавало лесно. С най-големи трудности той регистрирал първия си патент през 1835 г. в Лондон, а една година по-късно – във Франция и в САЩ.
От всички оръжейници и производители по това време Колт пръв успял да схване предимствата на модерните методи за производство и бързо ги внедрил. Това е негова безспорна историческа заслуга. Първоначално Самуел Колт съсредоточил изработването на револвери в гр. Патерсън (щат Ню Джърси). Един от първите негови модели бил с калибър .36 (9,1 mm) и станал популярен с наименованията Colt-Рaterson, или Теxas. Той принадлежал към групата на капсулните оръжия и имал петзаряден барабан, пълнещ се от предната страна. Револверът бил предназначен за гражданския оръжеен пазар. Той имал
цев с осмоъгълна външна повърхност
По външната гладка повърхност на барабана били гравирани сцени, изобразяващи нападения на индианци върху пощенски коли. Това бил един хитър намек към купувачите.
Първоначално револверите на Колт не намирали добър пазар в армията, която по това време водела трудни битки срещу многобройните отряди команчи. Войниците предпочитали дългоцевните оръжия, с които могли да водят огън на по-големи разстояния. Едва през 1847 г., в хода на войната срещу Мексико, щастливата звезда изгрява на небосклона на съдбата на револверите.
Един тексаски капитан на име Сам Уокър (герой от ожесточените сражения) започнал да твърди, че голямокалибрените револвери могат да намерят приложение в армията. Самуел Колт бързо се възползвал от това „рамо” и пръв предложил на пазара един револвер с калибър .44 (11,2 mm), известен с обозначението Army 1847, или Whitneyville Walker-Colt. Той превъзхождал Paterson с простия си ударно-спусков механизъм с наличието на спускова скоба и шомпол за пълнене.
По това време обаче Колт вече нямал собствено предприятие за производство на револвери. Неговите работилници в Патерсън били обявени в несъстоятелност и още през 1842 г. били ликвидирани. Верен на своя усет обаче, Колт потърсил съдружие в лицето на фабриканта Уитнивил и организирал производството на големокалибрените револвери.
През 1848 г. Колт се преместил в гр. Хартфорт и успял да създаде нова модерна оръжейна фабрика. В нея започнал да произвежда армейския револвер Colt М 1848.
Револверите на Колт бързо добили популярност. Особено след откриването на златните залежи при Сутера Форт през 1849 г. (да си спомним „Треска за злато”) хиляди търсачи на щастие поели дълъг път,
вземайки със себе си за всеки случай по един колтов револвер
А това означавало огромни печалби и просперитет за фирмата.
След няколко години се появил известният у нас револвер Colt Navy (морски модел) обр. 1851 г., използван едновременно от руските и от турските офицери през време на Руско-турската война 1877–1878 г.
През 1857 г. на оръжейните пазари се появила една неизвестна дотогава фирма на двамата съдружници Хорас Смит и Даниел Уесън. Първоначално заедно с една друга популярна личност в оръжейното дело – Оливър Уинчестър те произвеждали пистолета Volcanic. Скоро обаче тройката се разделила с един интересен договор. Съдружниците Х. Смит и Д. Уесън се задължавали никога да не произвеждат пушки, а Уинчестър се задължил да не произвежда и продава револвери. Талантливите и прозорливите оръжейници от фирмата Smith&Wesson се насочили към разработването на револвери, зареждащи се с унитарни метални патрони. В началото това се оказало трудно, защото такъв патент притежавал вече оръжейникът Ролин Уайт. По различни причини, но главно поради по-високата популярност на Колт Уайт направил несполучлив опит да му предложи своя патент. Увлечен от успеха на капсулните си револвери, бизнесменът не успял да оцени навреме значението на тази новост и бил неприятно изненадан. Патентът на Уайт бил продаден на конкурентите от Smith&Wesson, които по-късно сринали монопола на Колтовите револвери.
Получавайки патента за револверен барабан за метални патрони, фирмата Smith&Wesson бързо направила пробив на пазара. Медните гилзи имали един съществен недостатък – те се деформирали силно при изстрел и в редица случаи препятствали нормалното превъртане на барабана. Независимо от това обаче револвери с калибър .32 (8 mm), използващи метални патрони,
навлезли в американската армия
и били носени през време на Гражданската война от войниците на армията на Севера. Техните недостатъци били компенсирани с по-малкото време, необходимо за презареждане и по-голямото удобство при съхраняване и използване на металните патрони.
Успехът на револверите с метални патрони бил невероятен. От тук нататък вече никакви други револвери не били произвеждани в света. Оръжейните майстори били принудени спешно да преработят останалите видове капсулни револвери, за да им се осигури някакъв пазар. Такива преработени модели били пускани на пазара дори от Colt и Remington. Съвсем скоро меките медни гилзи били заменени със значително по-здравите месингови гилзи. Само капсулът трябвало да бъде от мед, за да може да бъде взривяван от ударното чукче. Той се изработвал като отделен детайл и намерил естествено своето място в центъра на дъното на гилзата. Дъното вече станало достатъчно здраво и не се деформирало при изстрел. При повишаване на налягането при изстрел, месингът бързо се разширявал и уплътнявал гилзата към барабана. При спадане на налягането, гилзата възвръщала първоначалните си размери. По този начин недостатъците, свързани с превъртането на барабана били преодолени.
Отчитайки всички предимства на новите револвери Smith&Wesson, в навечерието на Руско-турската война 1877–1878 г. руското командване поръчало един от най-добрите образци от 1869 г. Условието било той да се различава от образците, произвеждани за турската армия. Револверите от руската поръчка трябвало да използват патрони с калибър .44 с централно възпламеняване. Те станали известни с обозначението Smith&Wesson Model 3 (Russian model). Оказало се, че това е
един от най-прецизните револвери на фирмата
от този период и това е първият военен револвер, предназначен за патрони с централно възпламеняване. Той работел безупречно, имал висока степен на безотказност и притежавал много точен огън. Неслучайно револверът получил златни медали на Международните изложби в Москва през 1872 г. и във Виена през 1873 г.
Такива револвери са използвани и в Българското опълчение, като лично оръжие на офицерите. По-късно револверите са използвани в Българската Земска войска, във войните за национално обединение и дори частично през Първата световна война.
Револверите за турската армия от този период били предназначени за патроните Henry със странично възпламеняване и калибър .44. Те не се различавали по устройство и принцип на действие, с изключение на възпламеняващата игла на ударното чукче, която трябвало да нанесе удар върху периферията на гилзата.
След изтичането на срока на патентното право на Smith&Wesson, в другите фирми, в т. ч. и в, бързо внедрили месинговите патрони с централно възпламеняване. През това време фирмата Smith&Wesson вече владеела руския пазар, а Colt все още се опитвала да властва в САЩ. Smith&Wesson не се задоволила само с външните си изяви. Нейният търговски екип направил успешни опити широко да влезе в родния си пазар. Така например през 1875 г. във фирмата бил произведен един голямокалибрен армейски револвер (калибър .45), известен с обозначението Schofield Model 1875. От него били продадени около 9000 револвера на американската армия.
Главен недостатък на револверите от това време било
единичното екстрахиране на изстреляните гилзи
Това изисквало много време за презареждане и за това се налагало носенето на две и повече оръжия. В Smith&Wesson опитали да решат този проблем с помощта на „чупеща се” рамка и звездообразен екстрактор. Това било удобно, но изисквало рамката на револвера да бъде изработвана от две отделни взаимно заключващи се части, свързани шарнирно. При продължителна стрелба в шарнирните връзки и заключалките възниквали луфтове, които се отразявали неблагоприятно върху надеждността на цялата конструкция.
В Colt решили проблемът по друг начин. През 1887 г. бил въведен за пръв път странично отмятащият се барабан. Това позволило да се запази целостта на рамката, която в този си вид е значително по-устойчива. Такава конструкция давала възможност да се използват по-мощни револверни патрони и се оказала по-перспективна. Дори през 1896 г. Smith&Wesson била принудена да внедри този отмятащ се барабан, който и до днес се използва в почти всички съвременни револвери.
Един от първите популярни револвери с отмятащ се барабан е Colt-New Service 1909, изработван за патрони с калибри .44, .45, .38-40 и др. Първоначално той бил предназначен за конната полиция в Канада, но впоследствие през I и II св. войни с него бил въоръжен част от командния състав на армията на САЩ. Към края на I св. война фирмата вече осигурила на американската армия над 500 000 от тези револвери.
В края на 19 в. развитието на револверите по принцип било завършено.
От тогава досега различните фирми са произвели стотици нови образци, но те не са показали някакви съществени конструктивни промени. Измененията се заключават основно в
използването на по-мощни боеприпаси
по-съвременни материали и технологии за изработване.
След Втората световна война фирмата Smith&Wesson се насочила към специалните служби и гражданския пазар. За кратко време полицейските служби и ФБР получили револвер Smith&Wesson Military&Police, предназначен за патроните .38 Special, чиито предимства били ниската производствена цена не само на револвера, но и на използвания боеприпас.
Най-известни образци от това време станали револверите със средни размери S&W Model 36 Chief’s Special, S&W Model 49 Bodyguard, S&W Model 60 и др..
Производителите не забравили и любителите на голямогабаритни револвери. За тях били изработвани S&W Model 27, S&W Model 19, S&W Model 686, S&W Model 586 и др., използващи мощните magnum-патрони.
Фирмата Colt отговорила на предизвикателството с пускането на пазара на т.нар. „змийска серия“ – мощните Colt King Cobra, Colt Pyton, Colt Viper и др.
Днес в производствените листи на двете фирми фигурират десетки висококачествени образци, изработвани от най-съвременни материали – алуминиеви сплави, стомани с титанови, никелови, хромови, ванадиеви и други легиращи добавки. Целта им е да осигурят висока корозионна устойчивост, дълготрайност на цевите и механизмите, устойчивост на мощните боеприпаси, далекобойност и поразяваща способност.
